“Нека никой не се съмнява, най-големият риск е ако Путин победи в Украйна“ – Столтенберг.

Такава фраза в края на февруари беше изказал генсека на НАТО. Всъщност Столтенберг доста често прави разни нееднозначни заявления, особено по адрес на Русия. Да, действително, най-страшният кошмар за западния свят е ако Русия спечели войната. Интересно, ако никой на Запад не признава участието си в украинския конфликт и категорично отхвърля отговорността за възникването му, защо тогава за САЩ и ЕС победата на Путин е абсолютно недопустима? Толкова недопустима, че дори са готови да започнат ядрена война срещу руския президент. Излиза, че войната в Украйна все пак не е регионален конфликт между две съседни страни, ами е същински глобален конфликт с множество участници? В такъв случай значи, че и окончанието на конфликта ще има не регионални, а глобални последици, които сериозно ще разместят геополитическата карта, неминуемо променяйки ролята, която САЩ от много десетилетия играят. Ще я променят в посока отслабване на влиянието на вече бившия американски хегемон. Бившия хегемон не може да допусне влиянието му да продължава да пада, затова прави всичко възможно украинския конфликт да завърши на неговите условия. Засега обаче ситуацията изобщо не се развива според плана на американците.

В случай че някой наивно си е мислил, че Вашингтон и Брюксел (и особено Лондон) искат мир, то нека послуша официалното мнение на Белия дом отпреди седмица, което даде ясно да се разбере, че дори временното примирие е недопустимо за администрацията на Байдън. Според логиката на американците не може да има примирие, защото Русия ще използва това време за почивка и подсилване на армията си, за да може на по-късен етап отново да атакува. Тази логика малко куца, защото украинците също щяха да използват паузата, за да си починат и превъоръжат с натовско оръжие. Също така западните оръжейници биха получили време, за да увеличат производството на боеприпаси и да покрият поне частично снарядния дефицит, който мъчи украинската артилерия.

Също така можем веднага да отхвърлим мирната риторика, която в последно време редовно звучи в западните медии, тъй като това са си чисти крокодилски сълзи. Западните спонсори изобщо не се вълнуват от страданията на украинците, тъй като и за Вашингтон, и за Брюксел украинските войници са пушечно месо и евтин разходен материал. Отношението на западните пацифисти е крайно цинично и няма значение колко украинци ще умрат. Ако ще и всички да умрат, няма да настане кой знае колко ужасна трагедия, тъй като всичко това е в името на запазването на американската хегемония. Пък и щом масово не умират американски граждани, няма особен повод за тревога. Украинските мъже гарантирано ще продължат масово да гинат, тъй като от офиса на НАТО обявиха официално, че планират да снабдяват Украйна с оръжие в продължение на години, при това става въпрос не за 2-3 години, ами значително повече. Тоест тези, които се надяват, че войната може да свърши бързо, ще трябва да изпитат силно разочарование. Дори украинската война да свърши сравнително скоро, може да сте сигурни, че Вашингтон ще провокира ново кръвопролитие в някоя от другите горещи точки по планетата.

Що се отнася до въпроса за физическите загуби и количеството убити от двете страни, това остава една от основните точки, върху които се опират спекулациите на западните медии. Особено англосаксонските медии постоянно се опитват да внушат на читателя (включително българския), че руснаците губят много повече войници от украинците. Цифрите варират от 30 000 до 200 000+ убити руски военни в зависимост от фантазиите на редакторите. Авторите по такъв начин намекват, че руснаците са некадърни и не могат да воюват, а ВСУ показват невероятен дух, бойни качества и интелект. Истината, разбира се, е точно обратната. Украинците продължават да носят в пъти по-големи загуби и тенденцията се запазва без признаци на положителна промяна. Така че не руснаците, а именно украинците трябва вече да са загубили не по-малко от 200 000 войници и цифрата изобщо не е преувеличена. Тази печална статистика няма да бъде преобърната, тъй като украинското командване се отнася към войниците си като към добитък и изобщо не се опитва да опазва човешкия си ресурс.

Косвено за рекордните загуби на украинците говорят както постоянно увеличаващия се брой военни гробища по цялата страна, пъстреещи с украински флагове над пресните гробове на войниците (при това десетки хиляди убити укровойни не влизат в статистиката и се записват като “безследно изчезнали“, заради което семействата на загиналите умишлено не получават никакви обезщетения от държавата), така и безкрайната мобилизация. За сравнение – в Русия проведоха само една вълна на мобилизация и набраха 300 000 души, от които поне 100 хил. все още остават резерв и не са на фронта. Тоест в Москва не изпитват дефицит на жива сила и нямат намерение засега да извършват нова мобилизация, въпреки че според западните журналисти руската армия отдавна вече е унищожена и то няколко пъти.               

В Украйна мобилизацията не спира от началото на конфликта и една мобилизационна вълна се сменя с друга. Украинците стигнаха до там, че просто обикалят по улиците и хващат когото могат, включително инвалиди и пенсионери. Тези хора не получават нормално обучение и почти веднага биват хвърлени в окопите, за да запълнят дупките в отбраната и така да забавят движението на руските сили. Естествено, жертвите при такова положение са огромни, но никой в нацисткия режим в Киев начело със Зеленски не се вълнува от последствията. Репресивната украинска машина работи изправно, доставяйки непрекъснато свежо пушечно месо на фронта (в окопите попадат тези украинци, които нямат пари за подкуп, който да ги освободи от военна служба).

