Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
01.02.2017 15:11 -
В Донбас ситуацията се изостри. Ще се стигне ли до война?
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 823 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2017 15:13
Прочетен: 823 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 01.02.2017 15:13
*Постингът бе написан вчера, но ситуацията и днес е без промени – украинската артилерия продължава да обстрелва предградията на Донецк, сред мирното население продължават да се появяват жертви.
В Източна Украйна, особено в района на Донецк, ситуацията отново е доста напрегната. Толкова напрегната, че някои вече говорят за възможно начало на пълномащабните бойни действия и повторение на ситуацията от края на 2014 и началото на 2015 година.
Дори и в някои родни медии споменаха Донбас, но както обикновено новината бе поднесена доста тенденциозно и в орязан вид.
Всъщност локалните сблъсъци и позиционната война не са прекъсвали откакто бяха подписани минските съглашения, които помогнаха на украинската армия да избегне нови поражения след боевете за градчето Дебалцево през зимата на 2015-а. Дори и след съглашенията украинската артилерия продължи да обстрелва градовете и селата на Донбас и да се пробва да отхапе по някой друг километър от спорната територия между нея и непризнатите републики.
Характерно е и, че цивилните жертви в резултат на обстрелите на украинската армия просто се игнорират от западните медии (включително българските) и политици. А в случаите, когато за жертвите все пак се заговори, Киев има железни оправдания – "сепаратистите се обстрелват сами" и "сепаратистите използват мирното население като жив щит и затова се налага да обстрелваме жилищните квартали".
Само дето именно украинската армия има навика да се крие зад мирното население, за да не позволява на опълчението да открива ответен огън. Освен това на записите от обстрелваните предградия на Донецк не се виждат военни укрепления. Къщи, блокове, магазини, спирки, детски площадки и заводи се виждат, но окопи или други белези, че мястото е военен обект – не.
Въпреки че последните два дни артилерийските обстрели достигнаха максимална интензивност и на няколко участъка от фронта украинците отново опитаха да настъпват, до възобновяване на войната надали ще се стигне. Причините са няколко.
Първата и основна причина е, че вероятността украинската армия да постигне военен успех са минимални. Украинците се провалиха през 2014-а, когато опълчението беше по-малобройно, лошо въоръжено и слабо организирано. Естествено, ДНР и ЛНР и в момента не разполагат с професионални армии, но опълчението въпреки това е несравнимо по-добре организирано отколкото в началото на конфликта.
Второ, за да започне активни действия, Киев трябва да получи разрешение от Вашингтон. Без сигнал от САЩ, които са основния подстрекател на конфликта в Изт. Украйна, Порошенко няма да рискува. Имайки предвид, че в момента президент е Тръмп, то шансовете да дадат зелена светлина на украинския президент-олигарх са още по-малки.
Тук възниква въпроса защо от Киев изведнъж решиха да усилят провокациите срещу Донецк през последните дни. Ако те не планират да тръгнат в настъпление, то какво?
Според редица анализатори, причината украинската артилерия да се активизира е свързана с визитата на Порошенко в Германия. Когато от вкъщи му съобщиха, че в Донбас е неспокойно, той демонстративно прекъсна посещението си и заяви пред камерите, че се прибира в Киев, за да решава проблема. Целта на шоколадовия олигарх бе да привлече медийно внимание в Европа и да покаже колко лоши са сепаратистите и как нарушават примирието. Другата цел на украинската провокация бе да подлее вода на Тръмп и да намали възможностите за намиране на компромис с Москва. Последното е изгодно не само на него, но и на кукловодите му в САЩ, които в момента са опозиция на Тръмп (говоря за неолибералите и ястребите в демократическата и в републиканската партия).
