Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
19.09 17:51 - Спечелена битка не значи спечелена война. Защо Украйна празнува преждевременно
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 1064 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 19.09 17:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Украйна най-накрая може да се похвали с успехи на фронта. За това бе необходима половин година и старанията на Пентагона, но все пак. Да, в момента в Киев цари еуфория, Зеленски си прави максимален пиар от завоеванията в Харковска област (спонсорите му също), а в медиите пишат такива статии, все едно Украйна вече е спечелила войната, а Кремъл е подписал капитулация.

Нито едното, нито другото обаче е вярно.      

Украинците действително преминаха към по-активна тактика и започнаха да атакуват след месеци глуха защита. Настъпление беше жизнено необходимо на киевския режим, тъй като прекалено дълго време украинците не показваха никакви успехи и западните им спонсори започнаха да стават нетърпеливи. Особено нетърпеливи са европейците, които в момента се борят безуспешно с енергийната криза, която сами си създадоха.

Благодарение на настъплението в Харковска област Киев и западните му спонсори получиха нужната медийна картинка, която да оправдае вливането на милиарди долари в Украйна под формата на военна помощ. Логиката е проста – Украйна печели в Харков, а значи западното оръжие работи и количествата му трябва да се увеличават (заедно с това се увеличават и приходите на американските оръжейни корпорации).

Именно постоянната военна помощ от САЩ и Европа, а не качествата на украинската армия, е причината Украйна да продължава да воюва толкова време. Без постоянно снабдяване с боеприпаси, гориво и въоръжение от чужбина Киев щеше да капитулира още през април-май просто защото щеше да остане без собствени ресурси. А и не само това – щатските и британски военни предоставят на украинците разузнавателна информация в реално време и участват в планирането на военните операции (американците дори имат приоритет в избора на целите за удари и съставянето на цялостната бойна стратегия). Освен военна помощ Украйна, естествено, получава и финансиране под формата на кредити, което позволява на страната да покрива основните си нужди и да не изпадне в състояние на дефолт. Да, Киев получава и безвъзмездна помощ, но по-голямата част от западното финансиране е под формата на кредити, които ще трябва да се изплащат. Докато Украйна воюва, западните й спонсори отсрочват плащанията по въпросните заеми, но когато войната свърши (без значение с какъв резултат) Киев ще се сблъска със суровата реалност – натрупаните лихви трябва да се изплащат, а бюджетът ще е празен. За Зеленски всичко е просто – докато той е на власт, войната трябва да продължава, защото това гарантира постоянен поток западно оръжие и пари. Какво ще се случва после няма значение, тъй като шоуменът-президент вече ще е в чужбина със семейството и огромните си офшорни сметки (в които, ако се вярва на публикациите, вече има около милиард долара).

Но да се върнем на фронта. Благодарение на какво украинците постигнаха успех в Харковска област? Два основни фактора изиграха роля тук. Първо, западната военна помощ, която осигури материалната база на украинското контранастъпление. Второ, хроничния недостиг на руска пехота, която е принудена да действа на прекалено широк фронт, съответно на украинците им е лесно да създават числено преимущество на нужните им участъци. Конкретно на харковския фронт украинските настъпващи сили имаха близо осемкратно(!) преимущество по численост, което не даваше никакъв шанс на руските гарнизони да отразят атаката. Затова и руското командване нямаше друг избор освен да изтегли малобройните си подразделения и така да ги предпази от обкръжение и неизбежно унищожение. Руския генщаб разбира се виждаше, че Киев трупа резерви и се готви да настъпва, но поради споменатия ограничен човешки ресурс (руския контингент в Украйна не достига и 200 хиляди бойци, което е недостатъчно предвид размерите на територията, на която действат) беше взето неприятното решение Харковска област да бъде сдадена в интерес на операциите в Херсонска област и Запорожието.

