Явно взривовете на Северен поток 1 и 2 и атентата на Кримския мост не бяха достатъчни, затова англичаните решиха да режисират с помощта на украинците още един удар по Крим, този път с въздушни и водни дронове. Ударът не беше особено успешен от гледна точка на бойния резултат, тъй като не беше потопен нито един кораб, но пък това доведе до бърза ответна реакция от страна на Кремъл, който излезе от така наречената зърнена сделка. Впрочем, само ден по-късно сделката бе възстановена преди всичко заради старанията на Ердоган, който е най-силно заинтересуван в нея.  

Спирането на зърнената сделка бе посрещнато от западните медии и политици предсказуемо негативно и Русия бе веднага обвинена, че заради нея бедните страни ще гладуват. Всъщност цялата история с украинското зърно се строи около пропагандистките обвинения срещу Русия.

Всички тези обвинения обаче са несъстоятелни и западните медии и политици умишлено спекулират с проблема. Първо, Украйна не може да нахрани никого камо ли пък да реши световния продоволствен проблем по простата причина, че страната заема по-малко от 3% от глобалния пазар на пшеница. Второ, зърното, което излиза от пристанището на Одеса, не стига до гладуващите страни, за които Западът уж е толкова загрижен. 34% от украинското зърно се озовава в Турция, която много добре печели от сделката, други 35% отиват в ЕС и едва 4-5% наистина попадат при нуждаещите се. Това ще рече, че от 20 танкера най-много един да стигне до гладуващите.

Това обаче не е всичко. Оказва се също, че пшеницата заема не повече от една трета от общия товар в танкерите. По-голямата част от изнасяното е царевица и фураж, а не зърно. А къде отива украинският фураж? В Европа, разбира се. Заради сушата и ефекта от санкциите европейските фермери не можаха да съберат добра реколта, а добитъка трябва да бъде хранен с нещо.

Да, украинското зърно (може би) ще стигне до гладуващите страни, но на завишена спекулативна цена, която определят онези, които в момента го изнасят под предлог, че помагат на страните от Третия свят. Истината е, че никого в САЩ и ЕС не вълнува проблема със световния глад. Обвиненията срещу Русия са опит да се прикрие вината на западните страни в разрастващата се глобална икономическа криза, ускорявана от санкциите.

Именно ръста на цените на пшеницата, който устойчиво продължава от две години насам, е главната причина развиващите се страни да са застрашени от глад и продоволствена криза. Украинското зърно тук не играе никаква роля и не може да повлияе на цените на международните борси. То е политически инструмент, чрез който се опитват да демонизират Русия и да хвърлят върху нея вината за собствените си грешки и провали.

Русия сама предлага просто да дари безплатно пшеница и торове на нуждаещите се страни, но това е невъзможно заради санкциите. По условията на зърнената сделка тези ограничения трябваше да бъдат свалени, но и досега нищо не е направено и руското зърно и торове (заедно с белоруските) не може да тръгне наникъде.

Що се отнася до бъдещите перспективи на зърнената сделка, то тя официално изтича след две седмици, което значи, че ни очаква нова серия преговори, при това не между Русия и Украйна, а между Кремъл и Ердоган, на когото тази сделка носи милиардна печалба (а Ердоган умее да се пазари като никой друг, особено имайки предвид изгодната геополитическа позиция, която заема Турция). Естествено, сделката може да се провали във всеки момент в случай, че Лондон отново реши да се намеси и да атакува руския черноморски флот. Британците показаха, че имат всички технически възможности над и под вода, за да го направят. Да, британците имат нов премиер, но външнополитическите им планове не са се променили. Лондон, както и Вашингтон, воюва не само с Москва, но и с ЕС в лицето на Германия и нейната икономика. Главният инструмент на тази англосаксонска война е именно Украйна, която образно казано позволява с един куршум да се застрелят едновременно няколко геополитически заека.

Нови удари срещу руските сили, особено в Крим, изглеждат неизбежни. Британците и американците ще продължават да провокират Москва, опитвайки се да я накарат да предприеме по-агресивни действия и с това да даде повод за нова ескалация. От една страна Вашингтон се опитва да вбие клин между Русия и страните извън НАТО, които не подкрепят санкциите и водят с нея дружествена политика. Щатите го правят, представяйки Путин като безумен кръвожаден диктатор и единствен виновник за глобалната икономическа криза. Предпазливата политика на Кремъл, който заобикаля капаните, които постоянно му залагат британците и американците, пък се представя от западните пропагандисти като признак на слабост. Пропагандистите умело спекулират с образа на слабост и чрез него се опитват да предизвикат недоверие към руските власти от страна на населението, създавайки условия за разкол в руското общество и масови протести, които в идеалният вариант би трябвало да прераснат в преврат и смяна на властта в Кремъл.

На практика Русия няма необходимост да поставя крайни срокове на военната си операция, тъй като времето работи не срещу нея, а срещу Европа, особено на фона на приближаващата зима.                        

Западът знае, че Украйна не може да постигне военна победа над руснаците, така че единствения останал вариант е в Русия някакси да се случат масови размирици и бунт, които да се насочат срещу властта и лично Путин. Как именно да постигнат този прекалено амбициозен план Щатите и Британия още не знаят, но очевидно се стараят да открият отговора. А докато го търсят, те ще продължават да финансират и подстрекават украинския конфликт.