Ако има някой, който да е доволен от украинското зърно, то това трябва да са испанските прасета, които се хранят с украинска пшеница вместо гладуващите в страните от Третия свят. Нищо лично, просто испанците предложиха по-добра цена на прекупвачите.

А гладните деца в Африка? Сериозно? Нима останаха наивници, които да вярват, че във Вашингтон и ЕС някой наистина е загрижен за страдащите? Ако в западните столици наистина имаше желание за борба с глада, бедността и неравенството, то политиката на САЩ и НАТО щеше да е абсолютна противоположност на тази, която провеждат в момента. Но тогава и всички ние щяхме да живеем в съвсем различен свят. Но, уви, живеем в реалния свят такъв какъвто е.

През май зърнената сделка изтича, но от Брюксел искат тя да продължи. Защо? Вече се убедихме, че украинското зърно не отива при африканците. До Африка стига по-малко от 5% от това, което се изнася от Украйна. Почти всичко от тъй-нареченото „украинско зърно” влиза в ЕС. Плюс това според сделката руското зърно и торове трябваше да бъдат освободени от санкции и да отпътуват към нуждаещите се. Това и досега не е станало и явно няма да стане. На Русия даже не позволяват да раздаде безплатно зърното, което е блокирано в европейските пристанища. За капак украинците използват вече за втори път зърнения коридор, за да пращат водни дронове с експлозиви към Крим.

Казано по-просто зърнената сделка е пълна фикция и изначално нямаше за цел да решава глобалните продоволствени проблеми.

Впрочем, от сделката печеливши има. На първо място това е режима на Зеленски, който печели от схемите със зърното и пълни джобовете си. В украинския бюджет, естествено, не влиза почти нищо, тъй като при такова чудовищно ниво на корупция няма как да е иначе.

САЩ и ЕС пък се опитват да вадят политически дивиденти от ситуацията. Още от началото на сделката Вашингтон обвинява Русия, че тя е виновна за кризата в световната икономика и че ако попречи на износа на украинско зърно, африканците ще умрат от глад. С последното американците искат да внушат на африканците и другите неутрални страни: „ето вижте колко е ужасна и кръвожадна Русия, заради нея гладувате, айде подкрепяйте Америка, че сами не можем да победим Путин”. Африканците обаче се оказаха не толкова глупави и наивни, колкото си мислят във Вашингтон, и не бързат да се украинизират в името на болните амбиции на Щатите. Пък и американците действат толкова грубо и нагло, че дори европейските им послушни марионетки вече едвам издържат.

Сред главните губещи се оказаха източноевропейските членки на ЕС, включително България. Зърното влиза в страните по съседство с Украйна и вместо да продължи нататък по транзитните маршрути остава на място и подбива пазара на местните фермери. Още по-лошо е това, че украинското зърно в по-голямата си част е техническо и не става за производство на храни. И не само това – оказва се, че и за добитъка не е безопасно, тъй като то е пълно с ГМО и токсини и не отговаря на европейските норми за качество. От това пък възниква другия въпрос – Западът иска да „спасява” африканците с боклуци, които дори добитъка не трябва да яде? А може би африканците всъщност трябва да се радват, че украинската отрова не стига до тях?

Но да се върнем на фермерите, които са в риск да фалират заради безмитното украинско зърно, което подбива местния пазар и реално застрашава аграрния сектор. За България това е особено болезнен въпрос, затова и се наложи да се въвеждат ограничителни мерки като в Полша, Чехия и другите.

А каква беше реакцията на Брюксел? Не, недейте да се защитавате от зърното на Зеленски, нека то да влиза в страните ви в името на… европейското единство. Нека селското ви стопанство фалира, ние тук се борим с Русия, ама не знаем как да я победим. Който посмее да спори с нас, той е путински агент.

Още по-характерно е, че украинското зърно не прониква в западна Европа и нейните фермери не страдат така както страдат българските примерно. При такива условия на Еврокомисията й е лесно да дава акъл на източноевропейските членки, предлагайки да им подхвърли компенсации. Пък и да фалират това не е толкова лошо – западноевропейските фермери в такъв случай ще получат допълнителен дял от пазара. От Брюксел пък ще повтарят изтърканите олигофренски лозунги за европейското единство и ценности, за демокрацията и нуждата всички да търпят в името на борбата с Путин. Борба, която няма да донесе победа над Русия, но може да донесе разпад на ЕС.          

Някой може да сметне, че продължаването на зърнената псевдо-сделка ще демонстрира политическата слабост на Русия, но това съвсем не е така. Както виждаме проблеми изпитва не Москва, а източноевропейските помагачи на Украйна, които рискуват да съсипят селското си стопанство. Това съответно засилва противоречията в ЕС и може да доведе до сериозен разкол между по-богатите западни и по-бедните източни членове на европейския лагер.

Но дори и да се случи подобен разкол, от Брюксел винаги имат готово оправдание – за всичко е виновна кремълската хибридна пропаганда, а иначе в Европа всичко е цъфнало и вързало.