Изборите за президент в Русия преминаха и доста бързо изчезнаха от първите страници, тъй като се случи друго резонансно събитие, а именно терористичната атака в Подмосковието, отнела живота на над 130 души.

По самите избори въпроси няма – Путин спечели закономерно и с огромна преднина. Вотът се отличи с рекордна избирателна активност – над 77% – което например е недостижим показател за Европа. Въпреки че Западът и Украйна се постараха максимално да попречат на изборния процес (включително с военни средства: украинската артилерия обстрелваше избирателните участъци в Запорожската и Херсонска области, а украинската пехота неудачно атакуваше Белгородска област, стремейки се да превземе няколко руски села и да осигури на Зеленски шумна медийна победа), той завърши успешно.

Западът предсказуемо беше недоволен, заявявайки, че имало много нарушения и отсъствала свобода на словото (без да представи аргументи за нито едно от обвиненията) и че вотът не бил конкурентен. Също така Европа и САЩ отказаха да признаят изборите, проведени в двете  бивши украински области (което е малко странно, тъй като се получава парадокс – признават резултата, но не признават част от изборите). Интересно за каква конкуренция говорят американците? Как трябва да изглеждат руските избори, че да се харесат отвъд океана? Може би в Русия трябва да участва и американски кандидат, специално подбран от Вашингтон? А каква примерно е конкуренцията в американските президентски избори? Там кандидатите са само двама, при това и двамата се заплашват взаимно, че ще бъдат натикани в затвора. Да не говорим за рекордното количество нарушения, които помогнаха на Байдън да заеме висшия пост, и като цяло недостатъците на американската електорална система (които никой не се стреми да отстранява).

Какво мислят и искат във Вашингтон или някоя друга столица обаче няма значение – Русия самостоятелно си избира държавния глава, без да е необходимо да търси индулгенция отвън (а суверенитета е лукс, който много малко страни могат да си позволят). Путин не се харесва на западната клика не защото е авторитарен или недемократичен, а защото провежда самостоятелна политика, която е в разрез с интересите на Вашингтон и компания. Всъщност в това се състои и „авторитарността” на руския президент – той управлява без да слуша наставленията на американското посолство. Американците би ги устроил някой като Елцин – некадърен политик, който с действията си разрушава собствената си страна и е готов да играе по свирката на Запада. Очевидно е, че такъв политик би бил катастрофа за Русия и никой не би гласувал за него.

Да обърнем внимание обаче на терористичния акт, който се случи на 22 март край Москва. Сам по себе си той не е някаква извънредна случайност, а закономерна част от прокси войната, която Западът в момента води срещу Русия, използвайки Украйна като бойно поле (и пушечно месо съответно, защото украинците са достатъчно глупави, че доброволно да умират за чужди интереси).

И именно защото терористичния акт в Крокус не е случайност, опитите Русия да бъде разклатена отвътре ще продължават и занапред и всичко ще зависи от това доколко бързо руските служби ще успяват да разкриват тези планове. Естествено, невъзможно е терористичната заплаха да бъде ликвидирана на 100% (никоя страна не е способна да го направи), особено ако срещу теб работят едновременно американците и британците.   

Главният източник на проблеми за Кремъл в момента е украинското разузнаване, което стои практически зад всички диверсии и атентати, извършвани на територията на Русия (включително бившите украински територии).

Да, формално атаката в концертната зала бе извършена от таджикски терористи, които имат връзка с радикалните ислямистки групировки, включително ИДИЛ. Това обаче не значи, че връзката с ИДИЛ изключва връзката с украинските служби. Сега американските власти и западните медии с всички сили се опитват да втълпят на западния зрител, че атентата е извършен от Ислямска държава, а не от Украйна, която е чиста и невинна. При това от Вашингтон така се престараха, че започнаха да създават алиби на Киев още преди терористична атака да е завършила, с което само добавиха подозрения, че украинците наистина имат пръст в цялата работа. Защо Щатите така отчаяно се опитват да прикрият Зеленски е напълно разбираемо – ако на Украйна й лепнат клеймото на терорист, ще стане съвсем невъзможно да й оказват военна помощ.

Сама по себе си легендата с ИД, която явно е била избрана с идеята подозренията после да не паднат върху Киев, има цял куп слабости. Атаките, организирани от ИДИЛ, се отличават от атаката срещу Крокус, а и терористичната организация в момента просто няма нужните ресурси за подобен атентат. Това, че в социалните мрежи някой е написал от името на ИД, че поема отговорност за атаката, е слабо доказателство. ИДИЛ нямат официална структура, а и не издават документи, заверени от нотариус. Диверсии на руска територия могат да извършват именно украинските служби (и ги извършват редовно), които имат необходимите ресурси, агентурна мрежа и помощ от „братските” британски и американски разузнавания. Също така Киев има тесни връзки с радикалните ислямисти, при това не от вчера. В украинската армия действат отделни подразделения, съставени изцяло от джихадисти, в които също влизат узбекски и таджикски групировки (има даже и отделен чеченски батальон).

Самите атентатори не са някакви идейни радикали, а са били наети за пари и направлявани през социалните мрежи, по-конкретно Телеграм. Това не само е любимата тактика на украинските СБУ и ГУР, но и сама по себе си украинската следа се прояви още от самото начало. Терористите се насочиха не къде да е, а към украинската граница, където според плана е трябвало да бъдат посрещнати и доставени в Киев, за да си получат парите (най-вероятно обаче те нямаше да получат нито стотинка, а щяха да бъдат ликвидирани като излишни свидетели). Голям проблем за украинците е факта, че атентаторите бяха хванати живи и сега дават показания на следователите, а значи руските служби ще могат да получат полезна информация. Официалните руски източници вече съобщиха, че финансирането на атаката идва от Киев. Можем да не се съмняваме, че постепенно ще изплуват и други факти, уличаващи украинските власти.

Естествено, от Вашингтон никога няма да признаят вината на Киев и ще отхвърлят всеки аргумент, представен от Москва. Щатите действат по една и съща примитивна схема – всичко, което кажем ние, е истина, всичко казано от руснаците е лъжа и пропаганда.

Да очакваме ли нови опити за терористични атаки в Русия? За съжаление да. Украинците няма да се откажат от опитите си да дестабилизират обстановката в РФ и занапред. Първо, защото Киев не може да спечели войната и затова терора е единственото нещо, което му дава поне краткотрайни медийни победи. Второ, американските спонсори искат украинското им прокси да продължава да създава проблеми на руснаците колкото се може по-дълго (затова израза „война до последния украинец” съвсем не е клише) с надеждата, че в някакъв момент все пак ще измислят ефективна стратегия за победа над Русия. Едва ли обаче ще изнамерят такава стратегия колкото и да се мъчат.