Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
06.11.2015 19:38 - Трябва ли руските пилоти в Сирия да се боят от щатските "Стингери"?
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 1784 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 07.11.2015 01:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В последните седмици и форумите и мнозина журналисти от двете страни на океана спорят по един въпрос: ще започнат ли американците да доставят на сирийската опозиция ИДИЛ преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК) "Стингер" и дали руските самолети и хеликоптери ще започнат масово да падат?
 
Интернетските русофоби направо въжделеят момента, когато това започне да се случва и ще получат възможността да позлорадстват на воля. Аз също си зададох този въпрос и реших да поровя из интернет и да проверя наистина ли е толкова чудодеен този "Стингер", за който всички приказват. Ето какво открих...

Войната в Афганистан през 1980-те става нагледен образец за това доколко ефективни или не са ПЗРК. Между другото най-масовият тип подобни зенитки стават не щатските стингери, осигурявани от ЦРУ, а китайските копия на съветските ПЗРК "Стрела-2". По онова време отношенията между Москва и Пекин са обтегнати и китайците забравят за "вечната дружба" и активно снабдяват муджахидините с оръжие (не само с калашници, но и с различно по-тежко въоръжение).

image
Щатски морски пехотинци с преносим комплекс FIM-92 Stinger (1984),
[ снимка: wikipedia.org ]
Ако говорим конкретно за загубите на летателни апарати непосредствено от огъня на ПЗРК, то в периода 1984-1989г. те наброяват 72 машини. Звучи внушително? Не и ако го съпоставим с общото количество загубени самолети и хеликоптери – общо 451 машини от всички видове (333 хеликоптера+118 самолета). В тази сума влизат не само свалените машини, но и тези, загубени поради различни инциденти, технически причини, пилотски грешки и т.н. Така че на сметката на FiM-92 Stinger (приет на въоръжение през 1981г.), предшественика му FiM-43 Redeye и китайските им аналози се падат не повече от 16%, което е на практика капка в морето.

Тоест, получава се, че например тежките картечници от рода на ДШК (също лицензиран от китайците) са по-ефективни в борбата с хеликоптерите от въпросните ракети. Да, стингерите затрудняват съветската авиация и се превръщат в осезаемо неудобство за летците, но въпреки това не изиграват никаква решаваща роля в конфликта.

image
Тежка картечница ДШК (1938г.) 12.7мм [ снимка: arms2.narod.ru ]
Ако разделим статистиката по години, то муджахидините (обучавани в специални лагери на територията на Пакистан под опеката на ЦРУ) постигат най-висока резултативност в небето през 1986 и 1987г. Трябва да се отбележи, че за разлика от компютърните игри в реалния живот не е достатъчно просто да натиснеш копчето и да свалиш противника от първия път. Обръщаме се към същата статистика и виждаме, че през 1986 година на 23 свалени машини се падат цели 843 (документирани) изстрела. През 1987г. съотношението е 239 пуска и 27 попадения. Така че освен подготвени оператори са нужни и големи количества ракети.

Съветските войски също не стоят със скръстени ръце и търсят начини за противодействие на "жилещите" ПЗРК. Съветските спецчасти, наред с авиацията превърнали се за талибаните в истинско проклятие, водят активна и доста ефективна борба срещу групите, постоянно промъкващи се от пакистанска територия (само от януари до септември 1987г. Щатите изпращат на афганските си "клиенти" около 900 комплекса, без да се броят китайските, египетски и други подобни ракети).

Съветските пилоти се налага да променят тактиката си (особено хеликоптерите, които стават основната мишена за преносимото ПВО на муджахидините) и да летят на максимално ниски височини, маневрирайки между хълмовете. Инженерите също се опитват да повишат защитата на машините, включваща топлинни капани (не особено ефективни, тъй като пиропатроните бързо изгарят) и оптико-електронната система "Липа" (най-общо това е съчетание на нагревателен елемент и въртящи се лещи, разпръскващи инфрачервени лъчи, които объркват самонасочващата се глава на ракетата). Сумарно двете системи намаляват вероятността от попадение с близо 80-85%.

Като заключение можем да кажем, че стингерите представляват опасност, но не толкова колкото я представят журналистите. Пък и имайте предвид, че наред с ракетите се развиват и средствата за защита от тях. В това число и системите, които се използват в руските самолети и хеликоптери днес в Сирия.              






Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 2528045
Постинги: 1040
Коментари: 1618
Гласове: 1411
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930