Само дето, имайки предвид промените във Вашингтон, реакцията на германския канцлер не беше особено остра. Тя дежурно призова за изпълнение на примирието и избегна резките нападки по адрес на Москва. Санкциите и конфронтацията с Москва не са изгодни на Германия и Ко, но те са принудени да се подчиняват на Вашингтон и да продължават да се зъбят на Путин. Това е и причината Меркел и Оланд изведнъж да станат толкова смели и да критикуват Тръмп - господарите им във Вашингтон изгубиха изборите, но въпреки това продължават да дърпат конците на европейските си слуги.
В Киев също бяха много сигурни, че Тръмп ще загуби, затова и сипеха компромати срещу него, публично наричайки го клоун и идиот. Казват, че Тръмп не забравя подобни неща, така че ще е интересно да видим каква политика ще води той спрямо Украйна.
Що се отнася до ситуацията в Донецката област, то там артилерийските удари са всекидневие. Украинските артилеристи стрелят не само срещу позициите на опълчението, но и по предградията на Донецк и Луганск, затова всекидневно има убити и ранени сред мирното население.
Най-куриозното е, че Киев едновременно заявява, че се отбранява и сепаратистите нападат първи, хем украинските военни се хвалят, че се придвижват напред и завземат нови територии. Украинските вояки през последните месеци опитаха няколко пъти да атакуват позициите на опълчението, но тези атаки обикновено завършват неуспешно и украинците губят десетки души. Характера на тези сблъсъци прояви и тактиката, която избраха украинците – т.нар. "пълзящо настъпление". Тя се изразява в атакуването на опорните пунктове на опълченците с ограничени сили и постепенното им изтласкване. Отвоювана територия обикновено не надвишава 2-3 километра, но това постепенно "отгризване" на земя позволява на ВСУ да заемат по-удобна позиция при евентуално бъдещо мащабно настъпление, а също така да обстрелват мирното население на ДНР и ЛНР, живеещо по-далеч от фронта.
В момента украинската пропаганда вдига врява заради това, че в Авдеевка (предградие на Донецк, контролирано от украинската армия) е бил повреден химическия завод, който захранва местното парно. Естествено, виновни пак са сепаратистите.
Тук обаче трябва да се направят някои уточнения. Първо, завода се намира в зоната на бойни действия и там падат снаряди и от двете страни. Второ, украинската армия оборудва позициите си в жилищните райони, така че не е чудно, че когато опълчението открива ответен огън част от снарядите стигат и до завода. Трето, не за първи път завода пострадва в резултат на боевете. Обикновено двете страни се договарят, огъня се прекратява и щетите се ремонтират от местните комунални служби. Този път обаче украинците умишлено не прекратяват огъня и съответно няма как да се извършши ремонт. Съответно Киев използва това за пропагандистки цели.
Между другото Киев скимти заради завода в Авдеевка, но си мълчи за двете филтриращи станции и мината, които бяха повредени от украински снаряди. Двете станции пречистват водата на Донецк и в тях има големи количества хлор (познайте какво ще стане ако украински снаряд уцели контейнерите с хлор). Мината пък продължава да работи въпреки боевете и вчера в нея бяха блокирани 200 миньори, които в момента се опитват да се евакуират. И Киев, и западната преса и ООН естествено си мълчат и се правят, че нищо не се е случило.
Моето лично мнение е, че и този път до мащабни военни действия няма да се стигне и ще се запази статуквото на позиционната война. Провокациите срещу ДНР и ЛНР ще продължат, укроармията ще пробва да атакува където може, а Порошенко ще се пазари с Меркел и ще моли да му дадат нови кредити. Развръзка в конфликта в Донбас няма как да очакваме скоро – всичко зависи от това как ще се договорят двете главни сили – САЩ и Русия (мнението на европейците в случая няма значение). Засега още не знаем и в каква посока ще поеме външната политика на Тръмп, но надали може да чакаме някакви сериозни промени на курса.
За съжаление върху мирното население, което е главния губещ в тази гражданска война, ще продължават да се сипят украински снаряди, а Меркел и Оланд ще повтарят, че минските съглашения нямат алтернатива и че европейските ценности са най-важни. Бла-бла...
