България е в центъра на световната политика и без нея украинския проблем няма да се реши. Поне ако съдим по родните новини и това как българските власти се суетят по руско-украинския въпрос. Консултации, съвещания, разговори с натовските началници, дори сме били имали три варианта за действие, ако ситуацията се влоши. Човек може да си помисли, че от България нещо зависи.

С какво ни заплашва евентуална война в Украйна? Пряко не ни заплашва, тъй като обща граница с тази страна нямаме и съответно не ни грози бежанска криза. Конфликта естествено не може да се прехвърли на наша територия. Доставките на гази също няма как физически да пострадат, тъй като дори в периода 2014-2015г., когато в Донбас се водеха мащабни бойни действия, газовия транзит не пострада по никакъв начин.

Газовия транзит не би пострадал и сега, освен ако американците не принудят Европа да въведе санкции срещу Москва и сама не започне да блокира руските енергийни доставки, което би било икономическо самоубийство за самите европейци, включително нас.

Но откъде изобщо се взе цялата истерия и защо всички изведнъж започнаха да се боят от война? Конфликта в Източна Украйна продължава вече осма година, но никога не е имало подобно напрежение.

Вече два месеца подред в западните медии, най-вече щатските, се води мощна информационна кампания, която убеждава обществото, че Русия ще нападне Украйна. Интензивността на тази кампания е просто невероятна. Всекидневно се повтарят едни и същи заклинания, в главата на зрителя се набиват едни и същи истерични пропагандистки шаблони. Всички вече са убедени, че Русия ще атакува. Вече два месеца наред. Но Русия все не атакува.

А защо именно сега? Защо миналия април, когато на границата имаше над 140хил. руски войници, нямаше такава медийна истерия и никой не плашеше с война? Оттогава количеството руски военни намаля, а западната пропаганда точно обратното – усили се до някакво космическо ниво. Къде е уловката?

Първо, на украинското направление има руски военни не за да нападнат и превземат Украйна (за подобно нещо 100хил. войници не са достатъчни), а за да възпрат Киев в случай че украинската армия реши да атакува Донбас. Миналата пролет това за малко да се случи, но появата на допълнителни руски военни части по границата накара украинските власти да се откажат от силовия сценарий.

А защо изобщо Русия трябва да нахлува в Украйна? Какъв мотив трябва да има Путин, че да даде подобна команда? Именно тук е проблема – Русия няма желание да атакува Украйна и няма полза от ново кръвопролитие. Конфликта продължава вече почти 8 години, но Москва така и не нахлу, въпреки че имаше предостатъчно поводи да го направи. Точно обратното – Кремъл искаше да потуши конфликта и да го разреши постепенно, чрез преговори и взаимни договорки. Ако войната беше затихнала и враждуващите страни бяха намерили поне някакъв компромис, то това можеше да доведе до премахване на санкциите и възстановяването на нормалните отношения между Русия и ЕС.

Сближаването на Русия и ЕС, отмяната на санкциите и стабилизирането на Европа обаче не е изгодно на САЩ, затова американците правят всичко възможно напрежението в Донбас да се запазва. Именно Вашингтон е тази задкулисна сила, която продължава да подлива масло в огъня и не позволява на въоръжения конфликт в Източна Украйна да затихне. Затова украинската артилерия продължава всекидневно да обстрелва покрайнините на Донецк и Луганск, убивайки мирните жители и разрушавайки домовете им.

Също така конфликта в Източна Украйна се използва от САЩ като средство за блокиране на газовия проект Северен поток-2. От Вашингтон директно заплашват, че ако Русия нахлуе в Украйна, то газопровода ще бъде окончателно погребан. И защо в такъв случай Русия ще иска да нахлува? Това е абсолютно неизгодно на Путин. Но пък е много изгодно на Щатите, които ще получат прекрасен повод да блокират Сверен поток-2 и да наложат нови санкции.

Украинските власти в лицето на президента Зеленски също не горят от желание да започват военна операция, защото знаят, че в такъв случай Москва ще бъде принудена да реагира. Това от своя страна би значило неминуемо поражение за украинската армия и край на президентството на Зеленски, който ще бъде пометен от конкуренцията в лицето на бившия президент-олигарх Порошенко, който има амбициите да се върне на власт.

