Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02 14:57 - Еврото - катастрофа за България
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 589 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 08.02 14:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Банкерите и еврото* 

18 години след появата си еврото продължава да не функционира добре. Липсва му един съществен елемент, заради който еврото не може да стане надеждна валута. Скрити зад кулисите остават опитите на централните банки да го поддържат стабилно с помощта на временни спешни мерки.

Темата на статията накратко:

Банките отпускат пари, които всъщност не съществуват. Кредитополучателите получават баланс, квитанция от банката си. С негова помощ те могат да нареждат на банката да извършва плащания от тяхно име. Банките взаимно си припокриват платежните нареждания и в края на деня се налага да изплатят само оставащата разлика. По такъв начин те могат да работят с помощта на достатъчно малки суми. В същото време обаче възниква риск, че те няма да могат да се справят с възможните загуби. Банкерите понижават този риск, отпускайки все повече заеми и съответно въвеждайки все нови баланси в обръщение (инфлация). Това намалява стойността на всяка парична единица и позволява на длъжниците по-лесно да изплащат непогасените дългове. Този принцип предотвратява повечето загуби, които биха били предизвикани от несъстоятелните длъжници.

Този метод обаче има и своите недостатъци. Повече непогасени заеми означава и повече лихви за плащане. Всички лихви, които трябва да се изплатят, впоследствие се акумулират в потребителските цени. През 1950 година делът на лихвите в потребителските цени е едва 7%. Към средата на 1970-те тази цифра се удвоява (а днес тя вече надхвърля 35%!). От 1974 насам делът на лихвите също се увеличава и при данъците. По време на вълненията, последвали отмяната на златния стандарт през 1971, банките съумяват да убедят правителствата на страните от групата G10 да престанат да теглят заеми от централните си банки (тоест без лихва), а да заемат пари от частните банки с лихва. През следващите години лихвите върху лихвите предизвикват рязко увеличение на държавния дълг. Последвалите десетилетия на бюджетни съкращения и приватизация ликвидират много от социалните и културни достижения и фундаментално променят страните от G10. В резултат на това финансистите станаха тези, които определят правилата.

Няма предел на стремежа на банките да растат, но има предел на сумата на лихвите, които населението трябва да плаща. Именно затова, още от 1960-те години насам, банкерите лобират за „отворени” граници, което да им позволи да паразитират върху по-голямо население. Именно в тази точка се пресякоха мечтите на някои еврофили за единна европейска валута и спешната необходимост на банките да се разширяват. В създадената през 1990г еврозона банките получават свободното движение на капитали, а десетилетие по-късно се появява и еврото. Въпреки това еврозоната бе (и продължава да бъде) далеч от състоянието, което би ѝ позволило да поддържа единна валута. В частност, за да се поддържа циркулацията на валута е нужна централна фискална система, която да предотвратява струпването на парична маса в едни места и недостига ѝ в други. Липсата на подобна централизирана фискална система вече предизвика тежки проблеми в редица страни. Днес централните банки използват счетоводни трикове, за да може да стабилизират по някакъв начин обръщението на еврото, поне за известно време.

Дефектното евро

През 1999, въпреки предупрежденията на Милтън Фридман и други, еврото бива въведено в условията на икономически нееднородна зона и без необходимата в случая централна данъчна система, която да осигури надеждното парично обръщение.

Банкнотите с гръцки печат били вече готови и Гърция става новия член на еврозоната през 2001. Както можеше да се предположи, скоро след това нещата се объркват. Причината не беше в „корумпираните политици” и „мързеливите гърци” както тръбеха холандските политици, опитвайки се да прикрият липсата на финансови познания и разбиране на проблема. Ако говорим за работни часове в страните от OECD, то Гърция се нарежда 3-та с 2042 часа годишно, докато Холандия например е на предпоследно място (34) с 1425 часа на година. [15] А ако става въпрос за доказана корупция, то холандското финансово министерство с неговите привилегии за фирмите, които избягват плащането на данъци и съществуват само като пощенски адреси, може да се сравни с някоя бананова република!

Холандия обаче е номер едно в извличането на полза от търговията вътре в еврозоната. И заради липсата на подходяща данъчна система в еврозоната, Холандия има най-голям принос за бедността в страните от еврозоната с ниска производителност.

Парично обръщение в еврозоната

Когато стоките от страните с ниска себестойност (като Холандия и Германия) могат свободно да се внасят в страни с по-висока стойност (като Гърция, Португалия и др.), потребителите естествено ще предпочетат по-евтините вносни стоки.