Впрочем най-лошото в харковското отстъпление на руските войски не е нито медийния ефект, нито загубата на територии. Най-лошото е, че населението на Харковската област в момента е подложено на терор и репресии от страна на украинските власти, които се бият в гърдите като освободители. Първата работа на украинските войски във всяко населено място бе да арестуват (а в някои случаи и да убият) местните хора, които те смятат за проруски настроени. Бяха арестувани всички учители, които преподаваха руски език в отворените от руснаците училища, и сега ги заплашва до 15 години украински затвор за държавна измяна. Украинците завеждат дела дори срещу тези, които просто са получавали хуманитарна помощ от руските военни. В Телеграм пък има десетки украински групи, които събират личните данни на проруските харковчани и призовават за разправа над тях. Естествено, всички тези шокиращи факти, както и останалите престъпления на киевския режим години наред умишлено се игнорират от западните журналисти, политици и правозащитници и съответно Зеленски получава зелена светлина да върши каквото си иска и да остава безнаказан.

Що се отнася до общата ситуация, то далеч не сме стигнали до преломния момент във войната и Украйна не започна да я печели, въпреки успеха в Харковска област. Този успех си остава локален и не може да промени курса на конфликта, въпреки че Зеленски рискува и използва всички налични резерви. Украинците все още се опитват да настъпват и в Херсонска област, но поради липсата на успехи там (херсонската отбрана на руснаците е много по-сериозно изградена, което дава резултат), западните медии не пишат нищо. Паралелно с това самите руснаци настъпват в Донецка област и плавно се приближават съм Славянск и Краматорск.

Повечето експерти, колкото и да подкрепят сляпо Украйна, все пак осъзнават очевидното – войната ще продължи още дълго, може би дори с години. Първо, че никоя от двете страни не може да постигне бърз успех, второ, САЩ (основните спонсори на Киев) имат интерес конфликтът да не се замразява, а напротив – да продължава максимално дълго, така че да изсмуква все повече руски материални и човешки ресурси.

Към продължителен конфликт обаче не е готова Европа, която и в момента е в дълбока криза, а през зимата рискува да докара ситуацията до енергиен колапс с много неприятни социални последици за управляващите партии. Очаква се, че към края на есента украинския фронт ще се стабилизира и противоборстващите страни ще вземат оперативна пауза, за да се подготвят за боевете през следващата година. Преди да е настъпила паузата обаче украинската армия се опитва да превземе колкото се може по-голяма територия и в момента търси (с помощта на американското спътниково и електронно разузнаване) слабите места в руската отбрана, за да нанесе там концентриран удар. Като най-вероятна следваща гореща точка мнозина експерти сочат Запорожската област, към която Киев вече изпрати допълнителни резерви.

Украинския президент в момента може и да е доволен от успеха в Харковска област, но западните медии премълчават колко украински войници загинаха, за да може Зеленски да си направи фотосесия и пиар в градчето Изюм. Настъпленията към Херсон и Харков буквално се удавиха в кръв и украинската армия инкасира огромни загуби, които според някои източници надхвърлят пет хиляди убити за около две седмици. Зеленски би трябвало да знае това, но съдбата на украинското пушечно месо не го вълнува особено (най-важното е той да остане на власт, без значение колко негови войници ще умрат), тъй като поредната вълна насилствена мобилизация просто ще компенсира текущите загуби. 

За някакви мирни преговори в обозримо бъдеще е абсурд да мислим – САЩ искат войната да продължи, за да нанесат чрез нея стратегическо поражение на Русия, Киев постоянно заявява, че ще победи, а Кремъл не би се съгласил на примирие без да бъдат зачетени руските интереси. Всичко ще се решава на бойното поле, но това беше очевидно по принцип.



Гласувай:
2



1. morskipesni - Очаква се СВО "Z" да приключи в ранната пролет на 2023,
19.09 19:01
с пълен разгром на ВСУ и капитулация на Окрайнина. То няма и как иначе. Аман от нагли урки- поиграха си на война!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 2763318
Постинги: 1084
Коментари: 1678
Гласове: 1593
Календар
«  Ноември, 2022  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930