в търсене на отговори :: Нефтопроводите към 11 септември (окончание)

Планиране на атентатите във времето

Както бе отбелязано по-горе, моментът, в който бяха извършени атентатите срещу щатските посолства в Африка помагат на Клинтън, тъй като те отвличат вниманието от възможността той да бъде привлечен за лъжесвидетелстване по делото Люински и го фокусират върху общия враг: терористите.

Нахлуването в Афганистан се налага да почака до следващия президент на САЩ. Между 1998 и 2001 има достатъчно време за внимателно планиране на всичко. По-долу ще видим, че атентатите от 11 септември се случват точно тогава, когато всичко е готово за това. Единственото, което липсва, е поводът, който да осигури подкрепата на Конгреса, населението на САЩ и останалия свят…

Военни приготовления

За САЩ нахлуването в Афганистан, намиращ се на другия край на света, е деликатна операция. Стъпка по стъпка САЩ прокарват влиянието си в бившите съветски републики. Щатския нефтени и газови компании започват дейността си в Азербайджан, Казахстан, Узбекистан и Туркменистан, а щатската армия набира влияние в региона, отправяйки предизвикателство на Русия и Китай в собствения им заден двор.

Още през 1997, на север от Афганистан, САЩ значително разширяват военното си „сътрудничество” с Казахстан, формиращ буферна зона с Русия. [71] През 1999, приближавайки още до Афганистан, Щатите разширяват присъствието си до Киргизстан [72] и Узбекистан, един от непосредствените афгански съседи. [73] На 14-15 април 2000 узбекски и щатски войници провеждат съвместни военни учения. [74]

На изток от Афганистан щатската администрация има тесни връзки с пакистанското разузнаване. Началникът му Генерал-лейтенант Махмуд Ахмад се среща с американски официални лица3 седмици преди и по време на атентатите от 11 септември. [75] От запад изтребители Ф15 са базирани в Саудитска Арабия, Кувейт и Турция, а 5-ти флот носи постоянно дежурство в Персийския залив. [76]

За войната в Афганистан е нужно да се осигури транспортирането на огромно количество войски и оборудване дълго преди началото ѝ. На 7 ноември 2000, в деня, в който всички граждани на САЩ биват заети с президентските избори, Британия обявява най-голямото си военно учение от времето на Войната в Залива, операция Swift Sword (Saif Sareea на арабски), включваща 24,000 войници и голямо количество тежко въоръжение. [77]

Учението се провежда на бреговете на Оман, стратегическо място, тъй като всички танкери от Персийския залив (С. Арабия, ОАЕ, Катар, Кувейт, Ирак и Иран) се налага да пресичат Залива Оман. Там Великобритания притежава голям военен склад. [78] Учението е планирано да се проведе от 15 септември до края на октомври 2001 [79]. Британия започва да прехвърля войски и оборудване в Оман през август 2001. [80] Те също участват в афганската операция. [81]

От 8 октомври до края на същия месец през 2001 бива планирана друга операция, този път в Египет: операцията на НАТО Bright Star. Това е най-голямото в света учение, включващо над 11 нации и над 70 000 войници (в това число 23 хил. от САЩ). [82]

Сред неколцината други „случайно съвпадащи” военни маневри към Афганистан се откроява тази от 23 юли 2001, когато самолетоносачът Карл Винсън бива препратен от Брементън (на западния бряг на САЩ) в Арабско море. Той пристига точно навреме за първите въздушни удари по Афганистан на 7 октомври 2001. [83]

Дипломатични приготовления

На дипломатичния фронт, за да се намали риска от недоволство от страна на Китай, на 19 юни 2001 Буш предлага да посети срещата на АРЕС в Шанхай, където се очаквало да се срещне с президента Земир на 15 и 21 окт. 2001 [84], [85] (Срещата на Буш с президентите Земир и Путин се провежда на 20 октомври 2001) [86].

Освен това през 2001 Китай завършва двустранните си споразумения с всички 37 члена на СТО, за да стане пълноправен член на организацията. Китай се стреми към това от много години. Двустранното споразумение с Мексико за тях става последното преди членството на страната да се състои окончателно. [87] През юли 2001 Буш изчиства отношенията си с Мексико, „лобирайки” срещу несправедливите вносни ограничения върху мексиканските камиони, налагани от Щатите. [88]

Това вероятно става така не само с цел мексиканците да склонят да подпишат с Китай, но и защото Мексико бива член на Съвета за безопасност на ООН през 2002 и 2003. Китайците уреждат двустранното си споразумение с Мексико и стават член на СТО на 13 септември 2001. [89]

Безпилотните системи на Буш

През лятото на 1999 редица щатски посолства в Африка биват затворени през уикенда заради подозрителни хора, които се навъртат около тях. [16] Няколко дни по-късно Клинтън издава акт, забраняващ търговските транзакции с талибаните. [18] Няколко месеца по-късно Джордж У. Буш представи идеите си в сферата на отбраната на „проблемните граници на технологиите и тероризма”.