Еврото напуска страната под формата на плащания за вносните продукти, докато местните производители банкрутират, безработицата расте, а данъчните постъпления намаляват. На правителството се налага постоянно да взима нови заеми, което в крайна сметка го прави зависимо от волята на спекулантите, които вдигат лихвените ставки и правят съответната страна зависима от външната „помощ”.

За да може европейската валута да функционира надеждно е необходима обща данъчна система, с помощта на която еврото да се изтегля от местата, където се трупат излишъци, и да се вкарва обратно в местата, където възниква паричен недостиг.

Приходния излишък в Холандия, Белгия, Ирландия и Германия например би следвало да бъде насочен в дефицитните страни, тоест във Франция, Австрия, Испания, Гърция и Португалия (обърнете внимание, че описаната по-горе ситуация всяка година сериозно се променя).

Еврото се появи преждевременно

Еврото можеше евентуално да стане последния камък, положен в основанието на Европейския съюз, но банките не можеха да чакат и им беше нужно колкото може по-скоро да прескочат националните граници, за да продължат разрастването си.

Еврото бе въведено преди да бъде създадена подходяща данъчна система вътре в еврозоната. Много от страните, въвели в употреба еврото, вече изпитват последствията от това. На прага на задлъжнелите страни вече чакат Международния Валутен Фонд (МВФ), Европейската Централна Банка (ЕЦБ) и Европейската Комисия (ЕК). Тези страни сега знаят какво представлява еврото.

Държавите с по-висока производителност още не са осъзнали нищо. Поне за момента те няма нужда да се тревожат. Все още няма нищо, което да показва, че в близко бъдеще в еврозоната ще се появи данъчна система, която да пренасочва търговските излишъци от страните-експортьори обратно в страните, които повече внасят. 

А как стояха нещата преди появата на еврото?

Преди еврото

Когато дадена държава внасяше повече отколкото изнасяше, тя имаше възможност да девалвира националната си валута. По този начин вносните продукти ставаха по-скъпи за местното население (на гърците, например, се налагаше да плащат повече драхми, за да купуват стоки в немски марки). За чуждите купувачи местната продукция съответно поевтиняваше. Вносът се затрудняваше, износът растеше и така икономиката на страната се стимулираше. Например през 1995 Гърция и Португалия внасяха доста повече, отколкото изнасяха. По отношение на брутния вътрешен продукт търговският им дефицит съставяше 11% и 9% съответно. Това обаче не довеждаше до никакви сериозни проблеми. Те все още имаха възможността да девалвират валутите си.

С еврото

Еврото работи като фиксирана обменна ставка. Страните, които използват еврото, повече нямат възможност да девалвират валутата си. Без адекватна обща данъчна система държавите с по-ниска производителност са обречени да изпаднат в дългове.

Неравни възможности

Създалата се ситуация не е по вина на страните, които се сблъскаха с тези проблеми. Те се подлъгаха по красивите обещания за процъфтяване в еврозоната. Проблемът на еврозоната е прост. Икономически тя не представлява еднородна зона. Между отделните страни съществени разлики в стойността на производство. Те основно се дължат на свойствените разлики между тези държави, като например разликата в климата, качествата на обработваемите земи, наличието или отсъствието на горива, суровини и достатъчно прясна вода, транспорта и инфраструктурата (планински релеф или 10000 острова като в Гърция например), както и езиковите и културни различия. Освен това средните транспортни разходи са по-високи за страните, които се намират в периферията на еврозоната.

Най-доброто решение

Затова най-доброто решение, което може да създаде просперираща Европа, НЕ е създаването на единна валута, а доброто взаимодействие, при която всяка страна определя какво ѝ е нужно да внася и какво може да предложи като възможен износ. Само когато започнем да уважаваме едни други, а търговията се свежда до това, което е нужно на всеки от нас, ще можем да осигурим просперитет за всички. Това няма как да се случи докато продължава жестоката конкуренция помежду ни и се опитваме да удавим най-слабите в дългово блато.

Спешни решения за еврото

За кратко време бяха създадени спасителни фондове на стойност стотици милиарди евро. Целта им беше не толкова да спасяват еврото, колкото да помогнат на кредиторите да се справят със загубите си. Тези фондове бяха последвани и от ЕСМ – Европейския стабилизационен механизъм, създаден през 2012г.

