Украинците са на прага да изгубят Бахмут и да запишат ново поражение, но може да не се безпокоите – медиите няма да ви съобщят лоши новини за ВСУ. Вместо това ще повтарят до посиняване, че руснаците губят по хиляда човека в минута, че руската армия в паника се е разбягала, а Путин е болен от страшна болест и му остават още три дни. И как без разказите на всякакви британски експерти, че руските ракети ще свършат до два дни. Следва пореден ракетен удар и същите експерти доказват, че ракетите ще свършат след още два дни.

Войната се развива толкова победоносно за украинската войска, че те отново са на път да се окажат обкръжени като в Мариупол миналата година. Клещите около донецкото градче постепенно се стискат, бойците на Вагнер атакуват по фланговете и продължават постепенно да превземат селата в околността, което в крайна сметка ще блокира украинските сили и ще ги обкръжи.

Този капан със съответните печални последствия можеше да се избегне (украинските генерали даже искаха от ръководството разрешение да отстъпят), но Зеленски по политически причини заповяда точно обратното и Бахмут(Артьомовск) продължи седмици наред да се пълни с украински подкрепления. Града се усилваше със все нови части, но те постоянно се обработваха от руската артилерия, което доведе до доста интересна ситуация – украинския вермахт губеше стотици хора дневно без да може да спре настъплението на Вагнер. Макар в прозападните медии постоянно да повтарят колко огромни загуби инкасират руснаците без да могат да постигнат успех в т.нар. Бахмутска месомелачка, истината е точно обратната – украинската войска, седейки в града, понася колосални загуби, които в пъти надвишават руските, и скоро ще се окаже напълно обкръжена и без снабдяване. Това съответно ще означава и неизбежно поражение. Единствената интрига в момента е в това дали Киев все пак ще използва последния си шанс да изтегли поне част от обречения гарнизон или ще го остави да седи в капана.

Съдейки по последните изяви на киевския режим, ръководството на страната отдавна е отписало бахмутския гарнизон и просто ще го остави да загине/попадне в плен като в Мариупол. Зеленски не се вълнува от това колко негови войници умират всекидневно и не прави никакви опити да съкрати собствените си загуби. Украинската армия е разходен материал и пушечно месо, което никой не жали – нито самата Украйна, нито пък спонсорите й във Вашингтон. Целта на Зеленски в момента е да се задържи на власт на всяка цена, така че ще е готов да жертва произволно количество свои войници. Украинската власт се хвана в собствения си пропагандистки капан и затова не може просто да остави Бахмут. Колко време на града създаваха образа на непристъпна героична крепост, колко разказваха, че руснаците няма да могат да я превземат, даже песни съчиниха. За самия Зеленски пиара и виртуалните победи са много по-важни от военните въпроси, затова той предпочита да удави града в кръв вместо да го изостави, признавайки по такъв начин поражението си. Впрочем, украинската пропаганда работи толкова виртуозно, че дори това очевидно поражение тя ще превърне в медийна победа и ще убеди населението си, че всичко е наред.

Киевския режим прахоса в Бахмут и Соледар толкова много подразделения, че изхаби всички резерви, които трябваше да участват в зимното настъпление. По тази причина украинско зимно настъпление така и не се получи (изобщо украинците не са настъпвали никъде от септември миналата година), а вместо него виждаме как руснаците поеха инициативата навсякъде по широкия източен фронт и сами атакуват на няколко направления (макар че това не е масираното руско настъпление, което очакват всички експерти).

Говорейки за руското настъпление, него ще го има при всички случаи, но точното време е известно само на руския генщаб, който не бърза да пуска в ход резервите си. Цялото внимание обаче е приковано не към руското, а към украинското настъпление, което по идея трябва да се случи някъде през пролетта или началото на лятото. При това бъдещата украинската офанзива се рекламира едва ли не като холивудски филм и то не толкова от Киев, колкото от щатските медии и Байденовата администрация. Причината е ясна – режима на Зеленски трябва да демонстрира пред спонсорите някакви по-явни успехи на фронта, тъй като на САЩ и европейците им е все по-трудно да обясняват какъв е смисълът в Украйна непрекъснато да се наливат толкова пари и оръжие.

С гореописаното е свързано и нежеланието на Киев (и съответно на колективния Запад) да сключва каквото и да е примирие. В медиите лицемерно хленчат, че е нужен мир, че е нужно насилието да се прекрати незабавно, а хората на Зеленски и той самият не само че отхвърлят всякакво прекратяване на огъня, ами и разказват как ще побеждават и даже ще превземат Крим. Тоест на киевския режим мир не е нужен. Вашингтон не иска войната да спира защото украинската армия все още запазва бойния си потенциал и дори в теория би могла да постигне някакъв локален успех при бъдещото настъпление на юг (макар и шансът за успех да е доста малък). В момента преговорната позиция на Щатите е слаба и те няма с какво да изнудват Москва да направи каквито и да е отстъпки.

