Какво се случва когато некадърен човек заема висок и отговорен пост? Правилно, нищо хубаво. Британската външна министърка Елизабет Тръс го доказа лично.

На днешната среща с руския външен министър Лавров в Москва британската дипломатка допусна невероятен гаф. В разговора си с Лавров (по думите на двама източници, присъствали на срещата) Тръс поискала руските войски да се изтеглят от района на руско-украинската граница. Лавров парирал с фразата: „Нали признавате суверенитета на Русия над Ростовска и Воронежска област? Британката помислила малко и след кратка пауза изръсила: „Великобритания никога няма да признае суверенитета на Русия над тези региони”. В ситуацията се намесил британския посланик и пояснил на началничката си, че Ростов и Воронеж се намират в Русия.

По принцип такъв сериозен гаф в някои случаи може да доведе до дипломатически скандал с тежки последствия или дори война. Но в Москва са свикнали с това, тъй като западните дипломати особено не си мерят приказките и често правят разни провокационни изказвания. Самата мис Тръс освен че не блести със знания по география, няма профилно дипломатическо образование. Но тук няма нищо учудващо – министерските кресла не се раздават според качествата на кандидата, а според това как ще се договорят партиите. Ние ви даваме това министерство, вие ни давате другото. Затова военен министър например може да стане човек, който не може да отличи автомат от сешоар.

Що се отнася до срещата на Лавров и Тръс, то тя очаквано не завърши с нищо. Британката дежурно изказа претенции заради руските войски край руско-украинската граница и заплаши с нови „ужасяващи” санкции. Мен обаче ме учудва едно нещо – ако Западът има някакви страшни санкции, които могат да разрушат руската икономика, защо Вашингтон и компания не ги въвеждат вече осем години? Защо тези „жестоки” санкции не бяха въведени още през 2014 година, когато руската икономика бе по-слаба отколкото сега?

Що се отнася до ситуацията в Украйна, там е без промени. Мощната медийна кампания, която всекидневно убеждава, че руската инвазия е неизбежна, не затихва. Американските политици всекидневно говорят за руска агресия и заплашват с нови санкции. Украинските власти на този фон учудващо заявяват, че опасност от руска инвазия няма и руските войски не са приведени в бойна готовност.

Действията на украинските власти също са доста показателни – няма сериозно укрепване на границите, не се строят защитни съоръжения, бункери и т.н. Украинската армия се струпва не в местата, където евентуално може да се появят руските танкове и пехота, а по линията на разграничението в Донбас. Срещу ДНР и ЛНР вече са съсредоточени до 120 000 украински войници, което е близо четири пъти повече от силите, с които разполагат Донецк и Луганск. Продължават и доставките на западно оръжие, което се трупа в Източна Украйна, а не край границите с Русия. Количеството въоръжение, с което напомпват Киев е повече от внушително – според украинското външно министерство за последните три месеца страната е получила над хиляда тона разнообразно въоръжение на стойност над 1,5 милиарда долара. Само американското оръжие надхвърля 650 тона, да не говорим за британците и останалите спонсори на киевския режим.

Кога обаче украинското буре с барут ще избухне не е ясно. Съдейки по непрестанната пропаганда в западните медии и трупането на оръжие, войната вече трябваше да е започнала. Русия да нахлува в Украйна отказва, а украинския президент Зеленски не може да събере смелост да провокира Москва и да я принуди да пресече границата. САЩ усилено нагнетяват конфликта, но все още не са убедили Зеленски да атакува ДНР и ЛНР. Каква е причината не е ясно – дали Вашингтон изчаква удобен момент, за да накара украинската армия да тръгне в атака и съответно да даде старт на войната, или пък киевските власти упорито се отказват да се подчинят на американския план.   

Предстои да видим, до края на годината има много време.