Времето лети неусетно и украинското настъпление продължава вече повече от две седмици. По случващото се на фронта можем да направим първите изводи и еднозначно да определим успешно ли е украинското контранастъпление или не.

Ако вземем за основа статиите на западните медии, които месеци наред уверяваха читателите си, че украинците, въоръжени със супермодерно западно оръжие и обучени по образцов натовски стандарт, с лекота ще пробият руската отбрана, ще стигнат до брега на Азовско море и ще принудят Путин да приеме западните условия за мир, то украинската авантюра е абсолютен провал.

Две седмици по-късно украинското настъпление на практика още се намира там, където  започна. Киев в лицето на Зеленски ни убеждава, че всичко върви по план, че украинския вермахт постига успех, а руснаците само губят територии и отстъпват. За свой успех украинците обявиха превземането на няколко разбити села в сивата зона пред първата отбранителна линия на руските войски. Това е доста съмнително достижение, тъй като контрола върху част от тези села е спорен и постоянно преминава от едните ръце в другите. На всичкото отгоре до първата отбранителна руска линия остават над 10 километра и ВСУ тепърва ще трябва да се мъчат да прекосят това разстояние, а после и да пробият силните укрепления. Дори те да успеят да направят това, после ги чака втори и трети отбранителен ешелон.

На какъв успех се надява Украйна е напълно непонятно. Загубите на украинците в хора и техника са просто невероятни, а ефективността им е близко до нулата. Само убитите украински войници са вече в пределите на 10-15000 (месечните украински загуби са средно над 16000 загинали), а унищожените танкове (включително най-модерните модификации на немския Леопард) надхвърлят 200 бройки, без да броим по-леката бронирана техника.

Къде е западното качество, къде са месеците подготовка, разузнаване и планиране на най-висше натовско ниво? Къде е прочутата компютъризация и обмяна на данни в реално време, които трябваше да направят западната техника в ръцете на украинците супер ефективна? Вместо модерни натовски тактики видяхме как немските Леопарди и щатски Брадли се набутват в подготвените за тях минни полета и заедно с пехотата горят под ударите на руската артилерия и авиация.

Първоначалния план на Киев закономерно се удави в собствената си кръв (буквално), карайки украинските генерали да се замислят и да сменят частично тактиката. Новата тактика на ВСУ обаче не демонстрира подобрено качество, камо ли пък високи „натовски” стандарти (високи според мнението на самото НАТО). Леопардите на първата линия станаха по-малко, тъй като западните спонсори бяха силно огорчени от видеозаписите с горящи немски машини. Намалелия брой танкове бе компенсиран с по-големи количества пехота и леки бронирани машини, което само увеличи украинските загуби без да доведе до качествена промяна (не че украинците някога изобщо са демонстрирали каквито и да е забележителни военни умения).

Най-учудващо в дадената ситуация е недооценката на руските възможности. Мнозинството от западните стратези, политици и медии искрено вярваха, че руските войници ще се разбягат само при вида на немските Леопарди и украинската войска за няколко дни ще помете вражеската „некачествена” отбрана. Руските военни обаче не побягнаха (все едно някой е очаквал да го направят) и целия красив план на Зеленски се провали. Западът бе шокиран както от факта на отличната координация на руското командване, така и от грамотно и качествено изградената отбрана на южния фронт. ВСУ постигнаха успех в Харковска област миналата година, тъй като руснаците имаха прекалено малко войски там и не бяха построили никакви укрепления. В Запорожската област в момента е съвсем друга ситуация, затова украинците не могат да пробият никъде.  

Въпроси буди и абсолютната липса на тактическа изненада. Украинците атакуват там, където руската отбрана е най-укрепена и където ги чакат. Това е и направлението, за което постоянно писаха западните медии и на което най-много внимание обръщат във Вашингтон във връзка с Крим. Тук даже възниква въпроса кой е по-заинтересуван от Кримския полуостров – Киев или Вашингтон.

И така, украинското настъпление на Запорожското направление съвсем забави темпото и вместо масиран пробив на едно-две места наблюдаваме традиционните за ВСУ вълнообразни атаки на няколко участъка с помощта на групи не по-големи от батальон. Предстои да видим какво решение ще вземат украинците (и натовските им съветници). Ако продължат в същия дух, тоест да се опитват да пробият руските укрепления челно, то това ще е изгодно на руското командване, тъй като украинските резерви ще се топят без да постигат успех. Постоянните големи загуби обаче може да доведат до ситуация, при която Киев не само че ще загуби възможност да настъпва, но и ще остане без достатъчно сили за отбрана, което ще позволи на руските войски сами да контраатакуват.

Другият вариант е украинците да настъпят на друг участък от фронта (най-очевидният избор е в района на пресъхналото Каховското водохранилище в Херсонска обл.). Проблемът тук отново ще е липсата на изненада, преимуществото на руската артилерия и авиация, както и не особено кадърното украинско планиране и бойна тактика (пример за това е случващото се на Запорожския и Донецкия фронт в момента).

И тук, както и в ситуацията в Бахмут, руснаците са в по-добра тактическа позиция и няма нужда да бързат, а Украйна е принудена да прахосва големи ресурси без да получава желания от нея резултат. Зеленски трябва да се мъчи да върви напред без значение колко големи са украинските загуби. Успех му е нужен тук и сега, тъй като западните му спонсори постоянно го притискат (в началото на юли предстои среща на НАТО и кукловодите на Зеленски искат да получат победна медийна картинка).

Има и трети вариант – контранастъплението на Украйна съвсем да се запъне и да премине в някаква позиционна форма, макар че такъв сценарий не е изгоден на киевския режим. Освен това, за да отвлекат вниманието от провала си, украинците може пак да устроят някаква шумна провокация. Най-лесно би било да изпратят нов рой дронове към Москва, за да създадат ярка медийна картинка, която всички да обсъждат. Също така са възможни някакви ядрени/химически инциденти или пък атентат с голям брой жертви. Особено вероятна е някаква провокация срещу Запорожската АЕЦ, тъй като от Киев вече подготвят общественото мнение за това, обвинявайки Русия, че тя уж иска да удари централата (нищо че Москва контролира АЕЦа и няма интерес там да се случи нещо).

При всички положения украинския нарко-президент не може да си позволи да бездейства и все пак ще е принуден да вкара основните си резерви и с тях да нанесе основния удар някъде по фронта. Подобен удар обаче представлява огромен риск, тъй като при провал ще обезкърви украинската армия и може съответно да събори режима на Зеленски, който прави всичко възможно да зачисти политическите си конкуренти и да установи тотална диктатура. Отчасти това му се получава, но западните му спонсори действат като ограничител, тъй като във Вашингтон са заинтересувани в Киев да има конкуренция, която да им позволи да заменят Зеленски с друга марионетка при необходимост.

 

...С “асиметрична” прегръдка :)

В украйна е обявена всеобща моГилизация! Всеки мъж трябва да се яви във военкомата, без да чака призовка! https://rusvesna/news/1687452269