Порошенко говори, че се стреми към мир, и в същото време обещава победен марш и скорошен разгром на сепаратистите (известни още като опълченци, бунтовници, руски терористи, агенти на КГБ и ФСБ, чеченци, зелени човечета и т.н.). Към мир той изобщо не се стреми и няма намерение да го прави по няколко причини.

Първо, защото евромайданната част от украинското общество иска победа на всяка цена, ако ще Донбас да бъде превърнат в гробище (жителите на Западна Украйна и Киев не вярват, че върху Луганск и Донецк се сипят бомби и са убедени, че властите воюват със руски спецназовци и чеченци, прииждащи на талази в страната им). Второ, войната е изгодна на украинските олигарси, тъй като тя е още един ефикасен начин за източване на държавния бюджет, който и без това отдавна е на минус. Трето, докато се води войната, украинския президент има оправдание за икономическия хаос в страната и нарастващата социална криза. Украинските "патриоти" са толкова обсебени от идеята да размажат бунтовниците на изток, че всичко останало за тях е второстепенно, даже наближаващия ги социален колапс. Те дори и не осъзнават, че в страната се води истинска гражданска война.

И, последно, украинската армия има несъмнено преимущество в жива сила и техника, при това огромно преимущество, затова Порошенко си мисли, че военната победа му е гарантирана и той няма нужда да се договаря с никой, още повече, че зад гърба му стоят американците. Но превъзходството в хора и техника не е достатъчно, за да се победи. И защото украинската армия воюва лошо и има проблеми с обезпечението, и защото подобен конфликт може да продължи с години. Гражданската война е задънена улица, от която не можеш да излезеш победител, но явно Порошенко и останалите олигарси упорно отказват да осъзнаят тази стара кървава истина.