Досега тази тактика върши работа на Зеленски, позволявайки му да печели време и паралелно да готви в тила свежи бригади за планираното контранастъпление. Проблема е, че украинците не са безкрайни и след няколко месеца мобилизацията, колкото и да е безжалостна, вече няма да може да набере дори минималното количество пушечно месо, без значение колко се стараят украинските власти. Украйна и преди войната бе с много лоша демография (за трийсет години независимост населението на страната се стопи почти наполовина), а сега украинската демография е просто катастрофална, особено що се отнася до трудоспособното мъжко население, което се топи с плашещи темпове.

Именно затова се роди и понятието Бахмутска месомелачка. Не защото руснаците губят много хора (руските загуби са много по-малки благодарение на преимуществото в артилерията и авиацията), а защото Зеленски се опитва на всяка цена да удържи града, хвърляйки все нови и нови подкрепления. Руските сили в лицето на ЧВК Вагнер контролират вече над 70% от града, а украинците продължават да удържат западните квартали и пътя, по който минава тяхното снабдяване. Украинския вермахт отдавна трябваше да се е изтеглил от Бахмут (Артьомовск), тъй като отбраната му вече загуби всякакъв военен смисъл за Киев. Но тъй като Зеленски и екипа му създадоха на Бахмут образ на непристъпна крепост, героично отбранявана от великите укровойни, те попаднаха в собствения си медиен капан. За украинския президент медийните ефекти са по-важни от реалната война и той се бои, че поражението в бахмутската битка ще удари по рейтинга му и ще подкопае вярата на украинския електорат в победата. Затова Зеленски е готов да жертва неограничено количество батальони и бригади, за да може да казва, че все още контролира града и победата е неминуема. Цената закономерно е твърде висока – ВСУ губят само в района на Бахмут (Артьомовск) по над 1000 убити седмично (+ранените, които са още повече и препълват местните болници) без да могат да спрат прогреса на “Вагнер“. В крайна сметка украинското командване така и не съумя да проведе никакво зимно настъпление, тъй като наличните за това резерви бяха прахосани първо в Соледар, а после и в Бахмут, който е обречен да бъде превзет окончателно от бойците на ЧВК Вагнер.          

За бахмутското сражение обаче зрителите може бързо да забравят, тъй като на хоризонта се задава нещо много по-сериозно, а именно украинското настъпление, за което от няколко месеца активно ни говорят западните медии. За това, че украинската офанзива ще се случи и то съвсем скоро, можем да съдим по думите на държавния секретар Блинкин, който заяви, че очаква украинския вермахт да тръгне в атака след броени седмици. Това си е очевиден намек, че спонсорите очакват от Зеленски някаква видима активност в най-скоро време.     

От Вашингтон искат украинската войска да тръгне напред и да демонстрира поне медиен успех, който да може да бъде пробутан на западния зрител и поне отчасти да оправдае гигантските суми, които членките на НАТО нямат намерение да престават да наливат в Киев. Недоволството на европейските граждани е обяснимо – последствията от санкционната война удрят основно по ЕС, а не по Русия, чиято икономика се оказа учудващо издръжлива и подготвена за икономическия блицкриг, който бе замислен от европейските бюрократи. Редовият европеец обеднява, а неговите политици продължават да му разказват, че в украинската черна дупка трябва да се наливат още и още милиарди. А победата над Русия все не идва.

Успехът на така рекламираното украинско настъпление би могъл за известно време да приглуши недоволството на европейските данъкоплатци, но всички осъзнават, че рискът е твърде голям и шансът ВСУ да пробие усилената руска отбрана е нищожен. Пък и, ако съдим по настъпленията от миналото лято, украинските войски постигат прекалено скромни резултати с цената на десетки хиляди загуби. Този път жертвите със сигурност ще са още повече и украинската армия рискува да бъде буквално обезкървена и да се окаже неспособна да настъпва повторно. Ако се случи този сценарий, то и западната военна помощ може напълно да секне и властта на Зеленски да увисне на косъм.

Най-лошото в сегашната ситуация е това, че мирните решения упорито се блокират от американците, които са обсебени от идеята да нанесат съкрушително поражение на Русия. Проблема е, че Украйна не може да победи, колкото и милиарди военна помощ да бъдат налети в нея. Западните оръжия може да удължат конфликта, но не и да променят крайния му резултат. Продължаването на военните действия означава и още повече жертви и разрушения, които накрая тотално ще сринат украинската икономика и ще покажат защо израза “война до последния украинец“ не е просто метафора.

Общо взето тази пролет се очертава да бъде крайно гореща и, уви, кървава. Съвсем скоро войната може да тръгне в съвсем неочаквана посока в зависимост от успеха или неуспеха на украинското настъпление. Провалът на украинската армия, която от месеци трупа резерви в тила, би могъл да направи режима в Киев по-сговорчив и Зеленски да се съгласи на някакви преговори (макар че за Зеленски преговорите са равносилни на политическо самоубийство). Съдейки по настроя на администрацията на Байдън, обаче, мирното разрешение на конфликта (особено на условията на Москва) е абсолютно неизгодно за Вашингтон, който е по-вероятно да потърси начин да продължи войната максимално дълго време. Всяко разрастване на военните действия обаче повишава и риска от директен сблъсък между Русия и НАТО. И всичко това на фона на надвисналата опасност от нова глобална финансова криза… просто прекрасно!

Така или иначе, продължаваме да наблюдаваме, тъй като съвсем скоро трябва да настъпят събития с историческо значение. За всички.