Тъй нареченото украинско контранастъпление продължава вече повече от два месеца, така че вече можем да направим някои основни изводи. Всъщност, наблюдавайки какво се случва с украинския вермахт в Запорожската област, можем смело да направим и генерален извод за това как ще завърши гореспоменатото настъпление.

И така, постигнаха ли ВСУ през изминалите месеци нещо, което да можем да наречем успех? Категорично не. Това че превзеха десетина разрушени села и обявиха че са завзели 200 квадратни километра, уви, не е успех. Дори и западните медии, които са максимално пристрастни към Киев, пишат, че офанзивата се проваля и досегашните завоевания изобщо не компенсират огромните жертви, които украинците понасят. Закономерно в момента Зеленски и спонсорите му взаимно се обвиняват за това кой е виновен, че настъплението не върви.

На долната графика нагледно се вижда разликата между плановете на Киев и суровата реалност. ВСУ трябваше за броени седмици да пробият трите отбранителни линии на руснаците в Запорожието, да разцепят руската войскова групировка на две, прекъсвайки сухопътния коридор към Крим, и вече да са вдигнали украинския флаг в гр. Бердянск, който стои на брега на Азовско море. Никоя от тези задачи така и не бе постигната, а на всичкото отгоре украинците още даже не са започнали да щурмуват първата отбранителна линия. А заявените 200 квадратни километра са капка в морето на фона на целия Запорожски фронт (това може да се види и по картата).

Междувременно, загубите на украинската войска през изминалите девет седмици са просто колосални (всъщност те по принцип са твърде високи, но последните седмици са просто рекордни) – убитите достигат 50 000, почти 40% от предоставените за настъплението машини са вече унищожени. В първите дни на офанзивата украинците загубиха толкова много Леопарди и Брадлита, че сега се стремят да пестят оцелялата западна техника за сметка на пехотата, чиито загуби още повече се увеличиха заради недостига на танкове, които да ги прикриват. Логиката на Зеленски тук е крайно цинична – германските танкове за него са по-ценни от живота на украинските войници. Повече танкове спонсорите му може и да не дадат, а украинското пушечно месо – напротив – е безплатно и лесно достъпно (или поне преди беше лесно достъпно, тъй като мобилизационния ресурс на Украйна се изчерпва).

Както показват събитията на Запорожския фронт, с пушечно месо не може да компенсираш техническото изоставане от противника. Без преимущество в авиацията и артилерията не може успешно да настъпваш, което прекрасно се демонстрира от украинците. Но руснаците показват преимущество не само в тежкото въоръжение, но и в планирането на операциите, тактиката и цялостното качество на офицерите си. Така че отсега можем да направим сигурна прогноза, че украинското настъпление в Запорожската област няма да може да пробие даже първата отбранителна линия на руснаците, камо ли пък да стигне до брега на Азовско море.

Макар провалът вече да е очевиден, Зеленски не може да спре да настъпва. Без медийни победи рейтингът му ще се срине съвсем, а това означава загуба на президентския пост с доста неясни лични перспективи (все пак никой не е гарантирал на бившия шоумен, че накрая ще му позволят да се измъкне в чужбина с награбения от него милиард). Също така върху режима в Киев оказва натиск Вашингтон, който иска да получи резултати на бойното поле. Ако Украйна загуби войната, това автоматично ще е поражение и за администрацията на Байдън, което естествено не може да бъде допуснато от Демократическата партия точно преди изборите в САЩ догодина. Съответно украинците са обречени да продължават да чегъртат руската отбрана, без значение колко кръв ще пролеят. Американците изобщо не се вълнуват от страданията на украинците, тъй като те са просто разходен материал, който не струва нищо в сравнение със стремежите на Щатите да останат глобален хегемон (а в името на тази хегемония може да бъде пожертвана ако ще и цялата Украйна).

Тези, които се надяват войната да свърши скоро, уви, ще бъдат разочаровани. В едно от последните си изказвания Белия дом заяви, че „очаква” бойните действия в Украйна да продължат минимум до лятото на 2024г. С други думи Щатите активно ще въоръжават и финансират украинската армия поне до следващото лято, а това означава, че никакви мирни преговори преди това няма да има, въпреки че списъка с „миротворци” продължава да се попълва (най-новия подобен кандидат-миротворец стана Саудитска Арабия, но „мирната” конференция на нейна територия не завърши с нищо значимо).

Всичко обаче може внезапно да се промени ако руснаците нанесат тежко поражение на украинската войска и тя започне да губи управляемост. В такъв случай не само западното финансиране ще секне, ами и на САЩ спешно ще се наложи да търсят начин да спасяват ситуацията. Тогава и американците моментално ще пожелаят да седнат на масата за преговори, настоявайки за незабавно примирие, което да предотврати пълния колапс на украинската армия.