Той казва: „Във въздуха трябва да сме способни да ударим по целия свят с хирургическа точност – със самолети с голям радиус на действие и вероятно безпилотни системи”. [19]

През септември 1999 Буш все още казва „вероятно”. Тази идея още се обсъжда. По това време пазарът за безпилотни въздушни апарати (UAV) за армията и цивилната авиация се развива с бързи темпове. [90] Към 2001 вече има над 60 вида UAV по света, от малки модели до големи самолети. [91]

По времето на речта на Буш от 1999 САЩ развиват апарата Global Hawk [92], военен UAV с размах на крилете колкото Боинг 737, който прави първия си полет от базата Едуардс в Калифорния на 28 февруари 1998. [93] След като Буш заема президентското кресло на 23 април 2001, проектът Global Hawk прави историческия си първи безпилотен изпитателен полет до Австралия. [94]

9/11

Не всички материали относно 11 септември са обнародвани. Някои от надеждните доказателства са били конфискувани от ЦРУ. [95] Заявленията на официалните лица често звучат противоречиво. И, поради това, че са могли да знаят предварително за атентатите, Белия дом конфискува десетки документи от Комисията 9/11 [96]. Това не прави откриването на истината по-лека задача.

Официалната версия на събитията от 11 септ. включва множество съвпадения, които спомагат за „успеха” на атентатите.

§         Общонационалното военно учение Global Guardian, планирано за ноември 2001, е в разгара си, създавайки объркване между учението и истинските събития. [97]

§         Провежда се мащабното военно учение Vigilant Guardian, задействало напълно NORAD, които обикновено изпращат изтребители за прехващане на пътнически самолети няколко пъти седмично, когато авиодиспечерите съобщават за инциденти. [97]

§         Vigilant Guardian симулира въздушни атаки срещу САЩ. [97]

§         NORAD също провежда планиран реална операция наречена Operation Northern Vigilance, заради която много от изтребителите на NORAD са прехвърлени в Аляска и Канада. [98]

§         Operation Northern Vigilance също създава фалшиви сигнали на екраните на радарите поне до момента, в който втория самолет се забива в Световния Търговски Център (СТЦ). [99]

§         Във Вашингтон учение на Националната служба за разузнаване включва сценарий, при който самолет се използва като летящо оръжие. [97]

§         Председателят на Генералния щаб се намира над Атлантика на път за Европа. [97]

§         Директорът на Агенцията по извънредни ситуации е на конференция в Монтана. [97]

§         Координаторът по въздушните отвличания на FAA, който трябва да се свърже с Националния военен команден център в случай на отвличане, е в Пуерто Рико и с него няма връзка. [97]

§         Всички агенти на ФБР по анти-тероризма и специалните операции, заедно с антитерористите на ЦРУ, са на тренировъчни занятия в Монтерей, Калифорния. [97]

§         За деня на атентатите командирът на Националния военен команден център моли да бъде заменен от човек, който няма никакъв опит на поста. [97]

§         За новия управител по националните операции на FAA това е първи работен ден. [98]

§         Терористите могат да се качат на борда без проблеми, тъй като официалния списък със забрана за полети е използван само за международните рейсове и, колкото и да е чудно, не за вътрешните полети. [22] & [23]

§         Получавайки информация няколко минути след отвличането на първия самолет (полет 11), управата на American Airlines решава да не „вдига шум”. [97]

§         Бостънските диспечери не следват нормалната процедура и губят време, свързвайки се с различни военни бази, вместо с NORAD. [97]

§         След като NORAD най-накрая биват известени, два изтребителя Ф15 остават на земята и излитат едва след като Полет 11 вече се е забил в една от кулите на СТЦ. [97]

§         По ред причини Ф16 ще се появят едва след като последния самолет вече се е разбил. [97] & [99]

§         Прието е решение да се приземят не само всички граждански самолети, но и военните също. [99]

§         Соченият за похитител и пилот на полет 77 е неспособен нормално да управлява лекомоторна „Чесна” през август, но съумява да извърши ред сложни маневри с боинг 757 и да уцели сградата на Пентагона, прелитайки на няколко метра от земята на 11 септември. [100]

§         Президентът не дава никакви команди в отговор на атентатите и реагира малко преди да се разбие и последния самолет. [97]

По-горе споменах само тези съвпадения, които осигуряват успеха на атентатите. Ако бях съчинил история с такъв низ от съвпадения, никой не би повярвал в нея. Е, така или иначе не бих тръгнал да я съчинявам. Придържайки се към контекста, има повече смисъл да се гледа на тях като на факти, а не като прости съвпадения.

