Действително. Можеш спокойно да пренапишеш и извратиш собствената си история и да живееш с политически удобна лъжа вместо с истината. Лъжата след това може да бъде дооформена многократно в угода на всеки следващ политически режим. С паметниците е същото. Ако някой стар паметник не се вписва в настоящата политическа действителност, можеш да го бутнеш и да сложиш нов, идеологически правилен. А после може и него да събориш в зависимост от това, накъде се е завъртял политическия ветропоказател.

За истина, справедливост и обективност забравете. Тези наивни понятия са пълна отживелица в наши дни.

Става въпрос, естествено, за Паметника на Съветската Армия насред София, който вече започнаха да събарят. При това официалния повод за събарянето му е, че монумента е в лошо състояние и може да представлява опасност за гражданите. Даже не им стига смелост да нарекат този „пърформанс” декомунизация или, примерно, борба с руското хибридно влияние. Ето в Полша и балтийските страни, където русофобията е част от националната идентичност, съветските паметници се унищожават с особена настървеност и никой не търси политкоректни формулировки. Даже напротив – всичко се прави демонстративно с цел максимално да бъде подразнена Москва.

В България всичко е някак по-латентно, свенливо и… селско. Управляващите се опитват да се перчат на Русия и да се правят на много смели, но се боят прекалено силно да се карат с Русия, тъй като, кой знае, политическата обстановка може някой ден внезапно да се промени и пак да се наложи да се търси контакт с Москва. А ако отношенията съвсем ударят дъното, как после ще убеждаваш Кремъл, че пак сте братушки?

Що се отнася до паметника на СА, чието разрушаване се превърна в подобие на сапунен сериал, в който всеки ден откъртват по едно парче, неговото премахване е изключително политически ход и няма нищо общо с официално заявяваните от софийските власти аргументи. Навсякъде из Източна Европа съветските монументи се унищожават по едни и същи причини.

На първо място това е своеобразен ритуал, който демонстрира геополитическа вярност пред Вашингтон (а българския властен елит прави всичко възможно, за да докаже робската си лоялност пред Запада, особено кабинета на ПП/ДБ - ГЕРБ). Съзнателно се заличава общата история с Русия и всички положителни аспекти, свързани с нея. Естествено, премахва се всякаква историческа символика, която може да създава у зрителя положителни асоциации с руснаците. Историята на Втората световна война се изопачава и ролята на СССР/Русия се принизява, а където принизяването не е възможно, следва максимална демонизация. Най-яркия пример за демонизация е формулата „Хитлер = Сталин = Русия = абсолютно зло”. А щом руснаците са равно на Хитлер, тоест зло, то те не са победители. Примитивна схема, но крайно ефективна.

А защо на САЩ е нужно Русия да бъде максимално откъсната от европейците и да бъде възприемана от тях като някакво ужасно зло? Много просто – колкото по-ужасни изглеждат руснаците, толкова по-лесно е европейския електорат да бъде убеден да се подчинява на проамериканската политика на правителствата си. Проблема с тази проамериканска политика е, че тя е в разрез с интересите на Европа (да не говорим, че изначално е обречена на провал). Тя е изгодна на Вашингтон, но е разрушителна за европейските страни. Не говорим само за чисто икономическите щети, които европейските граждани изпитват на гърба си (тези щети ще продължат неизбежно да се задълбочават), но и за липсата на нормални отношения между Стария континент и Русия. Щатите като нищо биха тласнали НАТО на самоубийствен поход срещу Москва, но самите те не биха участвали в него, а биха наблюдавали конфликта отстрани, печелейки от кръвопролитието, което се случва далеч от американските граници. Пък и нали САЩ са изключителна нация, от какъв зор да си цапат ръцете, щом европейците са достатъчно глупави, че да свършат вместо тях мръсната работа (и то за своя сметка)?

Трябва да се отбележи, че борбата с наследието на соца е повече насочена към младите поколения, които хем нямат жизнен опит, хем не познават времената на социализма и няма как да ги сравнят с днешната псевдодемократична епоха (трябва тук да прибавим и учебниците по история, които също индоктринират по определен начин млади умове). Ако младите не виждат около себе си никакви символи, напомнящи за някогашните връзки с Русия, то можеш лесно да ги убедиш, че руснаците винаги са били врагове, а Америка съюзник. А щом Русия винаги е била враг, то борбата с нея е нещо, което се подразбира и не изисква обосноваване. Особено ако е в интерес на Щатите, които безуспешно се опитват да си върнат глобалната хегемония.

А как руснаците възприемат действията конкретно на българските власти? Как могат да реагират, виждайки очевидна политическа провокация срещу себе си, съчетана с унизителните напъни на българския политически елит да се хареса на Брюксел и Вашингтон? Никак не е изненадващо, че руснаците реагират с презрение към действията на българите и ги възприемат като предатели, които едно време се обясняваха в любов на СССР, а сега правят същото по адрес на Вашингтон.                   

Най-вероятно паметника на СА няма да е последния монумент от социализма, разрушен у нас. Уви, опитите Русия да бъде провокирана и уязвена по такъв идиотски начин ще продължат, колкото и безсмислени да са тези действия. Иронично е, че противниците на паметника се оплакват, че той носел раздор в обществото. Тоест, за да е единно българското общество, всички българи единодушно трябва да подкрепят разрушаването на монумента и да обичат Америка ли? Но това е физически невъзможно. Общество, в което всички се подчиняват на единна идеология, се нарича тоталитарно, а не демократично.

Що се отнася до падането на съветските паметници, някога по същия начин ще падат и американските символи. Такава е тя политическата съдба – днес си на власт, а утре я на внезапна политическа пенсия, я в гроба и то преждевременно. Само дето ако българите някой ден решат за пореден път да сменят политическата ориентация и хукнат да звънят в Кремъл, обяснявайки се във вековна братска любов, е доста вероятно никой да не вдигне слушалката от другата страна.    

Какво от написаното на счупената плоча на паметника е истина и оправдава запазванета на моча

Нищо не е истина.Три отвратителни чудовищни лъжи, за които пиша в постинг.

Може би мнозина си задават този въпрос. Той е звучал по същия начин и в защитата на България след Десети. По някакви причини хората бяха объркани тогава и днес съжаляват за пасивността си. Обаче левите партии пак не организират хората. Търсят правосъдие от подлеци и честност от измамници. Нещо ги кара да се отнасят с недоверие към своите. Чудно защо на последните избори говориха за успех, а не вярват на тези, които носят успеха.
Много сме тези, които искаме защита на паметника, но без доверие и организация, пак ще инкасираме загуба, като след Десети.

Ако ви пречат паметниците, ако ви пречат езикът, ако ви пречат празниците, ако ви пречи историята, ако ви пречи химна, ако ви пречат имена на градове и улици, значи вие сте окупатори на чужда територия. След като го осъзнаете, спрете да се чудите и си отивайте!!!