„САЩ са съвестта на света. Няма да се откажем от тази роля… ще настояваме участието ни в работата на ООН да съответства на тази роля.”

Тези реплики не съм ги измислил аз и това не е шега. Това е официално изказване на представителката на САЩ в ООН Ники Хейли, направено през март тази година. Е, щом американците (според самите тях) са изключителна нация, то те са в правото си да се самоназначават за всичко каквото си искат, ако ще и за Господ, при това без да се налага да питат туземците (целия останал свят сиреч). Лошото е само, че те постоянно злоупотребяват с това право, което сами си дадоха. Говорят постоянно за демокрация и международно право, при което Щатите сами постоянно тъпчат и обезценяват тези две понятия. Но когато си изключителна нация и „съвест на света”, то ти няма нужда да се ограничаваш с някакви си там правила. Правилата са за простосмъртните, тоест всички останали.

От общите размисли да преминем към конкретните работи. Щатските власти, очаквано, подготвиха нов пакет санкции срещу Русия и се погрижиха да ги оформят така, че Тръмп да няма възможност да ги блокира. Все пак ако се опита да се опълчи на вашингтонските ястреби, глобалисти и олигарси, CNN и компания веднага ще го посочат с пръст и ще кажат, че е агент на Путин.

Тежки задкулисни битки се водят във Вашингтон, Тръмп е атакуван не само от демократите, но и от голяма част от собствените си републикански съпартийци. Всички действия и инициативи на Тръмп се саботират, администрацията му със скандал напускат все нови и нови хора, медиите денонощно са заети с Путин и руските хакери. Може би Тръмп наистина би искал да нормализира отношенията с Москва, но щатските неоконсерватори и глобалисти не искат и да чуват за компромиси и искат да останат глобални хегемони (дори и вече да нямат сили за това). Затова и продължават да обвиняват новия си президент, че е руски агент, макар за това да няма никакви доказателства.

Изобщо американската пропаганда съвсем се оплете – според западните „експерти” Русия е ту слаба и изостанала, ту е толкова всемогъща, че контролира изборите по целия свят и американския президент е марионетка на Кремъл.

Вчера Тръмп подписа новия пакет санкции, заявявайки при това, че някои негови положения противоречат на Конституцията. Е, надали във Вашингтон особено ще се възмутят от този факт, все пак нали американците са „изключителна” нация, значи те могат да си позволят и такава дреболия като нарушаването на основния закон. Малко по-рано пък щатския вицепрезидент направи доста интересно изказване по повод новите санкции, смисълът на което бе, че чрез санкциите американците искат да стимулират у Москва стремеж за подобряване на отношенията. Тоест американците развалят отношенията си с Русия, а Русия в същото време трябва да ги подобрява? Абсурдна логика. По-точно липса на логика.   

Общо взето в новия пакет санкции няма нищо изненадващо – американците продължават да опитват да налагат различни финансови ограничения, които да забавят ръста на руската икономика. В частност се ограничава достъпа до американски кредити за руските компании, а на американските фирми се забранява да участват в разработката на руски нефтени и газови находища и тръбопроводи. Честно казано тези две ограничения са по-скоро неизгодни на самите американски банки и нефтени компании. Освен това подобни стъпки стимулират руснаците да развиват собствената си икономика и производство и съответно да укрепват суверенитета си. По принцип основната цел на санкциите е да ослаби руските власти и (в идеалния вариант) да доведе до социална нестабилност, която да позволи организирането на преврат по украински сценарий. Срещу Куба и Иран от десетилетия също има режим на санкции, но те не водят до нищо. В случая с Русия ефекта е още по-слаб, имайки предвид несравнимо по-сериозните възможности на Москва и международната ѝ роля.  

Санкциите също така взимат на прицел два от главните проекти на Газпром – Северен поток 2 и Турски поток. Тук също целите на американците са едновременно икономически и политически. От една страна Вашингтон иска да натрапи по-скъпия си втечнен газ на европейците вместо по-евтиния тръбен руски газ. Оправданието за това звучи доста смешно – за да се прекрати „руския газов монопол”. Само дето дори и руснаците да се махнат напълно от европейския пазар, то втечнения американски газ просто няма да може да покрие европейските нужди и ще се образува дефицит, който ще трябва да се покрива с… руски газ. Украинците също се хвалеха, че са станали енергийно независими от Москва, купувайки по-скъп реверсен газ от Словакия. Газ, който само минава през Словакия, а всъщност идва от… Русия. Затова и Германия така възропта срещу бабаитските номера на Вашингтон, който дори се кани да въвежда санкции срещу европейските фирми, които участват в руските газови  и нефтени проекти. По-скъп газ би значило и оскъпяване на немската продукция, което би я направило по-слабо конкурентна (което също е изгодно на американците).