Затова не е чудно, че докато Вашингтон всекидневно убеждава всички, че Русия ще нападне Украйна, властите в Киев и лично Зеленски твърдят, че не виждат подготовка за руска инвазия. Украинското военно министерство и съвет за безопасност официално казват, че руската армия не провежда никаква подготовка за инвазия и количеството руски войски край границата не е достатъчно за това. Това се потвърждава и от факта, че украинската граница не се укрепва и не се прави нищо, за да се попречи на евентуално нахлуване. Освен това всички боеспособни украински части се насочват не към границите на страната, а към Донбас, където в момента е струпана повече от половината украинска войска (над 120хил. души).

Въпреки че вече всичко е готово за удар срещу Донецк и Луганск, режима в Киев все още се колебае и не иска да атакува. Зеленски знае, че в такъв случай ще се намеси руската армия и няма да позволи ДНР и ЛНР да бъдат ликвидирани.

Зеленски в момента е притискан от Вашингтон, тъй като САЩ имат интерес конфликта в Украйна да се разгори наново и Русия да се сблъска с поредната криза. Изобщо Украйна е страхотен геополитически актив за американците. Чрез него те могат постоянно да създават напрежение край руските граници, да вбиват клин между Русия и ЕС и да карат Москва да влага излишни ресурси в опитите си да облекчи последствията, без обаче да може да повлияе на украинските власти. При това този актив не им струва скъпо, а всички проблеми са за сметка на редовите украинци. Вашингтон е в по-изгодна позиция, тъй като той може да управлява украинския конфликт, да го разтяга във времето и дори да го усилва по свое желание. Русия пък е принудена да се защитава без да може да поеме инициативата.      

Така или иначе, ако военния конфликт в Украйна все пак се случи, то той ще е в границите на Донбас. Инициатор ще е именно украинската армия, която най-вероятно ще се опита да превземе Донецк и Луганск в максимално кратък срок преди Русия да успее да се намеси пълноценно. Кремъл при това положение ще бъде принуден да реагира, въпреки че няма абсолютно никакво желание да се замесва в поредната кървава авантюра, забъркана от американците. Кой ще бъде обвинен за поредната ескалация (дори Киев да е очевидния виновник) не е трудно да се досетим.

Дали тази прогноза ще се сбъдне, предстои да видим. Точното време на ескалацията засега не може да предскаже никой. В Украйна продължават да пристигат тонове оръжие и боеприпаси от САЩ и Британия, медийната истерия не стихва, а Вашингтон ни убеждава, че руската заплаха е неминуема. Новите санкции също са готови. Между другото оръжието, което получава Киев от чужбина, не е предназначено за война с Русия, а именно за водене на бойни действия срещу тъй наречените сепаратисти.

По идея всичко е готово и на украинската армия е нужен само сигнал, за да атакува и провокира Москва. Сигналът трябва да дойде от Вашингтон, но кога ще се случи това не е ясно. Украинският президент Зеленски явно не гори от желание да приема американския сигнал, тъй като осъзнава какви ще са последствията лично за неговата политическа кариера. Щатите не се притесняват от възможните негативни сценарии, тъй като хем Украйна е далеч от тях и всички възможни проблеми ще се стоварят върху Русия и европейците, хем за Вашингтон украинците са пушечно месо и без проблем на Зеленски ще бъде намерен заместник, например добре познатия олигарх Порошенко.      

Така или иначе ни очаква тежка година и украинския конфликт със сигурност ще си остане гореща тема още дълго. Също както санкциите и енергийната криза. Ако някой се притеснява, че Студената война може пак да избухне, бързам да го успокоя – Студената война вече се води. Тя започна преди няколко години, когато стана ясно, че САЩ вече не са глобален хегемон, а Русия постепенно усилва международните си позиции.

Старият еднополярен американоцентричен свят си отива, но новият още не се е оформил. САЩ с всички сили се опитват да оформят новия свят по свой вкус, но влиянието им вече не е достатъчно, за да покрие глобалните им амбиции. Затова и напрежението се запазва.

Ролята на България в тази глобална игра? Ролята на България е да се ослушва и да чака команди от западните си началници. Родните власти могат всеки ден да разказват колко е суверенна страната ни, но това звучи като шега. Помним как България бе принудена да се откаже от Южен поток не по своя воля. Тогава бе достатъчно едно позвъняване от щатското посолство. Борисов даже се оплакваше, че западните „началници” не искат да му компенсират пропуснатите ползи.

Бих посъветвал на родното правителство вместо да имитира буйна дейност по украинския въпрос да помисли как да ограничи ръста на цените и сметките за тока. Ако властите не могат да се справят с тези ключови за населението въпроси, за каква външна политика можем да говорим.     

Следва продължение...