Всички обнародвани подробности показват, че атентатите от 11 септември са били извършени с военна точност. Обаче похитителите на самолетите се оказват самоуки пилоти без изключителните качества, които са необходими, за да може действията им да се впишат в официалната версия. [101] & [102]

Освен това те не са били достатъчно интелигентни, за да предвидят реакциите, предизвикани от действията им. Очевидно те са били толкова непросветени политически, че не са знаели за неоконсерваторите, които само чакат подобно „катастрофално и катализиращо събитие”, което да ускори настъплението на САЩ.

Успехът на плана зависеше от сериозно предварително познаване на ситуацията в този ден, като например объркването, предизвикано от планираните военни учения и сценариите, изиграни от тях, като объркването заради фалшивите сигнали на радарите, диспечерите, лишени от главните радарни изображения на специфични зони, отсъствието на редица опитни сътрудници в командните вериги, реагиращи в случай на отвличане, като отсъствието на въоръжени изтребители, които да осуетят плановете на похитителите.

Всичко това е по-вероятно да е било работа на по-влиятелна и добре подготвена организация, организация, която желае да осигури оправданието за завоевателските планове на неоконсерваторите, Афганистан бидейки първата мишена.

Не ми се вярва, че подобна организация би позволила успеха на операцията ѝ да зависи от аматьорските умения на похитителите. По-логично е да се предположи, че похитителите не са били подконтролни. (Въпреки случайната фраза в кабината на четвъртия самолет, преведена като „Дръпни го надолу” и интерпретирана от официалните лица като „Разбий самолета” [102]). По-вероятно е операцията да е била проведена на „проблемната граница на технологиите и тероризма” и че технологията е била поела управлението в свои ръце.

Транспондерите

Двата типа използвани самолети, Боинг 757 и 767, могат да бъдат управлявани дистанционно. Робърт Айлинг, бивш шеф на Бритиш Еъруейс, прави предположение пред Financial Times няколко дни след 11 септември, че тези самолети могат да бъдат управлявани от земята и контролирани дистанционно в случай на отвличане. [13] На 11 септ. дистанционното управление се оказва в ръцете на тези, които не трябва.

Ако погледнем по-внимателно на варианта с дистанционното управление, забелязваме, че ако публикуваните данни за транспондерите са верни, тогава:

1. Транспондерът на втория боинг 767 е изключен малко след катастрофата на първия 767.
2. Транспондерът на втория боинг 757 е изключен след падането на първия 757.

Така се създава впечатлението, че един пилот дистанционно е управлявал двата боинга 767 един след друг, а втори пилот дистанционно е управлявал двата 757 един след друг. ([104] 9/11 Commission Report, P.32, 8:47 & 9:41)

Също така има съобщения, че военен транспортен самолет C-130 е съпровождал полет 77, когато той се забива в Пентагона. Същият военен С-130 следва полет 93 до катастрофата му. Изиграл ли е този самолет някаква роля? Или той е бил случаен турист, летящ наоколо докато всички останали самолети е било наредено да останат на земята? [101], [105], [106]

Отвлечените похитители?

Въпреки че официалната версия настоява да вярваме ,че похитителите са искали да се забият именно в СТЦ и Пентагона, разпространените фрагменти от разговорите в кабината не дават основания тази теория да бъде потвърдена. Въпреки че има публикувано огромно количество взаимоизключващи се истории за терористите, аз не намерих нищо, което да може да бъде потвърдено с факти.

Ако похитителите стояха зад някаква арабска или ислямска кауза, те вероятно биха били в по-изгодна позиция ако се бяха приземили на летищата с четири самолета и стотици американски граждани като техни заложници. Те можеха да преговарят за освобождаването на политически затворници. Можеха да искат изтеглянето на щатските войски от С. Арабия. Можеха да настояват за всяка кауза, която защитават.