С подготовката на бъдещото настъпление е свързана и сегашната тактика на Зеленски, а именно запушването на дупките по фронта с необучени мобилизирани украинци, буквално хванати от улицата, които масово гинат под ударите на руската артилерия, но осезаемо забавят движението на руските сили. Това печелене на време е нужно, за да може украинското командване паралелно да събере и обучи по-качествен резерв, който ще настъпва по посока на Мелитопол след броени месеци. Тази тактика е наистина варварска и третира украинските мъже като евтин добитък, който масово ляга под ножа. Никой в кабинета на Зеленски обаче не се вълнува от гигантските загуби, тъй като на първо място е политическата изгода и милиардите долари, които награбиха украинския президент и близкия му кръг. А тези милиарди трябва да се опазят и за след войната, пък и сегашната украинска власт действа по принципа „след нас и потоп” и няма намерение да поема отговорност за икономическата-социална-демографска катастрофа, която неминуемо ще сполети остатъците от Украйна. Именно остатъците, тъй като украинската държава няма шансове да се запази като единен субект още дълго време. При това Русия няма да е единствената страна, която присъединява украински територии. За западните области на Украйна също има няколко желаещи.

В стремежа си да се удържи начело Зеленски има още един вариант за действие, а именно организирането на провокация в Приднестровието, с което да въвлече Молдова в конфликта, създавайки допълнително главоболие на Кремъл. По границите на Приднестровската република, която се отдели от Молдова още през 1991г., вече е струпан допълнителен украински контингент, привлякъл вниманието на руското военно министерство. ПМР е в изключително уязвима позиция и е заклещена между два крайно недружелюбни съседа без сухопътен контакт с Русия, от което естествено има желание да се възползва украинската войска. Единственото, което възпира засега Зеленски, е липсата на съгласие от страна на властите в Кишинев, които въпреки русофобската си линия осъзнават колко плачевно може да свърши тази авантюра за Молдова. Бившата съветска република и без това е в дълбока икономическа криза, а обеднялото население от няколко месеца масово протестира срещу местната прозападна премиерка и със сигурност молдовците нямат желание да повторят съдбата на Украйна. Впрочем, всичко зависи до голяма степен от решението на Вашингтон – ако американците сметнат, че Кишинев трябва да отвори втори фронт срещу Русия, то молдовските власти ще са принудени да се подчинят в ущърб на собствените си национални интереси и волята на народа. За Киев има още една причина да гледа с апетит към Приднестровието, а именно огромния военен склад, останал там още от съветско време. Ако украинците успеят да го превземат, това ще им осигури снаряди и боеприпаси за месеци напред. Не на последно място, подобен ход би позволил на украинския президент (поне временно) да отвлече вниманието на населението от поражението в Бахмут и общата лоша обстановка на фронта.

Най-притеснителното в украинската криза обаче е това, че е невъзможно да се предскаже докъде може да стигне администрацията на Байдън. Въпреки цялата пропаганда, която се опитва да убеди зрителя, че Украйна се справя прекрасно, на фронта нещата изглеждат съвсем по друг начин и украинската армия не може да победи, камо ли пък да стигне до Крим. За победата няма да са достатъчни нито танкове (реалното количество предоставени танкове ще е много по-малко от обещаното), нито пък изтребители (ако изобщо някой ги даде). Но и от Вашингтон и от Брюксел твърдят, че Русия в никакъв случай не трябва да спечели. Говорителя на НАТО дори заяви, че победата на Путин е най-големият възможен риск. В смисъл, че евентуална война между НАТО и Русия би била по-малък риск (което си е истинско безумие!).

САЩ провокираха украинския конфликт още от 2014г. насам и сами се поставиха в ситуация, в която не могат да отстъпят и трябва да спечелят войната на всяка цена, въпреки че до подобен развой по принцип не трябваше да се стига. Байдън обаче успя да забърка огромна каша и за капак унищожи газопровода Северен поток. Проблема обаче е, че украинската армия не може да победи, дори и да съумя да постигне няколко локални успеха, които обаче не бяха достатъчни, че да променят хода на войната.

Какво тогава им остава на американците, за да не загубят? Да пратят войски в Украйна и сами да се опитат да спечелят срещу Русия? Би било кошмарна идея и заради факта, че това почти гарантирано би преминало в ядрена война, след което връщане назад няма да има. Впрочем, в близките 2-3 години подобно нахлуване не би могло да се случи, тъй като спонсорите на Зеленски се сблъскаха със сериозен проблем – липсват им боеприпаси, а наличните производствени мощности са силно ограничени и достигането на нужните темпове на производство ще отнеме няколко години.

Особени надежди за мир хората няма смисъл да таят. От Пентагона заявиха прогнозата си, че войната щяла да продължи още три години (вероятно американската помощ е планирана максимум за 3 години, след което САЩ ще се фокусират върху Тайван и назряващия военен сблъсък с Китай). Това е на фона на заявленията, че Украйна ще бъде подкрепяна толкова, колкото е нужно, и че конфликта е екзистенциална заплаха за европейската безопасност (забележете – не за украинската, а за европейската безопасност). Позицията на западната коалиция, подкрепяща Зеленски, е абсолютно непримирима и не признава никакви компромиси с Москва. На Русия просто предлагат да капитулира, което естествено няма да се случи. Между другото, щом според западните медии и пропагандисти руската армия отдавна е разбита, защо е необходимо постоянно да молят Москва да капитулира по свое желание?

При такова положение от Вашингтон могат да предложат преговори по своя инициатива само ако украинското настъпление се провали. Но и тогава шансовете за успех са минимални, тъй като САЩ/НАТО няма да искат да правят отстъпки и няма да се съгласят Украйна да стане неутрална. По-вероятно е около руските граници да бъде провокиран още някой конфликт, който да елиминира всякакви мирни инициативи.

Уви, за колективния Запад понятието „мир” означава окончателно поражение за Русия и никакви компромисни варианти дори не се разглеждат. Това означава, че украинската криза или ще продължи да ескалира, или ще премине в друга форма, но без да настъпи мир.