Зрителите бяха започнали полека да губят интерес към Алексей Навални, а той взе че внезапно умря и отново прикова към себе си медийното внимание. Надали за някого беше изненада, че западната пропаганда веднага обяви, че Путин е убил Навални. Лично.

Начинът, по който американците продължават да експлоатират образа на вече покойния персонаж, е наистина впечатляващ. Вашингтонските специалисти по пропаганда успяха да надуят от Навални медиен балон с космически размери и да убедят западния зрител, че вече покойния Алексей е главния конкурент на Путин и че руския президент едва ли не се бои от него.

Как можеше Путин да се бои от човек, който дори в най-силния си период не можеше да набере и 3% електорална подкрепа? Освен това Навални не беше политик, нямаше партия и основната му политическа дейност се свеждаше до това да пуска клипчета в ютуб. Що се отнася до „разследванията” на тъй наречения му фонд за борба с корупцията, то покойния и с журналистика не се занимаваше – той беше просто говореща глава, озвучаваща компроматите, които подбираха спонсорите му от чужбина.

Самата поява на Навални в руското политическо пространство стана с благословията именно на властите в Москва, които виждаха в него лесна за контролиране опозиция. Именно защото властта си затваряше очите дълго време, Алексей все избягваше затвора въпреки че беше замесен в цял куп корупционни схеми. Най-шумната от тези истории навремето бе свързана с Кировска област и бившия й губернатор, който влезе в затвора заради подкупи и незаконна сеч. Самия Навални тогава остана на свобода, въпреки че също имаше пръст в тези мътни схеми, работейки в качеството си на съветник на осъдения губернатор.

Впоследствие покойния престана да играе ролята на политически гръмоотвод и оглави лагера на прозападната либерална опозиция, където обаче се занимаваше не толкова с реална опозиционна дейност, колкото с любимото си усвояване на бюджетни средства (по-точно финансирането, идващо от чужбина, и парите, които и досега продължават да жертват неговите наивни последователи). Стигаше се и до куриози – Навални имаше навика да обявява протести в своя подкрепа и веднага след това да заминава на почивка в чужбина, а малоумните му фенове през това време мръзнеха на улицата, получавайки глоби за участие в незаконни протести.

Може би единствената интрига в случая с кончината на опозиционера е въпросът дали той наистина е починал от тромбоза, както гласи официалната версия, или все пак е бил отровен. Ако Навални е бил все пак ликвидиран, то със сигурност не от Путин. Руските власти просто нямат мотив да го направят, пък и те не печелят нищо от инцидента. Навални специално бе прехвърлен в изолиран затвор, където да бъде под постоянно наблюдение, гарантиращо безопасността му. Освен това той беше получил голяма присъда, което го изхвърли от политиката без шанс да се завърне в нея. Тоест той вече беше загубил всякаква политическа тежест.

Мотив обаче има западния блок начело със САЩ. Тялото на Навални още не беше изстинало, а спонсорите му мигновено започнаха медийна кампания по демонизация на Кремъл. Подозрителното около смъртта на опозиционера е това, че тя съвпадна с началото на конференцията по безопасност в Мюнхен. По странно съвпадение там се оказа съпругата му, която изнесе подготвена реч, цяла вечер опитвайки се да скрие доволната си усмивка. На следващия ден пък обявиха Юлия (Байдън по грешка я нарече Йоланда) Навална за нов лидер на опозицията, подобно на Тихановска в Беларус и Гуайдо във Венецуела. И не само това – веднага бяха излъчени документални филми за Навални, бяха пуснати интернет сайтове и страници в социалните мрежи, които да обслужват новата опозиционна лидерка. И то само за 1-2 дни. Какво невероятно съвпадение…  

Естествено, Навална не е политик и няма никакъв шанс за политическа кариера в Русия. Във Вашингтон това им е пределно ясно, затова използват съпругата на Навални като чиста провокация, прилагайки същата схемата като с Тихановска. Схемата звучи красиво, но както в случая със Светлана Тихановска и Лукашенко това не повлия на нищо, така и Юлия няма да постигне целите си, а ще служи само като дразнител на Москва.

Смайващо е колко примитивно и упорито действат американските стратези – въпреки че прозападната опозиция в Русия има нищожен брой почитатели, Щатите продължават да залагат именно на нея (не е чудно, че го правят, тъй като за руските либерали американските интереси са по-важни от интересите на собствената страна). Между другото повечето последователи на Навални заминаха за чужбина и затова сега няма кой да организира либерални протести (да не говорим, че дори когато ги организираха, на тях идваха прекалено малко хора).

Защо либералите в Русия са непопулярни? Първо, защото открито презират руския народ, което е своеобразна норма в тези среди, колкото и да е парадоксално. Второ, прозападните руски либерали винаги са желали поражение на собствената си страна, което е описано още от Достоевски (за няколко столетия мирогледът на тази част от обществото изобщо не се е променил, затова мислите на великия руски писател по този въпрос са по-актуални и проницателни от всякога). Трето, либералите много обичат да получават пари от спонсорите си в чужбина и за няколко излишни долара или евро са готови да продадат интересите на страната си. Обикновените руснаци виждат всичко това и съответно се отнасят презрително към тъй наречените либерали, които в мнозинството си вече се прехвърлиха в чужбина и от там плюят по Русия.

Впрочем, има още един фактор, който не позволява на прозападната опозиция да се настани в Кремъл даже теоретично. Представителите на това движение са крайно алчни и затова са патологически неспособни да се обединяват. Вместо това те предпочитат да плетат интриги един срещу друг и да се борят за мястото до финансовото кранче, имитирайки бурна партийна дейност (както правеше Навални преди да влезе в затвора).

На мястото на Юлия Навална аз не бих се радвал, че оглави парада, тъй като тя фактически доброволно се съгласи да стане пешка в ръцете на Вашингтон. Пешките, както знаем, могат да бъдат пожертвани по всяко време от шахматиста, ако той реши, че това е нужно за спечелване на партията.  

.

Няма друг начин. Такива са им привържениците. Ако опитат нещо изискано няма да ги разберат. Из един виц: Нали ти казвам, простаци