Подполковник Валентин Падалка е служил като командир на вертолетна ескадрила в транспортен полк, когато през декември 1993-а четирима терористи взимат за заложници група ростовски ученици.

За откуп бандитите начело с Муса Алмаметов искат 10млн. долара и хеликоптер, за да излетят от Ростов-на-Дон. Хеликоптерът е предоставен в замяна на три освободени момичета, а доброволно да пилотират машината се съгласяват В. Падалка и негов колега. В течение на три дни, докато терористите удържат заложниците, Падалка и Степанов се опитват със всички сили да успокоят терористите, които стават все по-агресивни и откриват огън по сградите на летището, обещавайки да застрелят децата. След като на 26 дек. 1993 терористите получават откупа и в замяна пускат децата, след което Падалка и колегата му вдигат хеликоптера във въздуха. Те успяват да излъжат бандитите, които настояват да бъдат доставени в Хасавюрт, а вместо това пилотите ги оставят в района на Махачкала. Същия ден четиримата бандити са задържани и по-късно съдени. По разказите на Падалка екипажът вади късмет, тъй като в един момент случайно се запалва печката в кабината и терористите, мислейки, че на борда е избухнал пожар, изскачат от хеликоптера и тръгват да се измъкват.

В. Падалка е ветеран и от двете чеченски войни, през пролетта и лятото на 2002 участва в хуманитарна мисия по спасяването на мирното население в зоната на силните наводнения в един от трудно достъпните райони на Сев. Кавказ. През 2003 пилотът обезпечава дейността на руската дипломатическа и военна мисия в Афганистан. Летецът има висша категория по пилотажно майсторство и квалификация „летец-снайпер”. Носи званието „Заслужен летец на Руската Федерация”.

Игор Родоболский

Десетки пъти на полковника се налага да прикрива отхода на хеликоптерните групи, да доставя десантни групи в крайно тежки климатични условия, да евакуира ранени… За времето на службата си той успява да извози над 500 ранени войници непосредствено от бойното поле.

През януари 2002 Родоболский участва в операцията по ликвидирането на голяма база на бунтовниците в района на Шаро-Аргун. Той оглавява група от 3 транспортни и 3 бойни хеликоптера.

Стигайки до мястото, полковникът първи извежда машината над позициите на противника, привличайки към себе си неприятелския огън. Маневрата е успешна и огневите точки на бандитите са засечени и унищожени от звеното бойни хеликоптери.

След това в действие влиза десанта. Бунтовниците откриват огън от оцелялата си картечница и в следствие на това започват да се появяват ранени. Получавайки съобщение за нуждаещите се от помощ десантчици, Родоболский незабавно излита с машината си. Неговия Ми-8 „увисва” над стръмния склон, удържайки се върху скалата с двете от колелата.

Докато ранените биват качвани на борда, бандитите продължават да водят отчаян огън по тях, опитвайки се да унищожат машината заедно с екипажа. Въпреки това пилотът успява да вземе всички ранени и да се издигне във въздуха, постоянно маневрирайки.

В най-критичния момент едно от витлата на машината е поразено от реактивна граната, изстреляно от РПГ. Но и тук бойците изкарват невероятен късмет, тъй като летецът се справя с управлението на силно повредения вертолет и успява благополучно да стигне до базата.

Николай Майданов

Пилотът на хеликоптер Николай Майданов получава бойно кръщение още в Афганистан през 1980-те, за което е награден със званието Герой на Съветския съюз. Майданов участва в множество сложни мисии и благодарение на майсторството и опита си винаги блестящо се справя със задачите си, много пъти спасявайки живота на бойните си другари. Когато претоварения хеликоптер високо в планините отказва да се издигне във въздуха вертикално, Майданов излита по самолетен способ, засилвайки се по площадката и гмуркайки се в пропастта. Падайки свободно, машината набира достатъчно скорост и полита нормално, ловко измъквайки се от огъня на муджахидините. Тази рискована, но майсторски усвоена от пилота техника на пилотиране многократно спасява живота на екипажа.

В началото на 2000-а година група транспортни хеликоптери Ми-8 под ръководството на Майданов участват в антитерористичната операция в района на Аргунския каньон в Чечня. На хеликоптерите предстои да проведат разузнавателна мисия и да спуснат десант на една от височините. Внезапно бандитите откриват по тях огън с тежки картечници.

Постоянно маневрирайки, пилотите успяват да се измъкнат от зоната на обстрел, но самият Майданов е тежко ранен. Той издъхва в кабината на хеликоптера, до последно борейки се за живота на хората, намиращи се на борда, опитвайки се да стигне до мястото на кацане. В края на полета управлението поема неговия помощник.

През март 2000г. Николай Майданов посмъртно е награден със званието на Герой на Руската Федерация.

Сергей Чернявский

За заслугите си полк. Сергей Чернявский получава редица награди. Летецът служи в Афганистан, участва в таджико-афганската война в началото на 1990-те, както и в двете чеченски кампании.

В една от операциите в Чечня хеликоптерът на Чернявский бива атакуван от бунтовниците. Маневрирайки, полковникът отначало успява да се измъкне от вражеския огън, но машината е уцелена от преносима ракета земя-въздух… Екипажът вади голям късмет, тъй като Чернявский, използвайки майсторските си умения, успява да удържи хеликоптера във въздуха и да продължи полета. Напускайки опасния район той дори успява да намери подходящо място и да се приземи в планините, при това членовете на екипажа, както и десантчиците, които той превозва, остават невредими.  

Това обаче не е единствения подвиг на летеца. По време на друго задание, пак в Чечня, полковникът открива група руски бойци, оказали се обкръжени от противника.

Условията са усложнени не само от силния вятър и лошо време, но и от постоянния огън на бандитите. Въпреки това пилотът съумява да балансира хеликоптера и да спусне лебедка, с помощта на която войниците се изскачат един след друг на борда му.

Пилотът успява и този път да евакуира всички десантчици и отново да се върне невредим на базата си.

През 2004г. за участието си в бойните действия в Сев. Кавказ е удостоен със златна звезда на Герой на Русия.