Мнозина западни експерти, аналитици и бивши военни с изненада (в някои случаи и с леко огорчение) отбелязват, че руските самолети удачно поразяват целите си дори и с помощта на стари неуправляеми бомби.
Някои от тях дори наричат руските бомбардировачи "стари", но това е некоректно, тъй като тези машини са набори на самолетите, които в момента използват ВВС на САЩ. Су-25, например, постъпва на воъръжение през 1981г., а щатския изтребител Ф-16 още през 1978г.

Хефест

Както твърди австрийското издание Contra Magazin, западните експерти са "ужасени" от това, че "старите" самолети на руснаците точно поразяват целите на терористите с помощта на стари съветски бомби.
Австрийското издание отбелязва, че докато на Запад се харчат астрономически суми за развитието на високоточното оръжие, руснаците използват техническите си възможности с цел оптимизиране на разходите на боеприпаси. Това до голяма степен е вярно, но все пак трябва да се направят някои уточнения.
Действително, свободнопадащите неуправляеми бомби (в Сирия руската авиация основно използва фугасни и бетонобойни бомби по 250 и 500кг.), съхраняващи се в огромни количества в армейските складове, улучват точно посочените обекти, при това с изключителна прецизност – хвърляни от 6000 метра (тази височина е недостижима за преносните зенитни комплекси, с които спонсорите на терористите редовно ги снабдяват) те попадат точно в целта, при това отклонението не превишава 5-6 метра.
Тайната на успеха се крие в електронните системи, с които са оборудвани бомбардировачите, по-точно спец. изчислителна подсистема СВП-24. Най-общо казано тя използа сложен алгоритъм, който на основата на данните за скоростта на самолета, височината, налягането и редица други показатели изчислява точката в пространството, в която трябва да бъде хвърлена бомбата. Естествено тези данни се коректират и от руската спътникова система ГЛОНАСС, което гарантира точно попадение при всякакви атмосферни условия.
Сходна система, наречена JDAM, още от края на 1990-те използват американците. Те, както и руснаците, търсят начини за намаляване на разходите, още повече, че с годините, въпреки масовото им внедряване, използването на т.нар. "умни" ракети става все по-скъпо удоволствие. За сравнение: в началото на 1990-те една крилата ракета "Томахоук", дебютирала по време на операцията "Пустинна буря" в Ирак струва няколко стотин хиляди долара, а днес – над 1,5 млн. Управляем 155мм снаряд "Екскалибър" пък струва 50 хил. долара, въпреки че е серийно произвеждан и то в достатъчно голямо количество. А имайки предвид, че и щатските хранилища са запълнени със стари боеприпаси, то системи като Хефест и JDAM са крайно актуални и изгодни – разходите са значително по-малки, а ефективността е практически същата.
Американците обаче поемат по другия път – вместо да оборудват самолетите с подобна унифицирана подсистема, те снабдяват всяка отделна свободнопадаща бомба с управляем комплект. Стойността на този "конструктор" варира от 35 до 70 хил. долара в зависимост от типа бомба (от компанията Боинг досега са произведени над четвърт милион подобни комплекта).


GBU-31: свободнопадаща бомба Мк.48, оборудвана с комплекта JDAM (Joint Direct Attack Munition), производство на Боинг / снимка: wikipedia.org
В този смисъл руската СВП-24 печели и по иконическа ефективност, и по универсалност ("Хефест" може да се използва с всички видове налични боеприпаси без да се налага те да се доработват, включително и от хеликоптери), и по точност – отклонението на щатския JDAM е в рамките на 11 метра, което е два пъти по-слаб резултат в сравнение с руския му конкурент.


Щатски изтребител F-16 с бомба тип JDAM под лявото си крило. Под въздухозаборника на двигателя се вижда и контейнера с насочващата система LITENING II / снимка: wikipedia.org
Руската СВП-24 бива приета на въоръжение през 2008г, преди нея модернизацията на неуправляемото въоръжение изповядва малко по-различна философия, по-точно – търси се начин да се увеличи точността на определяне на координатите на целта. Инженерите на фирмата "Хефест и Т", които разработват СВП-24, залагат на друг принцип, концептуално по-близък до JDAM, при който самолетът се извежда в най-подходящата точка, от която да спусне заряда си.
Въпреки очевидните преимущества на системата постъпването ѝ в армията е съпроводено с редица спънки. Компанията "Хефест и Т" започва да работи с руското МО още през 1996 година, но през 2002 програмата бива закрита. Военното ведомство решава да продължи работа с холдинга "Сухой" и да не изплати съответните суми на компанията. От "Хефест", естествено, не се съгласяват с това и след 4 години съдебни спорове успяват да си получат дължимите суми, по онова време възлизащи на 50 млн. рубли.


Бомбен удар по база на терористите в Сирия, нанесен от руските ВВС. Самото видео е снимано от борда на безпилотен разузнавателен апарат [снимка: МО на РФ/ТАСС]
През 2006г. военното ведомство отново сключва договор с фирмата за модернизиране на част от авиопарка с СВП-24. Към 2010 година са модернизирани общо 11 машини и тогава военните повторно решават да закрият програмата. В крайна сметка здравият разум в министерските кабинети надделява и програмата отново получава зелена светлина. Към 2013г. всички самолети на оперативно-тактическата авиация на Центр. военен окръг (ЦВО) на Русия биват снабдени с тази подсистема.
Практическите изпитания на "Хефест" не само завършват успешно, но и дори надхвърлят заявените технически параметри, позволявайки на пилотите да извършват максимално ефективно бомбардиране в свободна маневра, без да навлизат в зоната на поражение на противниковите ПВО.
И както показват бойните действия в Сирия, СВП-24 действа не само надежно, но и точността ѝ практически не отстъпва на т.нар. "умни" бомби.
 
Бележки:
svpressa.ru, други