За това как върви украинското контранастъпление можем да съдим по заглавията в западната преса, особено американската. А настроенията там са меко казано песимистични. Пък и откъде да се появи оптимизъм при положение, че ВСУ очевидно се провалят и настъплението им изобщо не върви по план (а планът бе те да забият украинския флаг в гр. Мелитопол още през юни). Мощно рекламираното украинско настъпление в Запорожската област се оказа в такова положение, че пробиването на руските отбранителни линии е вече технически невъзможно, камо ли достигането на Бердянск или Мелитопол.

Естествено, нито Вашингтон, нито Киев могат да си позволят да обявят настъплението за провал (въпреки че то е именно такова) и да се откажат от него. Поражение не може да бъде допуснато по чисто политически причини. То би имало доста лоши последици както за Зеленски, който с всички сили се опитва да се удържи на власт, така и за администрацията на Байдън, който рискува да загуби президентските избори догодина (а демократите хич не искат да бъдат изместени от Тръмп).

Все пак украинците се похвалиха с успех на бойното поле през изминалата седмица. Но по стара украинска традиция този успех е повече виртуален отколкото реален. ВСУ заявиха, че са „освободили” село Работино (всеки изписва названието на това селце както си иска) в Запорожска област и са стигнали първата линия на руската отбрана. От Пентагона потвърдиха и даже заявиха публично, че ВСУ са пробили първата руска отбранителна линия. Но и Киев и Вашингтон разказват приказки, чиято цел е да убедят зрителите, че настъплението не е обречено.

Първо, украинците не са освободили Работино. Руската армия продължава да контролира южния край на селото, чието население преди войната не достигаше и 500 души. Украинския вермахт се намира в северния край на Работино без да има възможност да превземе централната част на вече разрушеното селце заради постоянната работа на руската артилерия. Фактически населеното място се намира в сивата зона, при това руснаците са в много по-изгодна позиция, защото заемат възвишенията от южната страна, а украинците са в низината. Второ, ВСУ все още не са достигнали до първата отбранителна линия, Работино се намира в т.нар. зона на обезпечаване пред гореспоменатата първа линия. Тоест вече три месеца украинската войска тъпче на едно място, губейки рекордно количество хора и техника без да може да се похвали дори с минимален успех. На тесния участък, в който влиза и селото, Украйна бе задействала близо 60,000 души и няколко стотин бронирани машини. В крайна сметка около половината от тези войници вече са убити или ранени, а количеството унищожена бронирана техника надхвърля 150 бройки. На всичкото отгоре украинците даже не успяха да превземат цялото село, което не можем да наречем дори пирова победа.

Паралелно със събитията в Запорожската област на североизток продължава пълзящото руско настъпление на границата на Харковска и Луганска област, чиято цел в момента е харковското градче Купянск. Прогреса на руснаците е постоянен, което нервира украинското командване и го кара да прехвърля дефицитни резерви, оголвайки другите участъци от фронта (включително запорожския). Тук обаче възниква противоречие с натовските съветници на украинския генщаб. От Вашингтон искат резултат на всяка цена и настояват украинците да се фокусират върху Запорожието и да насочат натам всички налични резерви (вероятно идеята е, че руските укрепления може да бъдат буквално пометени с живо цунами от украинско пушечно месо). Украинските командири обаче справедливо се боят, че подобна тактика ще попилее всичката им жива сила, както сега се случва в Работино, и ще оголи северния фронт, позволявайки на руснаците без особени усилия да настъпят към Харков.

На този фон смешно звучат укорите, появяващи се в британската и щатска преса, че украинското командване прекалено „жали” войниците си и по тази причина не иска да атакува с големи сили. Киев изобщо не жали войниците си и ги използва като пушечно месо, все едно украинските мъже са безкрайно количество. Затова и на ВСУ се налага да вкарва в действие резервите си още сега и да подготвя тотална мобилизация, тъй като пехотата се топи много бързо (принудителна мобилизация има и в момента, но тя покрива не повече от 20% от необходимото на Киев). Що се отнася до отказа от масирани атаки с големи подразделения, украинците бяха принудени да се откажат от тази тактика в самото началото заради огромните загуби в първите две седмици от контранастъплението. Украинската тактика е уникална и с друго – ВСУ гледат да си пазят скъпоценните Леопарди и Брадлита и затова карат войниците си да атакуват, но без да ги усилят с танкове. Подобни действия са обречени на неуспех, но за Киев западната техника е по-ценна (украински мъже винаги могат да бъдат наловени по улиците и принудително натикани в окопите).

За пореден път руснаците – благодарение на по-грамотната си тактика и умело управление – са в по-изгодно положение, а украинците са принудени да бързат и атакуват, при това атакуват там, където руската армия е най-добре укрепена. Зеленски няма как да спре, тъй като идва есента и лошото време, а американците искат да получат резултат максимално скоро, преди украинските полета и пътища да са се превърнали в непроходими кални капани.

Единственото, с което украинците могат да се похвалят в момента, са ударите с дронове по територията на Русия. Подобни атаки с дронове не могат да променят хода на войната или да навредят на боеспособността на руската армия, но могат да повдигнат бойния дух на украинците и временно да отвлекат вниманието им от провалите на фронта. Именно затова Зеленски залага на тази форма на терор и явно смята (с помощта на британците и американците) да умножи количеството използвани дронове, както и да разшири списъка от цели на руска територия (пред два дни например бе ударено летището в Псков и, според съобщенията, бяха повредени два самолета Ил-76).

Това от своя страна бележи нова стъпка по пътя на ескалацията между Москва и НАТО. Това впрочем е неизбежно – колкото по-зле става положението на Украйна на фронта, толкова по-сериозен ще е натискът върху Путин. Кремъл постоянно е провокиран от Вашингтон и Лондон да направи грешен ход, но руските власти до момента не се хващат на въдицата.       

Замразяване или мирни преговори тази година можем да не чакаме. Вашингтон е настроен за дългосрочен конфликт и няма никакво намерение да се договаря с Москва, дори от Белия дом понякога да звучи мирна риторика. САЩ могат внезапно да поискат да се договарят само ако видят, че украинската армия е на ръба на поражението. А това е напълно възможен вариант, особено ако руската армия скоро сама започне мащабно настъпление както предричат мнозина наблюдатели.