В Източна Украйна, особено в района на Донецк, ситуацията отново е доста напрегната. Толкова напрегната, че някои вече говорят за възможно начало на пълномащабните бойни действия и повторение на ситуацията от края на 2014 и началото на 2015 година.
Дори и в някои родни медии споменаха Донбас, но както обикновено новината бе поднесена доста тенденциозно и в орязан вид.
Всъщност локалните сблъсъци и позиционната война не са прекъсвали откакто бяха подписани минските съглашения, които помогнаха на украинската армия да избегне нови поражения след боевете за градчето Дебалцево през зимата на 2015-а. Дори и след съглашенията украинската артилерия продължи да обстрелва градовете и селата на Донбас и да се пробва да отхапе по някой друг километър от спорната територия между нея и непризнатите републики.
Характерно е и, че цивилните жертви в резултат на обстрелите на украинската армия просто се игнорират от западните медии (включително българските) и политици. А в случаите, когато за жертвите все пак се заговори, Киев има железни оправдания – "сепаратистите се обстрелват сами" и "сепаратистите използват мирното население като жив щит и затова се налага да обстрелваме жилищните квартали".
Само дето именно украинската армия има навика да се крие зад мирното население, за да не позволява на опълчението да открива ответен огън. Освен това на записите от обстрелваните предградия на Донецк не се виждат военни укрепления. Къщи, блокове, магазини, спирки, детски площадки и заводи се виждат, но окопи или други белези, че мястото е военен обект – не.
Въпреки че последните два дни артилерийските обстрели достигнаха максимална интензивност и на няколко участъка от фронта украинците отново опитаха да настъпват, до възобновяване на войната надали ще се стигне. Причините са няколко.
Първата и основна причина е, че вероятността украинската армия да постигне военен успех са минимални. Украинците се провалиха през 2014-а, когато опълчението беше по-малобройно, лошо въоръжено и слабо организирано. Естествено, ДНР и ЛНР и в момента не разполагат с професионални армии, но опълчението въпреки това е несравнимо по-добре организирано отколкото в началото на конфликта.
Второ, за да започне активни действия, Киев трябва да получи разрешение от Вашингтон. Без сигнал от САЩ, които са основния подстрекател на конфликта в Изт. Украйна, Порошенко няма да рискува. Имайки предвид, че в момента президент е Тръмп, то шансовете да дадат зелена светлина на украинския президент-олигарх са още по-малки.
Тук възниква въпроса защо от Киев изведнъж решиха да усилят провокациите срещу Донецк през последните дни. Ако те не планират да тръгнат в настъпление, то какво?
Според редица анализатори, причината украинската артилерия да се активизира е свързана с визитата на Порошенко в Германия. Когато от вкъщи му съобщиха, че в Донбас е неспокойно, той демонстративно прекъсна посещението си и заяви пред камерите, че се прибира в Киев, за да решава проблема. Целта на шоколадовия олигарх бе да привлече медийно внимание в Европа и да покаже колко лоши са сепаратистите и как нарушават примирието. Другата цел на украинската провокация бе да подлее вода на Тръмп и да намали възможностите за намиране на компромис с Москва. Последното е изгодно не само на него, но и на кукловодите му в САЩ, които в момента са опозиция на Тръмп (говоря за неолибералите и ястребите в демократическата и в републиканската партия).
Само дето, имайки предвид промените във Вашингтон, реакцията на германския канцлер не беше особено остра. Тя дежурно призова за изпълнение на примирието и избегна резките нападки по адрес на Москва. Санкциите и конфронтацията с Москва не са изгодни на Германия и Ко, но те са принудени да се подчиняват на Вашингтон и да продължават да се зъбят на Путин. Това е и причината Меркел и Оланд изведнъж да станат толкова смели и да критикуват Тръмп - господарите им във Вашингтон изгубиха изборите, но въпреки това продължават да дърпат конците на европейските си слуги.
