След месеци шикалкавене българските власти все пак решиха да пратят военна помощ на украинските нацисти. Истината е, че България от няколко години снабдява Украйна с боеприпаси, чиято обща стойност според експертите вече надхвърля милиард долара. Досега за тези сделки се използваше верига от посредници, което позволяваше на българското правителство в лицето на Нинова да твърди, че не въоръжаваме никого.

Между другото българските власти и оръжейници отдавна са отработили мътните схеми, което пролича още по времето на войната в Сирия. Там джихадистите (наричани от западните медии „демократична опозиция”) масово ползваха боеприпаси от ВМЗ Сопот и Арсенал, въпреки че по документи българското оръжие се купуваше от Саудитска Арабия.

И така, щом всички формалности са премахнати, българските политици могат вече спокойно да продават снаряди и гранати на Киев без да се смущават (всъщност те и преди не се смущаваха). В този смисъл не се променя нищо – преди продаваха боеприпаси и се правеха на ударени, особено Нинова, а сега могат да го правят открито и даже да се хвалят, че българите са най-изпълнителния съюзник в НАТО. Впрочем, под военна помощ явно се има предвид нещо повече от боеприпаси, така че към Киев може да отпътува и част от родната бойна техника.

Поддръжниците на решението за военна помощ (ПП, ДБ, ГЕРБ) се опитват да внушат на редовите българи, че ако не пратим оръжие на Киев, украинците няма да спечелят войната. И че имаме евроатлантически задължения, и че суверенитета на Украйна е свещена крава, която и ние трябва да защитаваме.

Всички тези аргументи обаче не струват и пукната пара. Първо, количеството изправна бойна техника, което може да предложи София, е прекалено малко, че да има някакъв осезаем ефект. Дори българската армия да предостави всичко каквото има на Украйна и да остане без машини, това пак няма да промени нищо. Украинците губят средно по 4-5 танка дневно, опитвайки се безуспешно да пробият руските отбранителни линии, така че българите рискуват да останат и без бойна техника, и без компенсации от Брюксел. Ето, поляците пратиха над 200 танка на Украйна, разчитайки в замяна да получат нови германски машини, но Берлин и досега не е дал нищо.

Що се отнася до евроатлантическите „задължения”, то ние не сме задължени да участваме в прокси-войните на Вашингтон, които той разиграва с помощта на НАТО и ЕС. САЩ в момента прехвърлят финансовото бреме от украинския конфликт върху плещите на европейците, които страдат от санкциите, но вместо да търсят изход от кризата, те все по-дълбоко навлизат в нея. Самата Еврокомисия действа не като европейски орган, а като филиал на Държавния департамент на САЩ. Резултатът е закономерен – икономическите проблеми в ЕС само се усилват, което след време ще стане заплаха за целостта на блока. Суверенитетът на Украйна изобщо не е проблем на България. Пък и как може украинския суверенитет да е проблем при положение, че украинците суверенитет нямат.

Даването на военна помощ на Украйна е политически ход и няма никакво отношение към самата война. Българските политици на първо място винаги поставят акцента върху НАТО и т.нар. партньорски отношения с алианса, а не военните нужди на украинците. Чрез пращането на оръжие в Украйна (макар че все още не знаем какво точно ще изпратят) София демонстрира своята лоялност и изпълнителност спрямо Брюксел и Вашингтон. Това само подчертава слабата и зависима позиция на България, което за една наистина суверена страна би било унизително, но явно не и за нас.

Унгария например има смелостта да отстоява собствена позиция (доколкото може) и да се отказва да предоставя военна помощ на Киев. Унгарците дори смеят да блокират европейското финансиране за Украйна, поставяйки на първо място националните си интереси. Способни ли са българските власти на подобна дързост? Не, тъй като те дори се боят на глас да заявят, че имат национални интереси.

Що се отнася до военната помощ за Украйна, не само нашата, но и като цяло западната, то нейната цел не е победа над Русия, а максимално удължаване на конфликта (по възможност с няколко години). Затова и тежкото въоръжение пристига в Украйна на отделни малки партии, заради което Зеленски постоянно се оплаква и нахално проси повече от спонсорите си. Впрочем, количествата са малки и защото в западните складове няма толкова големи запаси, а производството на нови бройки изисква време.             

Още веднъж – повече оръжие за Киев не означава победа за режима на Зеленски. Това означава, че войната ще се разтегля във времето, а Украйна ще продължава да се разрушава и икономически, и социално без да може да постигне военна победа. Съответно икономическата криза в Европа и у нас ще се задълбочава, при което ще продължава да съществува вероятността конфликтът да прелее отвъд украинските граници. Старият световен ред се разрушава, а новият ред се заражда сред хаос и насилие.

Българските политици обаче си живеят в някакъв техен паралелен свят – правителство не могат да формират, с кризата не могат да се справят, но оръжие за Украйна имат и даже са готови да им го подарят. Само и само американския посланик да ги потупа по рамото…