Когато писах заглавието на постинга, имах наум още няколко варианта: Доминаторът, Господарят, Непобедимият, Великолепният. Може би малко пресилено, но Су-30СМ, единия от самолетите, използвани в Сирия – именно на него са посветени следващите редове – напълно заслужава похвалите, които често се чуват по негов адрес, при това не само от феновете на руската техника по форумите. Няколко реални случая принуждават дори и скептиците да признаят уникалните качества на тази машина. За това също по-долу.


Су-30СМ

Су-30СМ на летището в Латакия, Сирия / снимка: mil.ru
В Латакия са прехвърлени 4 такива самолета. На пръв поглед особена работа за изтребителите в сирийското небе няма поради факта, че ислямистите не разполагат с авиация. Но, първо, бомбардировачите по принцип не излитат сами и винаги се нуждаят от въздушно прикритие, второ – имайки предвид колко е чувствителен сирийският въпрос, не е невъзможно в небето "случайно" да се появи някой турски, американски или саудитски изтребител и да създаде проблеми на руските летци. Именно за това е необходимо и присъствието на Су-30 като допълнителна застраховка.

Машината с пълно право може да се нарича уникална, бидейки способна да изпълнява едновременно няколко доста различни роли – освен изтребител, той може също толкова ефективно да се справя със задачите на бомбардировач, прехващач и самолет за съпровождане.

Интересното в биографията на Су-30 е това, че той първо постъпва на служба в индийските ВВС преди около десетилетие под името Су-30МКИ ("Модернизиран-Комерсиален-Индия"). По-късно ситуацията с финансирането се подобрява и руското МО закупува над 60 екземпляра Су-30СМ (това е на практика модернизирана версия на "МКИ", покриваща изискванията на руските ВВС; буквеното означение СМ се разшифрова като "Сериен-Модернизиран").


Су-30 на руските ВВС / снимка: wikipedia
Формално изтребителят принадлежи към поколение 4+ (но често е определян и като 4++) заради двигателите с изменяем вектор на тягата, благодарение на който той е способен на недостижима за конкурентите му маневреност, РЛС с фазирана антенна решетка, намалена видимост за радарите, което го приближава до самолетите поколение 5.

Благодарение на уникалната си радиолокационна станция "Барс" (представляваща огромен интерес за щатското разузнаване) машината e способна да поразява цели във въздуха, на сушата и по вода. В антенната решетка няма подвижни механични части и сканирането се осъществява за сметка на отклонението на електронния лъч, което съответно силно ускорява процеса. Способна е да съпровожда 15 въздушни цели едновременно с възможност да порази 4 цели наведнъж.

Маневреността на този тежък изтребител (макар че той може да изпълнява и задачите на среден бомбардировач и да носи до 8 тона бомби и ракети, тоест цялата номенкратура произвеждани управляеми и неуправляеми боеприпаси) заслужава отделно внимание. Соплата на двигателите могат да се отклоняват до 15 градуса във всички посоки, освен това в зависимост от предприеманата маневра те могат да се отклоняват синхронно с оперението на опашката или отделно, което е още едно от уникалните и сложни инженерни решения, заложени в машината.

А ето и реалните примери, за които намекнах по-горе, потвърждаващи превъзходните качества на Су-30:

- В учебните боеве в индийското небе през 2005 срещу Су-30МКИ се изправят американските изтребители F-16C Block 50, но руският изтребител излиза като победители в този двубой за огорчение на американците, разчитащи да направят добра реклама на крилатата си продукция.

- На британско-индийските учения през 2006 Су-30МКИ се среща с изтребителя Тornado F.Мк.3, който е на въоръжение на британските ВВС. Самите британски пилоти, получили възможност да се качат в кабината на Су-30, признават, че руските изтребители сериозно превъзхождат техните машини. 

- Година по-късно, пак в Индия, Су-30МКИ безапелационно се налага над френския Dassault Mirage 2000

- През 2008 на ученията Red Flag в американския Айдахо индийските Су-30 побеждават в общото класиране и F-15С и F-16.

- През 2009 на ученията Garuda-IV историята се повтаря и руската машина се справя не само с френските "Миражи", но и със съвсем новия Dassault Rafale, който постъпва на служба едва 4 години по-рано. Само за сравнение – първата модификация на Су-30 официално е представена още през 1992. Но имайки предвид, че машината постоянно се модернизира това няма никакво значение.

- Най-показателен обаче е случаят от август 2008. Австралия по това време обмисля да закупи от Локхийд-Мартин широко рекламирания, свръхмодерен и свръхпрехвален F-35. Цената на въпроса е внушителните 16 млрд. долара. Австралийците молят именития производител да направят симулация и да сравнят качествата на щатската машина и самолетите на "вероятния противник". За ролята на "вероятния противник" е избран – очаквано – пак същия Су-30. Бива съставена специална симулационна компютърна програма, в която въвеждат данните на двете машини. За огромно учудване и срам за Локхийд-Мартин руският изтребител постига абсолютна победа над прехвалената им рожба. Щатите съвсем естествено започват веднага да се оправдават и да обясняват причините за този провал, но така или иначе фактът си е факт.

Така че нападките срещу руската авиационна техника и обвиненията в "изостаналост" от страна на различни псевдоексперти, които срещам из просторите на интернет, са абсолютно необосновани. Описаните по-горе примери красноречиво свидетелстват за това. И това не се отнася само за произведенията на талантливите конструктори на "Сухой".      
     

 

се подмокрят, май така излиза на практика .

Напред във военната технология.Във филмите на Холивуд ги представят като полуидиоти с разкривени от злоба лица...Иска им се...да е така,ама мама е болна.