Вероятно най-яркото събитие на украинския фронт от изминалата седмица стана появата на поредното американско чудо-оръжие. Украинското командване все пак се престраши и пусна в действие скъпоценните американски танкове Абрамс. С тях, уви, предсказуемо се случи същото, което миналото лято се случи с немските прехвалени Леопарди по време на знаменитото украинско контранастъпление (завършило с грандиозно фиаско). Щатските танкове започнаха да горят още в дебюта си, без да успеят да постигнат дори някакъв минимален успех. Доста закономерен резултат предвид развитието на конфликта през изминалите две години, което още един път подчертава очевидния факт, че Украйна нямаше и няма шанс да спечели войната.

Впрочем, една от главните причини Абрамсите да се представят толкова зле е неправилното им използване от страна на украинското командване (разбира се, щатските танкове сами по себе си имат куп недостатъци и качествата им са доста преувеличени). Изобщо от самото начало на конфликта киевските пълководци допускат различни тактически грешки и в това отношение забележимо отстъпват на руските си противници. Укровермахтът никога не е показвал някаква качествена стратегия, интересни тактически решения, които да изненадат руското командване, да не говорим за цялостното управление на войските, което също е по-лошо от руското.

Затова и режима на Зеленски се движи плавно към поражение, без да може да пречупи тенденцията, което вече е очевидно и за западните медии, все по-често публикуващи запълнени с песимизъм статии. Единственото, което украинците могат да запишат като свой успех, е това, че те успяха да създадат устойчив смъртоносен конвейер, който вече две години непрестанно се пълни с украинско пушечно месо и успява да забави прогреса на руснаците. Да, на руснаците им е сложно да пробиват украинските отбранителни линии, които постоянно се захранват с нови и нови резерви, но това не може да продължава безкрайно и дефицитът на жива сила вече се усеща повсеместно (затова и Зеленски искаше да обяви още по-тотална мобилизация от сегашната, но това е прекалено непопулярна мярка и общественото недоволство бави приемането й). През следващите месеци дефицитът ще се усилва и в един момент фронтът може да изпита ефекта на доминото и украинската отбрана да рухне. Това може да доведе до верижна реакция и мащабно руско настъпление, което за кратко време да отвоюва огромни територии.

Именно защото укровермахта не може да спечели войната, Зеленски от самото начало залага на медийните победи, които накрая се преобразуват в поражения на реалното бойно поле. Медийните успехи всъщност са необходими, защото без тях Киев няма как да получи пари и оръжие от Запада. А без пари и оръжие Зеленски няма да се удържи на власт. По тази причина украинската армия понесе вече две тежки поражения, които станаха предвестник на неминуемия стратегически провал на бандеровския проект. Първо в Бахмут, където украинските сили прахосаха едни от най-подготвените си части, които трябваше да участват впоследствие в контранастъплението. Вместо да отстъпят и така да запазят ценните човешки ресурси за лятната офанзива, украинците по решение на Зеленски останаха да се самоликвидират в Бахмут, улеснявайки задачите на руското командване. Защо украинския клоун-президент не отстъпи? Защото той вече беше създал медийния образ на непристъпната крепост, която героически се сражава и побеждава, съответно отстъплението би разрушило удобната медийна картинка. На Зеленски му е все едно колко украинци ще умрат, тъй като важен е медийния ефект, без който от Запад няма да дойдат спонсорски пари. Същата фатална грешка се повтори и в Авдеевка, която украинската пропаганда по аналогичен начин превърна в героична крепост, пропилявайки безсмислено огромни материални и човешки ресурси.

Трябва да се постави акцент на това, че цялостната военна стратегия на украинците се разработва от натовски офицери. Именно в натовските щабове, а не в украинските, постоянно мъдруват над тактиката, с която на бойното поле трябва да бъдат победени руснаците. Лятното контранастъпление обаче показа, че прехвалената военна стратегия на Запада не работи, тъй като не отговаря на условията на съвременната война. Към това се прибавя и ужасната стереотипност, с която в западните столици продължават да възприемат Русия.

Въпросните стереотипи и хронична недооценка на Русия (и Путин като нейно олицетворение) пречат не само на постигането на победа над руснаците в Украйна (а тя със сигурност няма да бъде постигната), но и изключват намирането на компромиси в отношенията с Москва, без които не може да се излезе от крайно опасната геополитическа криза, в която се озовахме.

Вече е ясно, че Украйна се приближава към поражение и колкото по-дълго продължава войната, толкова повече територии ще загуби тя и в един момент украинската отбрана може да рухне каскадно и ситуацията да излезе извън западен контрол. Тази очевидна опасност обаче изобщо не стимулира Вашингтон и европейските му марионетки да търсят компромис с Москва и да признаят руските национални интереси. С фанатична упоритост в западните столици продължават да се придържат към принципа, че Русия трябва да бъде победена на всяка цена. Няма значение, че всички факти отново и отново доказват, че тя няма да бъде победена – на фанатиците им е все едно и те ще продължават да си блъскат главата в стената, надявайки се накрая на стената да й омръзне тази идиотщина и тя сама да падне.

На фона на заплахите озвучени чрез Макрон, че натовските войски ще влязат в Украйна, които така и не уплашиха Кремъл (засега освен самия Макрон други желаещи открито да тръгнат на война с Русия няма), във въздуха продължава да виси ключовия въпрос – какъв избор ще направят глобалистите, когато поражението на украинската армия стане просто очевадно? Основните варианти са два: а) ще продължат по пътя на ескалацията и ще пратят натовски войски в Украйна, за да се опитат да предотвратят пълния успех на руската армия, което съответно ще доведе до непредсказуеми последствия, крайното от които ще е обмяната на ядрени удари на европейската територия, б) ще проявят поне минимално благоразумие и ще намерят компромисен вариант, който да предотврати за известно време прекия военен сблъсък между Атлантическия алианс и Русия. Проблемът на вариант „б” е това, че той предвижда за начало Украйна да престане да бъде използвана като военен инструмент срещу Русия. Първо, за Вашингтон е крайно изгодно украинците да продължават да играят ролята на евтино пушечно месо, второ, ако Щатите се откажат от украинския фронт, това ще се възприеме като тяхно поражение, съответно те окончателно ще изгубят хегемонския си статус (не че и в момента го притежават де). Това от своя страна още повече ще намали глобалното влияние на американците във всички сфери – от политическата до икономическата – а това за тях е абсолютно недопустимо.

Затова и ескалацията, която почти на сто процента ще завърши с използването на ядрени заряди от поне една от страните, остава за съжаление като основен работен план за Запада. Поне за момента.                         

       

танклове горят като бенгалски огън, не на последно място защото се задвижват от газова турбина, която изгаря самолетно гориво.
Пълно инженерно безумие е това гориво приложено в бойна машина.
Затова железните мастодонти при удар в двигателя, който е сравнително слабо брониран, веднага експлодират, след което се взривяват и боеприпасите в танка и от него остава само купчина старо желязо.