2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
В момента на украинския фронт се водят ожесточени сражения, но… новините не съобщават нищо за това, което се случва в Херсонска и Харковска област. Толкова рекламираха контранастъплението срещу Херсон и изведнъж настъпи странно мълчание, въпреки че украинските атаки не са свършили и продължават повече от седмица. Да, офанзивата тотално загуби инерция, вече е ясно, че Херсон няма да бъде превзет от украинската войска, която понесе колосални човешки и материални жертви само за няколко дни.
И докато в Херсонска област украинската офанзива практически спря, то в югозападната част на Харковска област ситуацията трети ден се изостря. Украинците повече от месец трупаха резерви, в които влизат както чуждестранни наемници, така и частите, обучавани в Британия, и сега атакуват. Като цяло на харковското направление Киев се справя много по-удачно, отколкото в херсонските степи и успя вече да превземе няколко населени места. Очакват се тежки боеве в района, тъй като украинското командване праща допълнителни подкрепления с надеждата, че тук може да постигне сериозен тактически успех. Основната цел явно ще бъде обкръжаването на градчето Изюм, който е важен кръстопът и опорен пункт на руските войски.
Поне засега ситуацията изглежда положително за Зеленски – харковското настъпление дава повече резултат от херонското, което позволява на киевския режим да се отчете пред западните спонсори (които вчера се събраха в Германия, за да обсъждат новия пакет военна помощ за Украйна), а също така гарантира на украинския президент, че (засега) Вашингтон няма да го смени. Ако обаче в един момент украинското настъпление в Харковска област се провали по примера на херсонското, то над Зеленски небето пак ще се сгъсти и политическите му конкуренти (в това число и Порошенко) пак ще се активизират.
Украинският президент няма какво да губи и за да получи нужната медийна картинка, той е готов да погребе максимално количество собствени войски. Не случайно често наричат конфликта „война до последния украинец”. Ясно е, че на САЩ и НАТО им е все едно колко украинци ще загинат във войната с Русия. Лошото е, че Зеленски също не се съобразява с количеството свои трупове, тъй като залога за него е прекалено голям – шумен провал на сегашното настъпление може да му струва главата (в пряк и преносен смисъл). Киев спокойно може да изгуби и един милион войници без да се притеснява от протестна реакция на украинската общественост. Украинската пропаганда виртуозно манипулира съзнанието на редовите си граждани и е способна да ги убеди във всичко, което е нужно на Зеленски и компания.
Що се отнася до плановете на украинците относно Харковска област, то за тях би било успех да принудят руското командване да въведе в действие извънредно количество резерви, което да ограничи възможностите за действие на другите участъци от фронта. Това би попречило на руския генщаб да започне настъпление на есен, а Киев пък съответно би получил възможност да вземе пауза, да се прегрупира и да обучи нови свои подразделения в Европа, подготвяйки се за бойните действия догодина.
При всички положения, дори украинците да постигнат успех в Харковска област, този успех ще си остане локален, а не стратегически. Това няма да се превърне в преломен момент и украинците няма да започнат да печелят войната, колкото и да им се иска на проукраински настроените граждани (и особено на някои български медии). Дори и в Пентагона нямат особени илюзии по повод случващото се край Харков и Херсон, без значение как ще завършат украинските контранастъпления, и вече се готвят за продължение на войната тази зимата и съответно догодина.
При всички положения редовите украинци нямат никакъв повод за оптимизъм. Последното изказване на генсека на НАТО Столтенберг звучи особено тревожно – НАТО смята, че ако Украйна се откаже от бойните действия, тя ще прекрати своето съществуване. Това ясно показва каква стратегия са избрали САЩ и европейската им прислуга – война докрай без никакъв намек за мирни преговори и компромиси. Докато Украйна съществува, тя ще трябва да воюва с Русия, за да нанесе на Москва максимални щети в интерес на Вашингтон. Друг вариант Столтенберг не предлага. Американците и европейците ще снабдяват Киев с оръжие, провизии и военни специалисти постоянно, ако трябва ще го правят години наред. От Украйна се изисква само да продължава да предоставя евтино пушечно месо и територия за водене на бойни действия между Русия и НАТО. Проблемът на описаната тактика е, че украинските човешки ресурси не са безгранични. Да, страната има достатъчно голямо население и режима на Зеленски продължава насила да мобилизира все нови украински мъже, но това не може да се повтаря с години. Освен това колкото повече продължават бойните действия, толкова повече ще се разрушава украинската икономика и толкова повече територии ще се откъсват от Украйна.
Тоест, НАТО в лицето на Столтенберг на практика подписа смъртната присъда на Украйна. Докато можете да воювате ще воювате, а после… край. Спонсорските пари ще спрат, а Вашингтон ще се заеме със следващия си геополитически проект. Нищо лично, просто бизнес.
Тагове:
Украйна се прави на жертва, но действа к...
За украинското настъпление, Бахмут и уда...