Едно време България искаше да става 16-а република в СССР, но в Кремъл разумно прецениха, че идеята е доста съмнителна и затова я отклониха (инициативата за присъединяване тогава изхождаше именно от София, а не от Москва). СССР вече отдавна го няма, политическия курс се обърна и сега българските власти са с нагласата, че сме едва ли не 51-и щат. Разликата между преди и сега е, че по съветско време България имаше промишленост, наука и армия. Днес промишленост, наука и армия вече няма, но затова пък има европейски „ценности” и абсурдна вяра, че Америка е всемогъща и че това никога няма да се промени.

Вярват в американското всемогъщество почти половината от гласуващите българи ако съдим по последните избори, на които половината от гласовете отидоха при ГЕРБ и ПП/ДБ, тоест при най-прозападните партии. Лошо ли е това? Това е ужасно лошо, тъй като начело на страната се оказа банда некадърни соросоиди, за които понятието национални интереси не съществува. За тях съществува само понятието „да изпълняваме командите от Вашингтон, другото няма значение”, а такава политика неизбежно вкарва държавата в дълбока криза, от която ще страдат колективно всички гласоподаватели.

Защо американците подбират некадърници, при това ужасно корумпирани, които да управляват страните, намиращи се в сферата на влияние на САЩ? Това е почти гарантиран провал. Да, това е провал, но не за Щатите, а за техните васали. Пък и какво значение има това? И да се провалят, те просто ще бъдат подменени с нови марионетки и всичко ще си продължи постарому.

Некадърниците са удобни с това, че нямат избор и са принудени да играят по свирката на Вашингтон. Срещу всеки един от тях има папка с компромати, която може да бъде изкарана в подходящия момент и моментално да погребе политическата кариера на онзи, който дръзне да се опълчи на североамериканския шеф. Това важи не само за българските политици, но и за практически всички техни колеги в ЕС (с дребни изключения). Едни са учили в Америка, други са завършвали американски образователни програми в страните си, трети пък дължат кариерния си ръст на някой от множеството западни фондове, включително например фондовете на Сорос. Щатите действат хитро и благодарение на този подход понякога даже не им се налага да прибягват до изнудване – съзнанието на някои хора е дотолкова промито, че те са готови да служат на Запада дори безплатно, в ущърб на собствените си държави.

Най-свежия пример за това как сегашната българска власт върви против националните интереси бе скорошния случай с украинското зърно. След изтичането на зърнената сделка с Русия украинския аграрен износ силно намаля и сега Зеленски търси начин пак да го увеличи. Западната пропаганда пък продължава да повтаря, че заради Путин Африка ще гладува, защото до нея не може да стигне украинското жито. Откровена лъжа, защото украинското зърно изобщо не стига до африканците, а се насочва към ЕС и наводнява източноевропейските страни, включително България. Това съответно сериозно удря по аграрния сектор на европейците и застрашава с фалит местните фермери, които веднага започнаха да протестират. Полша заедно със съседите си реагира незабавно и не допусна украинската стока до пазара си. Единствената страна, която реши да не ограничава украинския внос, се оказа България.

Тук обаче рязко реагираха българските фермери и се вдигнаха на протест, което накара Денков (той имаше глупостта отначало да нарече протестиращите „терористи”) и правителството да дадат заден ход и да ограничат все пак украинския внос. Да го ограничат, но не и да го блокират напълно (за такова нещо явно не им стигна смелост, пък и вероятно ги е страх да не ги нарекат путински агенти).

Във военното министерство положението е същото. Начело стои Тагарев, който преди това е бил съветник в Украйна. Фактически начело на българската войска стои украински лобист. Това съвсем не е преувеличение, тъй като въпросния министър постоянно настоява за увеличение на българската оръжейна помощ за Киев и попътно, както е модерно, хули Русия. За контраст можем да погледнем примера на Словакия, където изборите бяха спечелени от опозицията, която открито без да се плаши заяви, че ще спре да праща военната помощ на Украйна. Излиза, че не всички се опитват да се правят на много изпълнителни пред Брюксел като Тагарев и компания.      

Като цяло, уви, с такива партии като ПП/ДБ България (тоест преобладаващата част от населението) не я чака нищо хубаво. Не само че няма смисъл да се очаква изход от кризата, а напротив – кризата ще се задълбочава както икономически, така и политически. ЕС също не е с по-добра перспектива заради икономическата война с Русия, която Брюксел вече загуби. Към това трябва да прибавим и миграционните проблеми, които европейските бюрократи също не могат да решат (тези проблеми между другото и възникнаха по вина на гореспоменатите бюрократи). Всъщност европейските безлики и безгръбначни чиновници, които са в абсолютна зависимост от Вашингтон, с бездарните си действия все повече затягат примката на шията на ЕС, заплашвайки съюза с разпад в близките години.    

Вместо решения на насъщните социално-икономически проблеми на българина всекидневно чуваме от правителството как то се „бори” с руски шпиони и руска дезинформация, сменя националните празници и т.н. Характерно е, че всеки пък когато управляващите се забъркват в някакъв скандал, те веднага откриват руски шпиони или гонят руски дипломати (или пък руски „попове-шпиони” както беше последния път). По такъв начин медийното пространство се запълва с русофобски измишльотини, отвличащи вниманието на зрителя от реалните проблеми, генерирани от самата власт.

За българските политици правилата на играта са горе-долу следните: САЩ и Евросъюза са шефовете и какво да правим определят те. За властта на място остава привилегията да седи до хранилката и да точи националния бюджет чрез разни корупционни схеми и кръгове от фирми. Бойко се удържа на власт толкова години именно защото действаше по тези правила – политиката му бе лоялна на Вашингтон и Брюксел, затова всички си затваряха очите, въпреки корупционните скандали, свързани с бившия премиер. И западните медии все пишат за корупцията в България, но умишлено не пипаха Борисов, все едно той няма нищо общо с проблема.

Що се отнася до кабинета на ПП, политиката на тази партия е подчертано западна (даже не прозападна, а направо западна). А това значи, че бедите тепърва предстоят. Вместо полезни решения, които да смекчат кризисното положение на българската икономика, постоянно ще слушаме как на Украйна са нужни още оръжия, колко ужасна е Русия и как тя се опитва да ни счупи демокрацията и т.н. Ще разказват, че са станали независими от руския газ и нефт, но тайно ще продължават през посредници да ги купуват от Русия. Ще се оправдават, че няма пари за увеличение на пенсии и заплати, но ще продължат да харчат бюджета за скъпо американско оръжие. Изобщо русофобията ще бъде главния ориентир на това управление. Проблемът е, че подобна политика е губеща за България. Русия няма да бъде победена от Украйна, колкото и оръжие да прати Тагарев, руската икономика също е много издръжлива, както се убедиха в Брюксел.     

А на всичкото отгоре в Близкия Изток може съвсем скоро да избухне голяма война, което ще донесе още по-големи икономически проблеми за всички. Да видим…