„Това е война, която може да стане цялостна, да премине в голяма война между НАТО и Русия…”

Ето така спокойно генсекът на НАТО размишлява относно украинския конфликт, давайки да се разбере, че сме на прага на третата световна война. По реакциите на Столтенбег даже не може да разбереш дали ние (в смисъл всички участници на антируската коалиция, подкрепящи Украйна) се стараем да направим крачка назад и да отстъпим от ръба на пропастта или обратното – и с двата крака се каним да скочим в бездната.

Позицията на НАТО, съответно САЩ, не дава и най-малък повод за оптимизъм. Въпросната позиция за изтеклите месеци изобщо не се е променила. От Брюксел бяха официално заявили, че поражението на Украйна ще се възприема като поражение на целия Алианс (включително САЩ). Тоест НАТО не може да допусне военна победа на Русия и не разглежда никакви други варианти, което означава и никакви компромиси с Москва. Отказа от компромиси е много опасен, тъй като украинската армия сама не може да победи, колкото и оръжие да и дават, съответно западните сили сами се поставят в ситуация, при която ще са принудени да се намесят в конфликта, а това би имало фатални последици за целия свят.

Донякъде е парадоксално, че Украйна е страната, която най-малко иска мир. Режима на Зеленски не само, че не иска да преговаря, ами е пряко заинтересован войната да продължава. Първо, продължаването на войната означава, че САЩ и ЕС ще продължават да финансират Киев. Ако бойните действия спрат, тогава ще секнат и финансовите вливания, без които украинската държава вече не може да функционира. Спирането на войната означава и че вниманието на народа веднага ще се фокусира върху икономическите проблеми на страната, които са просто катастрофални. Съответно Зеленски доста бързо би паднал от власт, а той явно има намерение да остане поне за още един мандат. Също така войната с Русия направи Зеленски и върхушката на украинската власт милиардери за броени месеци. Съдейки по всичко, тези хора са решени да изстискат максимума от Украйна преди тя да е загубила войната и след това да заминат за чужбина с награбеното. За редовите украинци, които не могат да избягат в чужбина, пък ще останат разрухата и милиардните дългове, натупани от киевските нацисти.

Много е интересна преговорната позиция на САЩ/НАТО, която те опитват да пробутат на Москва. По западната версия преговори за мир са възможни само след като Русия се изтегли от Украйна. Това обаче не е преговорна позиция, а ултиматум. Западните дипломати и политици прекрасно знаят, че изтеглянето на руските сили от Украйна е равнозначно на поражение, което би предизвикало истинска буря в руското общество и сериозен спад в доверието към президента Путин. Западните стратези прекрасно осъзнават това и се опитват да манипулират руските обществени настроения, провокирайки брожения сред народа в надеждата, че хората ще се съберат в голяма недоволна тълпа и ще тръгнат да превземат Кремъл (колкото и да е налудничава тази идея). 

Подобен ултиматум Русия естествено няма как да приеме. Ако руските войски действително вземат и внезапно се изтеглят, то какъв ще е смисълът някой да говори с Москва? Ще излезе, че и без преговори можеш да получиш каквото искаш от руснаците (поне на теория).

Няма и никаква причина Русия да се изтегля – ситуацията на фронта е стабилна, настъплението в Донбас постепенно се развива, а повечето мобилизирани войници продължават планово да се подготвят на полигоните. Последното явно показва, че Кремъл е спокоен и не бърза да вкарва в действие резервите си, които най-вероятно ще пристигнат на фронта към края на месеца или през февруари (тоест когато руското командване реши, че е подходящо време за мащабно настъпление). Така че фрази от типа „Русия губи войната и това е факт”, които постоянно се срещат в западните медии, са чиста пропаганда и нямат никаква връзка с реалността. Пък и ако Путин наистина губи войната, защо Западът вече не го е притиснал към стената и не го е принудил да капитулира?

Дори (теоретично) Русия да беше изтеглила войските си, това нямаше да донесе мир. Украинските войски просто щяха да се приближат към руските граници, продължавайки да обстрелват руската територия, но вече на много по-голяма дълбочина. Режимът в Киев щеше да стане още по-радикален, щеше да натрупа нови сили и да атакува не само Крим, ами и руските територии от Курск до Белгород и Брянск. По-точно украинците щяха да стрелят толкова далеч, колкото им позволяват наличните оръдия. Идеалният вариант за тях би бил да стрелят направо по центъра на Москва, както можем да съдим по заявленията дори на някои висши представители на украинската власт.

Трябва да се направи и уточнението, че войната не избухна без причина през февруари 2022. Просто тя премина в нова фаза, а началото и бе поставено още през 2014 г. с тъй наречения Евромайдан в центъра на Киев, който бе финансиран от украинските олигарси и ръководен от Вашингтон. Новата украинска власт изначално избра антируски курс и остра конфронтация с Москва, предполагаща пълна политическа интеграция със САЩ/НАТО. Западното оръжие и военни специалисти започнаха да прииждат още пролетта на 2014г., съвместните учения с НАТО станаха норма, а Щатите и Британия решиха да строят военни бази в Одеса и Николаев.

