Знаменитото украинско настъпление скоро ще навърши два месеца, а резултатът от него си е все същия – провал. Украинските войски са все още там, откъдето и започнаха – в така наречената „полоса на обезпечаването”. Тоест на втория месец от боевете укровермахтът още даже не е стигнал до първата отбранителна линия на руснаците. Но даже и да достигнат до нея (неизвестно кога), те ще трябва да се мъчат и да я щурмуват.

Изобщо, според първоначалните планове на Киев (писани под ръководството на натовските военни стратези) укровойската трябваше отдавна вече да е помела и трите линии на руската отбрана, да е срязала сухопътната връзка с Крим, а Зеленски да се снима в центъра на Мелитопол, правейки се на голям освободител.

Нищо от това обаче не се случи, няма и да се случи. Натовските гениални тактики се оказаха безполезни и на украинците им се наложи да се откажат от западните военни наставления едва седмица след началото на тъй нареченото контранастъпление. Опитите за настъпление с големи механизирани групи се оказаха невъзможни, тъй като руската артилерия и авиация могат да унищожават западните танкове още преди те да са достигнали позиция за стрелба. Да не говорим за руските минни полета, които се превърнаха в истинско проклятие за украинската бронирана техника (това е и основната причината за епичните кадри с купищата унищожени Леопарди и Брадлита). Друг проблем е и качеството на украинското командване, което явно не може да се справи с амбициозните задачи, които му поставят във Вашингтон. Никакви тактически изненади и изобретателни решения от украинския генералитет не виждаме – ВСУ атакуват еднообразно и предсказуемо, на едни и същи направления. Основната тактика, на която залага Киев, горе-долу изглежда така – ще се мъчим постоянно да пробиваме тук и там, пък руснаците може и да вземат да се огънат някъде. Днес ще пробваме, утре, другиден и т.н.  

Впрочем, една промяна все пак се забелязва. Украинското командване реши да смени схемата и да пести дефицитната западна техника за сметката на пехотата. Тоест, сега снимки с изгорели германски Леопарди наистина се публикуват по-малко, но пък украинските войници се лишават от допълнителна бронирана поддръжка, което увеличава човешките загуби. Тук обаче няма нищо учудващо – за Зеленски западната помощ е с по-голяма ценност от украинските войници, които се възприемат от ръководството буквално като евтино пушечно месо. Въпреки че украинския мобилизационен ресурс е вече на привършване, Киев изобщо не се опитва да пази хората си и по някакъв начин да намали загубите. Украинските мъже се възприемат просто като безплатен ресурс, който може безразборно да се хаби. Затова и на украинските гробища вече няма свободни места, а мобилизацията е насилствена и ще продължава дотогава, докато по украинските улици не остане нито един мъж за хващане. Но и това може да не е краят – Зеленски обмисля да започне да набира принудително украинците, които успяха да избягат в Европа. Европейските власти нямат нищо против – на тях също им е важно да се запазят доставките на пушечно месо, което да воюва срещу Русия. Война до последния украинец, както се казва. И това, уви, съвсем не е метафора.

Провалите на фронта, естествено, имаха ефект и върху хода на срещата на НАТО във Вилнюс на 11-12 юли. Гримасата на Зеленски на снимката по-долу доста красноречиво говори за резултата, който явно не беше в полза на киевския бандеровски режим. За украинския наркопрезидент членството в НАТО е една от главните пропагандистки тези, с които той се опитва да си вдига рейтинга. Северноатлантическия алианс обаче има съвсем друго мнение по въпроса и изобщо не бърза да приема Украйна в редиците си. Зеленски дори се наложи да бъде смъмрен задкулисно, тъй като започна доста сериозно да лази по нервите на спонсорите си с неговия медиен шантаж (украинския президент-клоун дори посмя да критикува лично Байдън) и нагло просене.

 

Че Украйна няма да получи покана за членство беше очевидно още преди 11 юли. И Вашингтон и Брюксел дадоха ясно да се разбере, че ако Киев не спечели войната, той няма да бъде приет в НАТО. Това си е доста дебел намек, че украинците няма никога да влязат в Алианса, тъй като военна победа над Русия е просто невъзможна и събитията на фронта от последния месец го демонстрират нагледно. Зеленски може да получи членство в НАТО само при едно условие – ако Вашингтон реши открито да влезе във войната и да прати натовски войски в Украйна. Това обаче няма да се случи, тъй като подобен сценарий би означавал директно началото на трета световна война и неизбежна размяна на ядрени удари, което изобщо не влиза в плановете на американците. Щатите искат украинския конфликт да остане управляем и да не прехвърля границите на бившата съветска република. Проблемът обаче е че администрацията на Байдън, с постоянните си провокации срещу Москва, все повече увеличава вероятността конфликтът да стане неуправляем и да се прехвърли в Европа. Щатите заявяват, че не искат войната да се разраства, но със всяка своя стъпка хората на Байдън правят всичко възможно тя да се разрасне. Парадокс.