В Киев също бяха много сигурни, че Тръмп ще загуби, затова и сипеха компромати срещу него, публично наричайки го клоун и идиот. Казват, че Тръмп не забравя подобни неща, така че ще е интересно да видим каква политика ще води той спрямо Украйна.
Що се отнася до ситуацията в Донецката област, то там артилерийските удари са всекидневие. Украинските артилеристи стрелят не само срещу позициите на опълчението, но и по предградията на Донецк и Луганск, затова всекидневно има убити и ранени сред мирното население.
Най-куриозното е, че Киев едновременно заявява, че се отбранява и сепаратистите нападат първи, хем украинските военни се хвалят, че се придвижват напред и завземат нови територии. Украинските вояки през последните месеци опитаха няколко пъти да атакуват позициите на опълчението, но тези атаки обикновено завършват неуспешно и украинците губят десетки души. Характера на тези сблъсъци прояви и тактиката, която избраха украинците – т.нар. "пълзящо настъпление". Тя се изразява в атакуването на опорните пунктове на опълченците с ограничени сили и постепенното им изтласкване. Отвоювана територия обикновено не надвишава 2-3 километра, но това постепенно "отгризване" на земя позволява на ВСУ да заемат по-удобна позиция при евентуално бъдещо мащабно настъпление, а също така да обстрелват мирното население на ДНР и ЛНР, живеещо по-далеч от фронта.
В момента украинската пропаганда вдига врява заради това, че в Авдеевка (предградие на Донецк, контролирано от украинската армия) е бил повреден химическия завод, който захранва местното парно. Естествено, виновни пак са сепаратистите.
Тук обаче трябва да се направят някои уточнения. Първо, завода се намира в зоната на бойни действия и там падат снаряди и от двете страни. Второ, украинската армия оборудва позициите си в жилищните райони, така че не е чудно, че когато опълчението открива ответен огън част от снарядите стигат и до завода. Трето, не за първи път завода пострадва в резултат на боевете. Обикновено двете страни се договарят, огъня се прекратява и щетите се ремонтират от местните комунални служби. Този път обаче украинците умишлено не прекратяват огъня и съответно няма как да се извършши ремонт. Съответно Киев използва това за пропагандистки цели.
Между другото Киев скимти заради завода в Авдеевка, но си мълчи за двете филтриращи станции и мината, които бяха повредени от украински снаряди. Двете станции пречистват водата на Донецк и в тях има големи количества хлор (познайте какво ще стане ако украински снаряд уцели контейнерите с хлор). Мината пък продължава да работи въпреки боевете и вчера в нея бяха блокирани 200 миньори, които в момента се опитват да се евакуират. И Киев, и западната преса и ООН естествено си мълчат и се правят, че нищо не се е случило.
Моето лично мнение е, че и този път до мащабни военни действия няма да се стигне и ще се запази статуквото на позиционната война. Провокациите срещу ДНР и ЛНР ще продължат, укроармията ще пробва да атакува където може, а Порошенко ще се пазари с Меркел и ще моли да му дадат нови кредити. Развръзка в конфликта в Донбас няма как да очакваме скоро – всичко зависи от това как ще се договорят двете главни сили – САЩ и Русия (мнението на европейците в случая няма значение). Засега още не знаем и в каква посока ще поеме външната политика на Тръмп, но надали може да чакаме някакви сериозни промени на курса.
За съжаление върху мирното население, което е главния губещ в тази гражданска война, ще продължават да се сипят украински снаряди, а Меркел и Оланд ще повтарят, че минските съглашения нямат алтернатива и че европейските ценности са най-важни. Бла-бла...
Тагове:
НАРЪЧНИК НА АГИТАТОРА СРЕЩУ ГЕРБ - 3
Весели курортисти и авантюристи- част 5-...
Бил Гейтс се хвали, че е наредил на Тръм...
Весели курортисти и авантюристи- част 5-...
Бил Гейтс се хвали, че е наредил на Тръм...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1754
