Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
19.10.2015 17:18 -
Повелителят на небесата
Когато писах заглавието на постинга, имах наум още няколко варианта: Доминаторът, Господарят, Непобедимият, Великолепният. Може би малко пресилено, но Су-30СМ, единия от самолетите, използвани в Сирия – именно на него са посветени следващите редове – напълно заслужава похвалите, които често се чуват по негов адрес, при това не само от феновете на руската техника по форумите. Няколко реални случая принуждават дори и скептиците да признаят уникалните качества на тази машина. За това също по-долу.
Су-30СМ
Су-30СМ на летището в Латакия, Сирия / снимка: mil.ru
В Латакия са прехвърлени 4 такива самолета. На пръв поглед особена работа за изтребителите в сирийското небе няма поради факта, че ислямистите не разполагат с авиация. Но, първо, бомбардировачите по принцип не излитат сами и винаги се нуждаят от въздушно прикритие, второ – имайки предвид колко е чувствителен сирийският въпрос, не е невъзможно в небето "случайно" да се появи някой турски, американски или саудитски изтребител и да създаде проблеми на руските летци. Именно за това е необходимо и присъствието на Су-30 като допълнителна застраховка.
Машината с пълно право може да се нарича уникална, бидейки способна да изпълнява едновременно няколко доста различни роли – освен изтребител, той може също толкова ефективно да се справя със задачите на бомбардировач, прехващач и самолет за съпровождане.
Интересното в биографията на Су-30 е това, че той първо постъпва на служба в индийските ВВС преди около десетилетие под името Су-30МКИ ("Модернизиран-Комерсиален-Индия"). По-късно ситуацията с финансирането се подобрява и руското МО закупува над 60 екземпляра Су-30СМ (това е на практика модернизирана версия на "МКИ", покриваща изискванията на руските ВВС; буквеното означение СМ се разшифрова като "Сериен-Модернизиран").
Су-30 на руските ВВС / снимка: wikipedia
Формално изтребителят принадлежи към поколение 4+ (но често е определян и като 4++) заради двигателите с изменяем вектор на тягата, благодарение на който той е способен на недостижима за конкурентите му маневреност, РЛС с фазирана антенна решетка, намалена видимост за радарите, което го приближава до самолетите поколение 5.
Благодарение на уникалната си радиолокационна станция "Барс" (представляваща огромен интерес за щатското разузнаване) машината e способна да поразява цели във въздуха, на сушата и по вода. В антенната решетка няма подвижни механични части и сканирането се осъществява за сметка на отклонението на електронния лъч, което съответно силно ускорява процеса. Способна е да съпровожда 15 въздушни цели едновременно с възможност да порази 4 цели наведнъж.
Маневреността на този тежък изтребител (макар че той може да изпълнява и задачите на среден бомбардировач и да носи до 8 тона бомби и ракети, тоест цялата номенкратура произвеждани управляеми и неуправляеми боеприпаси) заслужава отделно внимание. Соплата на двигателите могат да се отклоняват до 15 градуса във всички посоки, освен това в зависимост от предприеманата маневра те могат да се отклоняват синхронно с оперението на опашката или отделно, което е още едно от уникалните и сложни инженерни решения, заложени в машината.
А ето и реалните примери, за които намекнах по-горе, потвърждаващи превъзходните качества на Су-30:
- В учебните боеве в индийското небе през 2005 срещу Су-30МКИ се изправят американските изтребители F-16C Block 50, но руският изтребител излиза като победители в този двубой за огорчение на американците, разчитащи да направят добра реклама на крилатата си продукция.
- На британско-индийските учения през 2006 Су-30МКИ се среща с изтребителя Тornado F.Мк.3, който е на въоръжение на британските ВВС. Самите британски пилоти, получили възможност да се качат в кабината на Су-30, признават, че руските изтребители сериозно превъзхождат техните машини.
- Година по-късно, пак в Индия, Су-30МКИ безапелационно се налага над френския Dassault Mirage 2000
- През 2008 на ученията Red Flag в американския Айдахо индийските Су-30 побеждават в общото класиране и F-15С и F-16.
- През 2009 на ученията Garuda-IV историята се повтаря и руската машина се справя не само с френските "Миражи", но и със съвсем новия Dassault Rafale, който постъпва на служба едва 4 години по-рано. Само за сравнение – първата модификация на Су-30 официално е представена още през 1992. Но имайки предвид, че машината постоянно се модернизира това няма никакво значение.
- Най-показателен обаче е случаят от август 2008. Австралия по това време обмисля да закупи от Локхийд-Мартин широко рекламирания, свръхмодерен и свръхпрехвален F-35. Цената на въпроса е внушителните 16 млрд. долара. Австралийците молят именития производител да направят симулация и да сравнят качествата на щатската машина и самолетите на "вероятния противник". За ролята на "вероятния противник" е избран – очаквано – пак същия Су-30. Бива съставена специална симулационна компютърна програма, в която въвеждат данните на двете машини. За огромно учудване и срам за Локхийд-Мартин руският изтребител постига абсолютна победа над прехвалената им рожба. Щатите съвсем естествено започват веднага да се оправдават и да обясняват причините за този провал, но така или иначе фактът си е факт.
Така че нападките срещу руската авиационна техника и обвиненията в "изостаналост" от страна на различни псевдоексперти, които срещам из просторите на интернет, са абсолютно необосновани. Описаните по-горе примери красноречиво свидетелстват за това. И това не се отнася само за произведенията на талантливите конструктори на "Сухой".
