В предпоследните два постинга писах за това как българските оръжейни фабрики под зоркото око на Вашингтон въртят бизнес с украинското правителство и съответно непряко подливат масло в огъня на гражданската война в Донбас.
Е, оказва се (колко е важно редовно да поглеждаш новинарските сводки) че български калашници, РПГ-та и миномети се разпространяват не само из украинските степи, а и в сирийската пустиня и те попадат в ръцете не на кой да е, а на... Ислямската държава (ИДИЛ).
Шок? Не, никак даже. Както и в украинския случай оръжието е производство на казанлъшкия Арсенал и ВМЗ Сопот. Оръжието стига до Сирия през Турция (естествено, със знанието на турските власти).
Макар Щатите да твърдят, че се борят с тероризма и че ИД е главният им враг, именно Вашингтон контролира тези доставки. О, вярно, простете. Те спонсорират не ИД, а тъй наречената "умерена опозиция". Само дето от Белия дом и Пентагона до ден днешен не могат да кажат кой точно е умерена опозиция и къде се крият.
Да не говорим, че ислямистите получават оръжие и оборудване от С. Арабия, Катар и Израел. Така че приказките колко е опасен тероризма и че това е главната заплаха за света някак изглеждат нелепо на този фон.
Ако ислямизма е толкова опасен, защо той има толкова благодетели? Логично е да предположим, че без пари и инструктори ислямистите трудно щяха да прокопсат.
Затова и се вдигна такъв шум, когато руската авиация започна да бомбардира бедните и беззащитни главорези.
Все пак такива инвестиции са налети в проекта, терористите трябва и да си изработят хонорарите. А тук долитат някакви руски бомбардировачи и провалят всичко.

Nothing personal, just business...