Междувременно, западните медии с голямо нежелание признават факта, че руската армия води свое паралелно настъпление на север, в Харковска и Луганска област. При това руската офанзива е по-добре организирана от украинската и се движи с доста по-високо темпо. Получава се интересна ситуация, при която Киев губи повече територия, отколкото завзема. Активността на руснаците на север (най-вероятно Харков е една от следващите приоритетни цели на руското командване, наред с Одеса) принуждава украинците да прехвърлят допълнителни сили натам, което пък оголва фронта на останалите участъци, особено на юг. Достатъчни резерви украинското командване не може да натрупа, тъй като всекидневно губи по 1-2 батальона и изобщо не се опитва да минимизира загубите си. При такова положение не е за учудване, че Киев се кани да проведе всеобща мобилизация и буквално да натика в армията всеки украинец, до когото успее да се докопа, ако ще и да е пълен инвалид. Всъщност и в момента се случва същото, но това не може да реши проблема, тъй като мобилизацията просто не смогва да компенсира непрестанния поток убити и ранени украински войници.               

Сегашния ход на украинското контранастъпление е изгоден на руското командване, тъй като ВСУ продължават да атакуват, но не постигат резултат и с всеки изминал ден настъпателният им потенциал все повече намалява. От друга страна Киев няма голям избор и е принуден да продължава напред под натиска на западните си кукловоди. Колкото повече украинска жива сила изгори в опитите да пробие отбраната на противника, толкова по-лесно ще е на руската армия да започне свое контранастъпление (а него ще го има със сигурност, тъй като Москва още не е задействала натрупаните си резерви). Междувременно ние не знаем дали Зеленски все пак няма да реши да атакува и на някой друг участък от фронта, например край Херсон и Запорожската АЕЦ. Впрочем, гледайки колко зле е положението в Запорожието, шансът на украинския вермахт да сполучи край Херсон клони към нулата.

Огромен проблем за ВСУ е това, че отсъства елементът на изненадата. Руското разузнаване работи като по часовник и веднага засича активността на противника. Съответно украинците не могат незабелязано да струпат на едно място голямо количество войски за мащабен удар, тъй като руската артилерия и авиация веднага ги засичат и започват да ги поразяват. По тази причина Киев избра тактиката да атакува с малки групи в Запорожието, но това също не донесе успех. Тоест, украинското командване се оказва в задънена улица – да формират мощен таран и с него да ударят в една точка не могат заради преимуществото на руската артилерия и авиация, а с малки сили по принцип не може да се постигне никакъв сериозен успех.

Паралелно, независимо от събитията на южния фронт, можем да очакваме нови украински удари с дронове по Кримския мост или центъра на Москва (опитите за дистанционни удари по руската столица станаха едва ли не ежедневие през последните две седмици). Тези провокации са неизбежни, тъй като контранастъплението буксува и на Зеленски са нужни поне някакви медийни успехи, с които да отвлече вниманието на редовия украинец, който все повече започва да се уморява от войната. Никаква военна полза тези терористични удари не носят, но за Зеленски това не е и важно. Целта на Киев е чисто пропагандистка – взривовете на моста или в центъра на Москва имат силен медиен ефект, привличащ моментално вниманието на аудиторията, и дават повод Кремъл да бъде обвиняван в слабост и неспособност да се справи със заплахата. Украинските пропагандисти междувременно премълчават факта, че руските ракетно-бомбени удари по украинските складове и щабове са много по-болезнени и ефективни, въпреки че не създават ярка медийна картинка. Между другото именно методичните руски ракетни удари по украинските щабове са една от основните причини украинците да страдат от дефицит на опитни офицерски кадри.                      

При всички положения до края на лятото ВСУ ще продължат да атакуват в Запорожието без значение колко още хора ще загубят (а украинските загуби са просто кошмарни), явно надявайки се, че руската отбрана в един момент просто ще рухне от умора под всекидневния натиск на украинците. Въпросът е обаче дали до настъпването на този преломен момент от украинските резерви изобщо ще е останало нещо. Междувременно, в бой вече влизат и елитните нацистки резерви, които Киев се канеше да използва в края на контранастъплението, но е принуден да задейства още сега, за да компенсира с тях обезкървените си бригади. Така че е доста възможно най-накрая на бойното поле да видим и британските танкове Челънджър-2, които украинското командване досега старателно криеше.

Ще можем нагледно да сравним и кои танкове горят по-добре – немските Леопарди или британските Челънджъри.     

Свърши тяхната. Който и да налива кинти- кауза пердута. Капитулация, асимилация. Амин.

са промитите от нацизма мозъци м Украйна. Липсва информация и въздействие на фронта и в тила. Кои са хората, които ще подкрепят единението? Хората на Азаров и Янукович?
Най- добър вариант е Войнишко въстание към Киев. Този бунт да отхвърли задълженията на Зеленски и даренията на украински позитиви. Това обаче не става от самосебе си.

Нуланд: „Докато целият свят не стане гарнизон на въоръжените сили на Съединените щати, и не бъде насилствено обърнат в някаква форма на демокрация, която ние одобряваме, светът няма да е сигурно място и ние трябва да продължим да водим войни.“