Су-30СМ
Су-30СМ на летището в Латакия, Сирия / снимка: mil.ru
В Латакия са прехвърлени 4 такива самолета. На пръв поглед особена работа за изтребителите в сирийското небе няма поради факта, че ислямистите не разполагат с авиация. Но, първо, бомбардировачите по принцип не излитат сами и винаги се нуждаят от въздушно прикритие, второ – имайки предвид колко е чувствителен сирийският въпрос, не е невъзможно в небето "случайно" да се появи някой турски, американски или саудитски изтребител и да създаде проблеми на руските летци. Именно за това е необходимо и присъствието на Су-30 като допълнителна застраховка.
Машината с пълно право може да се нарича уникална, бидейки способна да изпълнява едновременно няколко доста различни роли – освен изтребител, той може също толкова ефективно да се справя със задачите на бомбардировач, прехващач и самолет за съпровождане.
Интересното в биографията на Су-30 е това, че той първо постъпва на служба в индийските ВВС преди около десетилетие под името Су-30МКИ ("Модернизиран-Комерсиален-Индия"). По-късно ситуацията с финансирането се подобрява и руското МО закупува над 60 екземпляра Су-30СМ (това е на практика модернизирана версия на "МКИ", покриваща изискванията на руските ВВС; буквеното означение СМ се разшифрова като "Сериен-Модернизиран").
Су-30 на руските ВВС / снимка: wikipedia
Формално изтребителят принадлежи към поколение 4+ (но често е определян и като 4++) заради двигателите с изменяем вектор на тягата, благодарение на който той е способен на недостижима за конкурентите му маневреност, РЛС с фазирана антенна решетка, намалена видимост за радарите, което го приближава до самолетите поколение 5.
Благодарение на уникалната си радиолокационна станция "Барс" (представляваща огромен интерес за щатското разузнаване) машината e способна да поразява цели във въздуха, на сушата и по вода. В антенната решетка няма подвижни механични части и сканирането се осъществява за сметка на отклонението на електронния лъч, което съответно силно ускорява процеса. Способна е да съпровожда 15 въздушни цели едновременно с възможност да порази 4 цели наведнъж.
Маневреността на този тежък изтребител (макар че той може да изпълнява и задачите на среден бомбардировач и да носи до 8 тона бомби и ракети, тоест цялата номенкратура произвеждани управляеми и неуправляеми боеприпаси) заслужава отделно внимание. Соплата на двигателите могат да се отклоняват до 15 градуса във всички посоки, освен това в зависимост от предприеманата маневра те могат да се отклоняват синхронно с оперението на опашката или отделно, което е още едно от уникалните и сложни инженерни решения, заложени в машината.
А ето и реалните примери, за които намекнах по-горе, потвърждаващи превъзходните качества на Су-30:
- В учебните боеве в индийското небе през 2005 срещу Су-30МКИ се изправят американските изтребители F-16C Block 50, но руският изтребител излиза като победители в този двубой за огорчение на американците, разчитащи да направят добра реклама на крилатата си продукция.
- На британско-индийските учения през 2006 Су-30МКИ се среща с изтребителя Тornado F.Мк.3, който е на въоръжение на британските ВВС. Самите британски пилоти, получили възможност да се качат в кабината на Су-30, признават, че руските изтребители сериозно превъзхождат техните машини.
- Година по-късно, пак в Индия, Су-30МКИ безапелационно се налага над френския Dassault Mirage 2000
- През 2008 на ученията Red Flag в американския Айдахо индийските Су-30 побеждават в общото класиране и F-15С и F-16.
- През 2009 на ученията Garuda-IV историята се повтаря и руската машина се справя не само с френските "Миражи", но и със съвсем новия Dassault Rafale, който постъпва на служба едва 4 години по-рано. Само за сравнение – първата модификация на Су-30 официално е представена още през 1992. Но имайки предвид, че машината постоянно се модернизира това няма никакво значение.
- Най-показателен обаче е случаят от август 2008. Австралия по това време обмисля да закупи от Локхийд-Мартин широко рекламирания, свръхмодерен и свръхпрехвален F-35. Цената на въпроса е внушителните 16 млрд. долара. Австралийците молят именития производител да направят симулация и да сравнят качествата на щатската машина и самолетите на "вероятния противник". За ролята на "вероятния противник" е избран – очаквано – пак същия Су-30. Бива съставена специална симулационна компютърна програма, в която въвеждат данните на двете машини. За огромно учудване и срам за Локхийд-Мартин руският изтребител постига абсолютна победа над прехвалената им рожба. Щатите съвсем естествено започват веднага да се оправдават и да обясняват причините за този провал, но така или иначе фактът си е факт.
Така че нападките срещу руската авиационна техника и обвиненията в "изостаналост" от страна на различни псевдоексперти, които срещам из просторите на интернет, са абсолютно необосновани. Описаните по-горе примери красноречиво свидетелстват за това. И това не се отнася само за произведенията на талантливите конструктори на "Сухой".
Тагове:
Пропагандата си лае, ракетата лети
Тойота Хайлукс – мечтата на ислямиста
Американското оръжие за Украйна – транзи...
Тойота Хайлукс – мечтата на ислямиста
Американското оръжие за Украйна – транзи...
Енергийен режим в Европа ще e неизбежен ...
Лавров стана за смях -само за часове шве...
Звучен шамар, ф******и изтърсаци. Тоя, к...
Лавров стана за смях -само за часове шве...
Звучен шамар, ф******и изтърсаци. Тоя, к...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 1754