2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Вчера сензационно бе обявено, че щатските военни се изтеглят от Сирия по решение на Тръмп. В арабската република имаше официално до 2000 американски военни, които предстои да бъдат изтеглени в рамките на около 100 дни (едновременно бе заявено, че международната коалиция под егидата на САЩ ще продължи да функционира в страната под някаква форма). Обявена бе и евакуацията на служителите на Държавния Департамент, намиращи се в североизточна Сирия, на територията контролирана от кюрдите.
Изненадващото в случая е не толкова внезапното решение за изтеглянето при положение, че американците се готвиха да окупират източна Сирия за неопределено дълго време, а това че Тръмп изпълни предизборното си обещание. И ето че щатските сили се изтеглят, въпреки протестите на Пентагона и неолибералните ястреби, които настояваха окупацията на Сирия да продължи, за да може САЩ да съхрани влиянието си в региона.
Самото решение на Тръмп, макар да изглежда изненадващо на пръв поглед, дойде след проведените разговори с Ердоган, който има намерение да прати войските си в приграничните северни райони на Сирия и да изтласка от там кюрдските формирования. Турския президент демонстрира решителност да проведе операцията дори въпреки предупрежденията от Вашингтон. Доста е вероятно американците да са стигнали до някакво тайно споразумение с турците и решението за изтеглянето да е свързано с това. Друг фактор е и случаят Хашокджи – журналистът, който преди седмици бе убит и накълцан на парчета в саудитското консулство в Истанбул. Тръмп се опитва да потули случая, а турците активно използват този компромат срещу Саудитска Арабия, с която водят борба за регионално лидерство.
От друга страна продължаването на окупацията на североизточна Сирия е безсмислено, тъй като американците така и не можаха да свалят сирийския президент Асад, а спонсорираните от тях терористи загубиха войната. Щатите действително контролират част от сирийската територия, но нито могат да разширят зоната си на влияние, нито могат в достатъчна степен да влияят на събитията в арабската република.
Формално Тръмп оправда решението си с това, че САЩ вече победиха ИДИЛ, което (поне на думи) било основната причина американците да се намират в Сирия. На практика Ислямската държава вече действително е победена, макар клетките на ИДИЛ все още да контролират няколко района в пустинята на изток от Ефрат, край границата с Ирак, и съответно остават „непобедени” от американския президент. Кой наистина е победил ИДИЛ е спорен въпрос, тъй като щатската коалиция с месеци бездействаше спрямо ислямистите и се опитваше да ги използва срещу сирийското правителство.
С изтеглянето на щатските войски (ако то наистина се случи както е заявено) задачите на Сирия и съюзниците ѝ се улесняват. Сирийската армия ще може да върне под свой контрол поне част от териториите на север и изток, което да улесни възстановяването на страната. Най-големите губещи в случая отново се оказват кюрдите, които за трети път ще се окажат предадени от американските си съюзници (кюрдските лидери вече се оплакаха, че Вашингтон им забива нож в гърба). Недалновидността и политическата незрялост отново изиграха лоша шега на кюрдите, които смятаха, че с помощта на Щатите те ще могат да получат максимална изгода и територии. Сирийското правителство и руснаците им предлагаха многократно различни компромиси, но кюрдските лидери отказваха всички предложения, надявайки се, че с помощта на САЩ ще могат да получат много повече. Уви, те не си взеха поука от предишните провали и в крайна сметка пак ще бъдат принудени да седнат на масата за преговори, но вече при по-неизгодни условия.
Щатите се опитваха едновременно да използват и кюрдите, и турците, но това постоянно създаваше противоречия и отчасти тласкаше Ердоган към по-тясно сътрудничество с Русия и Иран, което естествено не се харесваше на Вашингтон. Очевидно е, че ако на Тръмп се наложи да избира между Ердоган и кюрдите, то той ще избере първия вариант като по-важен в дългосрочен план. САЩ възприема кюрдите не като съюзници, а като инструмент, който оправдаваше присъствието им в Сирия и даваше възможност за физическо въздействие върху ситуацията. Явно обаче кюрдите твърде късно осъзнаха, че просто играят ролята на пушечно месо.
Можем ли да смятаме, че решението на Тръмп е равносилно на поражение за САЩ в Сирия? Отчасти да, макар че в сирийската война не всичко е окончателно решено. Русия също може да запише поредния успех в сирийската си стратегия, тъй като именно благодарение на нейната активна намеса плановете на Щатите бяха нарушени и в крайна сметка Тръмп стигна до решението за изтегляне. Разбира се, американците няма напълно да се откажат от Сирия и ще продължават да оказват влияние в близкоизточния регион, но с по-различни средства и вече по-малък размах. Те също така ще продължат да се борят с Иран (тази борба до голяма степен е подстрекавана от Израел, който има силно влияние върху американската външна политика в момента).
Тагове:
Касапницата в Бахмут продължава, Украйна...
Защо Европа толкова я е страх от руската...
© Ха–ха–ха! Хи–хи–хи! Хо–хо–хо!
ВЧЕРА НА МИТИНГА НЕ ВИДЯХ НИКОЙ ОТ ТАКАН...
Готово, разкарах го. А за гадориите ще видим, това надали ще е последната тръмповска изненада.
Поздрави!
Е, терористичните нападения специално в Европа станаха вече почти норма. Не смятам, че има особена опасност от това да се разпръснат. В Европа и така има предостатъчно потенциални терористи, които по всяко време може да осъществят атентат. Въпроса е доколко европейските служби имат интерес да предотвратят поредния атентат. Ще видим.
Поздрави!
Здравей!
Заявленията на Тръмп явно зависят от конкретната ситуация, защото той първо заяви, че е победил ИДИЛ, а на следващия ден каза, че САЩ напускат и сега е ред Русия и Иран сами да се борят с остатъците от ИДИЛ в Сирия. Така че победата е относително понятие.