Що се отнася до зърнената сделка, която бе прекратена седмица след срещата на НАТО, тук също нямаше нищо неочаквано. Условията на Русия, които бяха записани в сделката, така и не бяха изпълнени, а Украйна постоянно използваше зърнените коридори за трафик на оръжие и удари по Кримския мост. Заявленията, че сега ще настъпи глад в Африка заради решението на Путин, са пропагандистка глупост. Първо, до африканските страни стига едва 3% от украинското зърно (най-много отиваше в Турция, ЕС и Китай), а такова мизерно количество не може да спаси никого от глад. Второ, Украйна има много малък дял на глобалния зърнен пазар, така че дали ще има или няма глад в Африка не зависи от доставките на Киев. Русия например е много по-голям и влиятелен играч на пазара на пшеница и торове, но срещу нея въвеждат санкции, които ограничават износа й изкуствено. Ако западните страни искрено се притесняваха заради проблемите на африканците, то те нямаше да пречат на руснаците да изнасят зърно за нуждаещите се потребители. Куриозното в случая е и това, че източноевропейските страни включително България искат ограниченията върху украинското зърно да се запазят, тъй като вместо към гладуващите африканци то се насочва към Европа и така подбива местните пазари. И в същото време лъжат, че заради Путин ще има глад в Африка. Сигурно лично Путин нарежда украинския износ да завива към Европа и Китай, а не към гладуващите.

Като завършек ще споменем и Кримския мост, срещу който украинците отново извършиха терористичен акт и го повредиха (ремонтът би трябвало да завърши до септември). Това е именно терористичен акт и оправданията на Зеленски, че това било законна военна цел не работят. Главната цел на удара по моста е на първо място пропагандистка – подобно действие позволява за няколко дни да се отвлече вниманието от украинските провали на фронта. Режима в Киев обожава ярките медийни картинки, които му носят виртуални победи (като не можеш да победиш на бойното поле, остава да побеждаваш в интернет), така че атаките срещу Керченския мост ще продължат, както публично намекна и самия Зеленски. Украинците не страдат от липса на средства за поразяване, тъй като англичаните им осигуряват както специални бойни дронове, така и необходимите разузнавателни данни за планиране на атентатите.

Като цяло ситуацията на украинските фронтове е стабилна. Украинското настъпление в Запорожската област продължава, но без успех и със стабилно огромни загуби за украинците. Разбира се, в сводките на Киев всичко е наред – укровермахтът всеки ден победоносно се движи напред с по сто метра (и след 5-6 години може и да стигне до Мелитопол в случай че дотогава Украйна още съществува), а руснаците губят по сто хиляди войници в минута и скоро ще капитулират. Победата е близо, вярвайте на телевизора!

През август предстои да видим няколко основни неща. Първо, колко още ще продължава обреченото настъпление на украинците в Запорожска област и фланговете на Бахмут/Артьомовск. Второ, колко всъщност резерви са останали на Зеленски и смята ли той да опита да настъпи и в посока на Запорожската АЕЦ през пресъхналото Каховско водохранилище. Трето, ще има ли още шумни атентати (включително ядрени провокации) в случай, че украинското настъпление тотално се провали и спре. Да не забравяме и че в момента руснаците също настъпват на север в посока гр. Купянск, който се намира в източната част на Харковска област. Ако това настъпление се развие успешно, ВСУ ще трябва да мислят откъде да изтеглят резерви, за да спрат пробива на руската армия.                   

                          

Розови сънища на путиноид. Халюцинирате, че путлер побеждава, а Украйна загива, ама това минава само пред идиотите.

Класическо условие за успешно настъпление - превъзходство 3 към 1. Разчетите са сложни - смята се всичко налично ... Явно е, че сметките са сбъркани. ... Развитие може да се очаква след средата на Август(спадане на речните нива, прибиране на реколтата, среща на БРИКС, ... ) ... Ползването на цинични обиди не е добра атестация за автора им !!!