Другият проблем е, че мирните договори със САЩ и ЕС нямат никаква стойност, както показа примера на Минските съглашения, които уж трябваше да решат въпроса с гражданската война в Източна Украйна. Както призна Меркел в едно от последните си интервюта, целта на съглашенията била не да донесе мир в Донбас, а да даде време на украинската армия да се подготви и въоръжи за война с Русия. Същата теза бе потвърдена и от бившия френски президент Оланд. Тоест германците и французите откровено признаха, че с години са лъгали Путин и само са печелили време, което да позволи на украинската армия впоследствие да атакува руските войски. Едновременно с това западната пропаганда се опитва да ни убеди, че Путин е започнал неоправдана война, която не била провокирана от нищо. „Неочаквана” война, за която украинците се подготвяха в продължение на седем години. И сигурно още по-„неочаквана” за Вашингтон, който въоръжаваше и инструктираше Киев да обстрелва постоянно Донбас, за да провокира Москва на ответни действия. Кремъл обаче с години не се хващаше на въдицата, търпейки варварските обстрели на Донецк, и се намеси само тогава, когато Киев реши да започне мащабно настъпление срещу ЛДНР и Крим. Тогава и сработи американският план.

Сегашните размишления за мирни договорки, които от време на време изплуват в западните медии (обърнете внимание, че темата за примирие идва от запад, а не от Русия, която уж била вече загубила войната), нямат никаква реална стойност. Първо, че САЩ и съюзниците им изобщо не са настроени за компромис с Москва и не искат да зачитат даже базовите руски интереси. Второ, дори да бъде достигнато някакво споразумение, то ще повтори съдбата на Минск 1 и 2. Тоест ще има някакво условно замразяване на конфликта, при което украинците ще продължат да обстрелват ЛДНР и руските гранични райони, трупайки оръжие и пехота с идеята да възобновят бойните действия малко по-късно. През това време ЕС пък ще продължи да въвежда нови пакети санкции и да обвинява Кремъл, че не изпълнява споразуменията.

Удивителното е, че спонсорите на Киев се опитват да убедят публиката, че Украйна наистина може да спечели войната. Само било нужно да й пратят оръжие за още няколко стотин милиарда (по-точно е нужно оръжейните корпорации да получат още няколко стотин милиарда чрез държавни поръчки). Повече оръжие за Украйна означава продължаване на конфликта, което пък означава още повече разрушения. Разрушаването на инфраструктурата и икономиката на страната няма да я доведе до победа, а до катастрофа. Социално-икономическите показатели на Украйна са все по-лоши и тя все по-дълбоко затъва в дългова яма (всеки месец украинския бюджетен дефицит се увеличава с 5млрд. долара). Съответно страната ще обезлюдява, а количеството украински бежанци ще надхвърли 10 милиона. Никой няма намерение да инвестира във възстановяването на страната (това не е изгодно, а и украинската корупция е просто чудовищна). Да, сега се наливат милиарди, но тези милиарди финансират продължаването на войната с Русия и ще секнат, когато спонсорите на Зеленски сметнат, че украинската армия не може да продължи да воюва.

Но дори руската армия да нанесе поражение на украинците (тази година или следващата), това пак няма да приближи мира. Тактиката, която са избрали във Вашингтон, предполага, че напрежението около руските граници трябва да се запазва перманентно и Русия да продължава бавно да кърви. Съответно, ако украинската армия бъде разбита, то вместо нея ще трябва да продължи да воюва някой друг, например Молдова или Полша.

Този план хем е налудничав, хем е напълно непредсказуем и обрича Европа на тотална зависимост от САЩ и неизбежна икономическа криза, чийто край не се вижда. Вашингтон и Брюксел все повтарят, че се стремят да не позволят на конфликта да се разпространи извън границите на Украйна. Едновременно с това постоянно провокират Москва и снабдяват Киев с нови оръжия, повишавайки ставките. Проблема е, че не може червените линии да се избутват до безкрай. В един момент критичната точка ще бъде премината и ще се окаже, че третата световна война е неизбежна. Тогава всички тънки сметки и интриги, които въртят стратезите във Вашингтон, ще отидат по дяволите. Проблема е, че след „по дяволите” следва обмяна на ядрени удари с печални последствия.

2023-а обещава да е доста непредсказуема и гореща година. Гореща в пряк и преносен смисъл.   

Което значи, че руснаците трябва да си вървят в Русия. Кръгом и пак напред! 21 век никой няма да допусне завоеватели и нови империи. Путягата се е олял.