Тръбопроводите естествено са не само икономически факто, но и геополитически. Затова и Щатите биха искали да изтласкат руснаците и да поставят в газова зависимост европейците, смачквайки всякаква опозиция. Тоест американците обвиняват Москва в газов монопол, а в същото време те самите искат да станат монополисти. Само дето, както споменах по-горе, Щатите не могат да предложат достатъчни обеми втечнен газ и то на достъпна цена. Въпреки това Вашингтон продължава да саботира руските енергийни проекти. Между другото САЩ все твърдят, че Русия била „бензиностанция с ядрени ракети” и разчита само на ресурсите си. В същото време Тръмп заяви, че иска да направи САЩ лидери на световния енергиен пазар и да продава нефт, газ и въглища на целия свят. Тоест самата Америка иска да стане „бензиностанция с ядрени ракети”. А къде тогава са прословутите американските високи технологии? Тръмп вече успя да продаде двойно по-скъп втечнен газ на Полша (именно чрез Полша американците се опитват да спъват проектите с участие на Русия, както и Германия) и тройно по-скъпи въглища на Украйна (и двете източноевропейски страни сега се хвалят, че са „енергийно независими” от Русия). Преди това пък американците провокираха конфликта между Саудитска Арабия и Катар, а после продадоха изтребители и на двете страни и заеха неутрална позиция. Както се казва, нищо лично само бизнес.

Русия също в крайна сметка предприе ответни действия, при това тя отговори не на новите санкции, а на провокациите на Обама от края на миналата година, когато бившата администрация изгони руските дипломати от САЩ (давайки им само 72 часа, за да заминат). Отговорът на Русия бе доста по-хуманен от американския – на щатските дипломати дадоха цели два месеца, за да се изнесат . Москва направи и друг ход – броя на американските дипломати в Русия бе съкратен до броя на руските дипломати в САЩ. Западните медии негодуват, че Русия гони цели 775 души, само дето подминават факта, че щатските дипломати са три пъти повече отколкото руските в САЩ. Оттук възниква риторичния въпрос защо са им на янките толкова много „дипломати” в Русия. CNN с разочарование отбелязват, че на американците сега ще им е по-трудно да шпионират в Русия. Вашингтон все обвинява Кремъл в намеса в изборите, но самите американци активно се опитват да влияят на местните руски избори, особено например в Екатеринбург, където опозиционните лидери често се отбиват в американското консулство за индулгенция и инструкции.

Междувременно съвсем наскоро Северна Корея отново успешно изстреля балистична ракета, а след това пък Иран успешно изстреля спътник.  И в двата случая чувствата на „изключителната” нация бяха накърнени. Заплахите на Тръмп, санкциите и изпращането на ядрени самолетоносачи до корейския полуостров не впечатлиха Пхенян и северокорейците демонстрират пълна увереност. Вашингтон сам си е виновен, че се оказа в тази ситуация. В крайна сметка излезе, че американците могат да заплашват и да демонстрират мускули, но сериозен аргумент срещу корейците нямат. Евентуална военна интервенция би била пълно безумие, тъй като това не само няма да даде резултат, ами ще превърне в мишени Южна Корея и Япония (а подобна перспектива тях сериозно ги плаши). С Иран е същото – администрацията на Обама се канеше да отменя иранските санкции, Тръмп пък въвежда нови.

Но на Вашингтон и това им е малко. Различните политолози и аналитици говорят, че между Китай и САЩ се очертава нова търговска война. Как Щатите ще успеят едновременно да се борят с руснаците, с китайците, със Северна Корея и Иран не ми е много ясно. Да не говорим за Сирия и вътрешните борби в Белия дом, които навеждат на мисълта, че Тръмп може и да не изкара пълен мандат, а ако все пак успее, като нищо може да получи званието „най-лош президент в историята”. „Най-лошия президент” на „най-изключителната нация” в света, ако бъдем по-точни. В такъв случай, ако САЩ наистина са съвестта на света, както твърди Хейли, то това значи или че света изобщо няма съвест, или че съвестта му е много болна.

И последно, миналата неделя в Петербург се проведе зрелищен военно-морски парад, възраждащ историческата традиция. Естествено всичко бе организирано на най-високо ниво, руския флот демонстрира мощта си, впечатлила не само зрителите, но и медиите. Особено западните медии, които не можаха да подминат събитието. Повечето от чуждите журналисти възприеха това като игра на мускули и открита демонстрация на сила (особено ги притесни участието на китайските кораби). Много от западните писачи между другото продължават да възприемат Русия крайно стереотипно и да гледат на нея през призмата на 1990-те, мечтаейки разрухата от времето на Елцин да се завърне. Американците се възмущават, че Москва загуби Студената война, а сега си позволява отново да отстоява интересите си и да конкурира САЩ.  Българските медии също написаха за парада, което не е чудно – не минава ден без някой от тях да напише за Путин (с мисълта за Путин те се събуждат и лягат, сигурно и се молят на снимката му).

Общо взето прав бе император Александър III, когато каза, че Русия има само двама верни съюзници – армията и флота. В свят, в който САЩ се смятат за съвест на света, но никога не изпитват угризения дори когато вършат очевидни престъпления, не може да разчиташ на международното право и здравия разум.