Той представлява банка, която има правото да заграбва неограничени суми от хазните на страните-членки на еврозоната, тоест от джоба на данъкоплатците, и да ги използва без каквато и да е форма на демократичен контрол, принципно да предоставя спешни заеми в еврозоната. Договорът по ЕСМ обаче е съставен по такъв начин, че банката не може да бъде съдена. Фактически те могат да правят с парите каквото си искат. Документът е като същинска покана за корупция.

TARGET-2

Когато клиентите нареждат на банката си да извърши плащане от тяхно име, тези плащания се групират в банките и всички изходящи и входящи плащания в по-голямата си част компенсират едни други. В края на деня само оставащите разлики се превеждат чрез централната банка. Що се отнася до международните плащания, те се осъществяват между националните централни банки. В страните от еврозоната, от 2008 насам, това се прави с помощта на системата на ЕЦБ, наречена TARGET-2.

В този случай централните банкери успяха да измислят хубав трик, който да спаси еврото за известно време. Най-големия проблем на еврото е големия отток на пари от южните държави-членки заради дисбаланса в производителността между страните от еврозоната. 

Централните банкери се опитват да възпират този отток с помощта на счетоводни методи. Плащането от гръцки вносител на германски износител в момента изглежда така: гръцкия вносител нарежда на банката си да плати на немския износител. Банката приспада сумата от баланса на вносителя и плаща парите на гръцката централна банка, съобщавайки, че парите са предназначени за немския износител. По пътя на логиката гръцката централна банка сега трябва да плати парите на немската централна банка, която след това трябва да ги трансферира в банката на износителя. Това обаче не се случва. Гръцката централна банка задържа парите, а немската централна банка създава нови пари, с които да плати на банката на износителя. Централните банки взаимно водят сметка за това колко трябва да получат едни от други или колко си дължат.

В резултат на това германските банки постоянно получават повече (нови) пари от централната си банка под формата на плащания за изнесените стоки. Те имат налични излишъци. От друга страна банките в Гърция изпитват постоянен отток на налични пари. За да получат нови пари, те по принцип трябва да продават висококачествени облигации или дялове на централната си банка и, както обикновено, да поемат задължение, че ще ги откупят обратно на определена дата и на по-висока цена. [18] Но поради постоянния отток на налични пари тези облигации в определен момент свършват. За щастие централните банки имат правото да приемат и облигации с по-ниско качество. И тъй като банките са длъжни да ги изкупуват обратно на по-висока цена, централната банка пак може да печели от тях. Така че не е чак толкова съществено какво именно купува централната банка, за да създава пари за нуждите на банките.

Умисъл?

Съществуването на това решение явно показва, че всъщност не е било нужно да се създава ситуация, при която правителствата да стават мишена на финансови спекуланти, които манипулират лихвените ставки. Очевидно е, че това е било направено умишлено, с цел правителствата да се окажат в отчаяно положение и да бъдат принудени да приемат промените, налагани от МВФ, ЕЦБ и Европейската комисия.

Когато еврото рухне

С помощта на спешните решения централните банки могат да поддържат еврото стабилно само до определено време. В крайна сметка единната валута ще се сведе до фактора солидарност и нуждата да се решава въпроса с дълговете на всички членове. Не виждам това нещо да се случи скоро в Европа.

А когато еврото рухне? Тогава всички ще се освободим от него и тази авантюра ще влезе в историята като най-скъпия паричен експеримент правен някога. А и когато еврото се срине, то повече няма да има никаква стойност и всички дългове, деноминирани в евро, ще изчезнат. Хубаво нали?

Естествено, зависи дали вместо него ще получим нещо по-добро. Шансовете за това ще останат нулеви докато не се сдобием с истинска демокрация, а парламентите не престанат да се превръщат в заложници на трима-четирима партийни босове, който задкулисно се договарят какви закони да се приемат. Тези партийни босове се стремят да вземат властта еднолично, което ликвидира възможността за демократично функциониране на парламента чрез открити и свободни дебати с участието на всички парламентаристи. При подобно сластолюбие и жажда за власт никога няма да получим парична система, действаща на демократичен принцип.

Рудо де Рюйтер, courtfool.info

*В блога е публикуван само откъс от статията „Банкерите и еврото”. Пълния текст, както и много други интересни факти относно световната икономика, може да намерите в сайта на автора – www.courtfool.info  





Гласувай:
4
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 1793267
Постинги: 962
Коментари: 1437
Гласове: 1102
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031