Изминалата седмица ще се запомни със сензационното интервю на Такър Карлсън с Путин, което нашумя не толкова с казаното в него, а с това, че изобщо се случи. Истеричната реакция на западните пропагандисти беше просто невероятна – още преди интервюто да бъде излъчено, те се хвърлиха да убеждават всички, че не трябва да го гледат (което всъщност имаше ефекта на допълнителна реклама) и че всичко, което каже Путин, е лъжа (без значение какво казва).

Донякъде можем да разберем на какво се дължи тази болезнена реакция. Интервюто на Карлсън моментално разби мита, че Русия е изолирана по какъвто и да е начин – информационно, политически или икономически. Най-изолиран за последните две години се оказа не Владимир Владимирович, а Европейския съюз благодарение на некадърните си и продажни управници, които се канеха да разрушат руската икономика, но започнаха да разрушават собствената под бодрото ръководство на Вашингтон.

Що се отнася до съдържанието на интервюто, в него нямаше някакви сензации за тези, които следят редовно изказванията на руския президент. Путин неизменно се придържа към политическата си линия и се опитва за кой ли път да обясни някои прости истини на западните си опоненти. Уви, администрацията на Байдън (и по-точно глобалистката групировка, която включва не само мнозинството в демократическата партия, но и част от републиканците) упорито не иска да слуша Кремъл и продължава с някакъв див фанатизъм да вярва, че ще може да нанесе поражение на Русия, въпреки че избрания от Байдън курс не носи никакъв успех.

Впрочем, някои анализатори смятат, че Карлсън посети Москва не толкова за да интервюира Путин, колкото за да изпълни ролята на посредник на Тръмп (и тази част от американския елит, която го подкрепя) и да опипа почвата за евентуални преговори в бъдеще (в случай, че демократите загубят президентските избори). Вероятно в сивата папка, която американския журналист получи в Кремъл, се съдържат някакви работни предложения от руска страна. За това обаче можем само да гадаем. Засега. Без съмнение е друго – съдбата на Украйна ще се решава не от Киев, а съвместно от Москва и Вашингтон.

Друга сериозна пречка пред мира в Украйна е самата политика на Вашингтон, която се състои в създаването на точки на напрежение по руските граници, които постоянно да отвличат вниманието и ресурсите на Москва. Това е дългосрочна стратегия, която бе избрана доста преди 2014 година (споменатата стратегия изобщо не придоби промени и дори когато Доналд Тръмп влезе в Белия дом за първия си мандат). С други думи, докато украинската армия е способна да воюва, Киев гарантирано ще получава поне минимално финансиране. Това надали ще се промени дори президент да стане Тръмп (напълно е възможно демократите отново да се опитат да саботират всичките му действия както беше през предишния му мандат). В случая по-важно е колко дълго още Украйна ще може да се съпротивлява и кога евентуално украинската войска ще се пречупи – дали до края на 2024 или максимум през 2025г. Ако Щатите видят, че Киев е реално заплашен от поражение, може да не се съмняваме, че американците веднага ще поискат преговори. Или пък ще прескочат етапа на преговорите и направо ще ескалират до преки бойни действия. 

Но дори да стигнем до фаза преговори, тук възниква още един много сериозен проблем, който ще усложни постигането на мир – САЩ нямат намерение да правят никакви компромиси, а искат Русия доброволно да се признае за победена и да отстъпи. Ей така. Това е абсурдно, тъй като в позицията на губещ е Украйна и това няма да се промени, ако ще Киев някак да успее да мобилизира още 500 000 души или му дадат прословутите изтребители Ф-16.

Вашингтон съзнателно игнорира и настояването на Кремъл Украйна да остане неутрална страна и да не бъде приемана в НАТО. Това е принципиално условие и Москва няма да се съгласи на компромис. Щатите по принцип не искат да правят никакви компромиси, тъй като им е много изгодно натовската инфраструктура да се разшири още повече и да направи руската отбрана максимално уязвима. Пък и Украйна е просто идеалния инструмент за борба с Русия – никоя друга държава няма да се съгласи да се самоунищожи в името на американските интереси. А украинците доброволно се превърнаха в евтино пушечно месо, без даже да осъзнават, че националната катастрофа за тях вече е настъпила.    

Най-обезпокоително в цялата ситуация е това, че във Вашингтон няма никакъв резервен план. Путин трябва да бъде победен и точка. Но Путин със сигурност няма да загуби войната и оттук произтича един критически въпрос – какво ще стане ако украинската армия бъде разбита и стане неспособна да воюва? По логиката на глобалистите войната трябва да продължава на всяка цена. Най-налудничавия план, който вече успя да се загнезди в медийното пространство, е провокирането на война в Европа между НАТО и Русия. Подобно действие би имало катастрофални последствия в световен мащаб, но явно във Вашингтон има достатъчно безумни хора, които си мислят, че в случай на такъв сблъсък американците ще могат да останат странични наблюдатели и накрая да извлекат за себе си максимална изгода от конфликта. И да – САЩ при подобен сценарий няма да хукнат да спасяват натовските си съюзници, а ще оставят европейците сами да вършат цялата мръсна работа.

Ех, а можеха просто да слушат какво им казва Путин. Това щеше да спести куп главоболия на всички, особено в Европа.               


 

А не можеше ли Путин да не напада Украйна?

късмет в гъзо им вкарва, они се бегат от късмето...