Българските журналя имат някаква особена любов към Дойче Веле (DW) и постоянно препечатват статии от там, поднасяйки го като някаква качествена и обективна аналитика. Няма как DW да са обективни, тъй като получават финансиране от немския бюджет и отразяват гледната точка на германските власти. Германските власти провеждат антируска политика, съответно и немските новинари публикуват предимно негативни материали по адрес на Русия, дори когато това противоречи на очевидните факти. В такива условия, естествено, няма как да пишеш качествени статии.

Но да се върнем на поредната препечатка от немската преса. Този път ДВ недоволстват, че фалшивите новини и дезинформацията били застрашавали страните от югоизточна Европа, включително България. Автора на статията се позовава на доклада на фондацията „Конрад Аденауер”, в който естествено Русия е обвинена, че разпространява лъжи и манипулира българите (и не само тях). Всъщност фондациите пишат това, за което им се плаща. Какъвто доклад поръча клиента, такъв ще му съчинят (и съответно изводите в него могат да бъдат диаметрално противоположни).

Както обикновено обаче в статията няма никаква конкретика с обосновани аргументи, а само голословни обвинения по адрес на руснаците и общи разсъждения.     

Да поразсъждаваме над няколко пасажа от тази статия. Впрочем съдържанието на текста не се отличава силно от хиляди други статии, в които се повтарят едни и същи пропагандистки щампи. Пък и защо те да се отличават щом имат една и съща цел?

И така, по същество. Авторът пише: “В България, Сърбия, Черна гора и Молдова руското влияние най-често води до политическа дезинформация“. Как да разбираме “политическа дезинформация“? В смисъл, че всичко каквото казват от руска страна е неправилно, без значение какво? Ето в Молдова например от месеци населението масово протестира срещу кабинета на президентката Мая Санду. Санду е типичния соросоид, абсолютно прозападен и зависим политик, който води изявена антируска политика. Тази политика обаче силно вреди на Молдова, вкарвайки я в дълбока икономическа криза, заради която населението още повече обеднява и закономерно излиза на протести. А на всичкото отгоре Киев се опитва да убеди молдовските власти да открият втори фронт срещу Русия, но те засега не смеят да рискуват. Реакцията на Санду срещу протестите е предсказуема – тя обвинява протестиращите, че са агенти на Путин и търси начини да притисне опозицията, разигравайки руската карта. Кой тогава дезинформира молдовците? Кой внася разкол в обществото с действията си? Прави го Санду, а не измислените руски шпиони, с които постоянно се оправдава тя.

“В други случаи в Югоизточна Европа направо се поемат глобални дезинформационни наративи. В България например в социалните мрежи беше адаптирана истеричната пропаганда на Доналд Тръмп срещу уж манипулируемите избирателни машини… както и обичайните конспиративни теории за пандемията“.

Глобални дезинформационни наративи – ах как мощно звучи това! Мощно и безсмислено. Авторът успява да замеси тук и Тръмп, макар че не е съвсем ясно каква връзка има с него Русия. Руската пропаганда НЕ разду темата за фалшификациите на президентските избори в САЩ (направиха го американските медии и републиканците) и руската пропаганда НЕ диктува на Доналд Тръмп какво да говори. Освен това нарушения на изборите действително имаше като например масовото гласуване на мъртви души в полза на Байдън. Статията също така критикува българите, които подкрепят версията за лабораторен произход на коронавируса (и в този случай Русия е сочена с пръст като вдъхновител на тази теория). А защо тогава администрацията на Байдън иска официално да обвини Китай, че ковид-19 е изтекъл от китайската лаборатория в Ухан? А защо някои американски учени от месеци твърдят, че вирусът е изкуствен? Това теории на конспирацията, внушени от Путин, ли са? Или това е друго?

По-нататък в текста се прави забавен извод, че Източна Европа е безсилна срещу дезинформацията и на практика няма какво да се направи. “Фабриките за дезинформация нерядко просто разпространяват заблуждаващите проруски послания на високопоставени политици“ – вайка се автора. И тук пак не става ясно кои проруски послания се имат предвид и кои са тези влиятелни политици. След това авторът прави “гениално“заключение за това как трябва да се печели: “срещу лъжи и дезинформация най-добре помагат сериозни медии с проверени новини“, но едновременно осъзнава, че подобно нещо е много скъпо, пък и местните олигарси контролират повечето медии и са пречка.

“Сериозни медии с проверени новини“ явно се отнася към информационни канали, които публикуват материали с антируско съдържание и са одобрени от цензурата. Интересно защо е нужно създаването на нови медии, при положение, че и старите вършат работа за същите пари. И дадената статия аз открих в един от българските новинарски сайтове, който спокойно може да претендира за званието “сериозна медия с проверени новини“, тъй като тенденциозно публикува негативни статии за Русия. И защо медиите на олигарсите да са пречка за западните пропагандисти? Българските олигархични медии публикуват западна пропаганда в угода на Брюксел, Вашингтон и Лондон и съвсем не са пречка.  

Най-показателна е обаче финалната фраза на автора на проучването: "Демокрациите живеят, когато хората са единодушни за това какво са фактите и какво не". Тези думи значат много, като например това, че европейския елит иска всички граждани да мислят еднакво и да приемат за истина това, което им определи началството (дори когато началството им пробутва откровени лъжи).

Подобно нещо обаче е просто невъзможно. Да, иска му се на Брюксел медийното пространство да е абсолютно зачистено от всякакви алтернативни мнения и европейските граждани по цял ден да слушат либерална пропаганда. Дори подобни идеални условия да настъпят, обаче, количеството недоволни няма да намалее, а ще продължава да расте. Причината не е в руската пропаганда, която в Европа фактически отсъства, а в системните проблеми на Запада. Брюксел не иска да признава, че политиката му е пълен провал и вместо това постоянно обвинява Русия, че внася разкол в иначе “единното“ европейско семейство.  

Страхотен принцип – всичко, което ние казваме е истина, а всичко, което казва Русия е лъжа. Само че дори в Европа да не прозвучи повече нито едно проруско мнение, протестите и кризата няма да свършат. По-скоро ще се увеличават. Европейските власти ще продължават да съчиняват доклади за фабрики с тролове, руска дезинформация, кремълска пропаганда и т.н., опитвайки се да оправдаят некадърния си политически курс, който ги води в задънена улица.