Дали похитителите са планирали наистина да ударят СТЦ и Пентагона или те са били подчинени от организацията , която ги е „наела”? Дали ще открием отговорите? Според официалната версия на събитията, всички радиопреговори и записи на разговори от кабината прекъсват преди самолетите да направят последната маневра по пътя си към СТЦ и Пентагона. Ако похитителите искаха да направят максимален спектакъл, нямаше ли да извикат последно обвинение срещу САЩ? Или да отправят последна молитва към Аллах? Или може би те се оказват изненадани и в пристъп на паника, когато се насочват право в сградите?

Заключение

Афганските тръбопроводи са само една от стъпките в щатската политическа стратегия за достигане на влияние в богатите на газ и нефт бивши съветски републики. Консумирайки 25% от световния нефт, техният империализъм се осланя преди всичко на енергията. Днес САЩ са вече зависими от над 60% от вносния нефт, при това този показател постоянно расте. Неоконсервативните идеи за трансформиране на САЩ в „доминираща сила” не възникват от нищото.

Идеята, че им е нужно „катастрофално и катализиращо събитие” не е просто мотивирана от личната финансова изгода, която част от тях получават от военната индустрия. Това също е знак за паниката на нация, чиито кладенци пресъхват и която се подготвя за завоюването на чуждите нефтени кладенци докато и последната капка не бъде изцедена от тях.

Ноември 2006

Забележка:

Днес САЩ изглежда са по-заинтересовани в дългосрочната окупация на Афганистан. По този начин те ще могат да експлоатират афганските резерви в удобен момент в бъдещето. Също така те запазват възможността да решават дали Пакистан и Индия ще могат или не могат да печелят от газа и нефта от Каспийско море, от Туркменистан или Афганистан. Относно Ирак, по същия начин, оставам с все по-силно впечатление, че днешната цел е войната да бъде разпъната във времето колкото се може по-дълго. Докато нефтът и газът се продават в щатски долари, изгодата е за САЩ. Тези промени в политиката са свързани с това, че САЩ осъзнават, че нефтените кладенци постепенно пресъхват. От 2001 насам Щатите стремително се преориентират към ядрената енергия. В същото време те придобиват доминираща роля на световния пазар за ядрено гориво. В този момент се осъществява стратегически преврат, целящ разделянето на пазара и херметичното му затваряне чрез налагането на нови правила. За тази цел Иран се използва като повод и тестова площадка.

( http://www.courtfool.info/ en_Raid_on_Nuclear_Fuel_Market.htm )

6 юни 2008, съобщение от афганското посолство в Токио:

Министерството на металургията и промишлеността подписа сделка с Китай. Металургичната Група Корпорация (МСС), която ще води консорциум, включващ китайската медна компания Jiangxi, която ще добива мед в находището Айнак в провинцията Логар и ще построи съответната инфраструктура. Проектът включва изграждането на задвижвана с въглища 400МВт централа и железопътна мрежа, свързваща северната част на Афганистан и югоизтока.

Посланик Зикрия уточни: „Целият проект по общи оценки ще струва до 10 млрд. долара и ще бъде завършен в няколко фази. Сделката по добив на мед е за 30 години с годишен очакван добив от 200 хил. тона. Айнак съдържа достатъчни количества руда, за да произвежда до 11 млн. метрични тона мед.

„Този и останалите проучвателни проекти, включително газовите и нефтените, крият огромен потенциал за инвеститорите от ОАЕ и GCC. Железопътната мрежа до Айнак ще свърже Центр. Азия до Пакистан, Индия и Арабско море”.

Посланик Зикрия допълни, че се провежда сериозно изследване на природните ресурси на Афганистан от страна на Геологическата агенция на САЩ и местни инженери. „Първоначалните резултати разкриват, че Афганистан има 10 пъти повече газ и 15 пъти повече нефтени запаси отколкото се е предполагало по-рано”. Има значителни нефтени залежи в южната част на страната, включително тези в Катаваз и в провинцията Хелманд. Правителството скоро ще съобщи за откриването на нефтен и газов проект в северната провинция Йозиян и ще покани чужди инвеститори и фирми, които да се заемат със сондирането на обектите. http://www.afghanembassyjp.com/en/news/?an=1425

[1] http://www.september11news.com/ DailyTimeline.htm

[2] http://news.bbc.co.uk/onthisday/ hi/dates/stories/february/26/ newsid_2516000/2516469.stm

[3] http://www.whatreallyhappened.com/wtcbomb.html

[4] http://news.bbc.co.uk/hi/english/ static/in_depth/europe/2001/ collapse_of_ussr/timelines/late1991.stm

[5] http://www.washingtonpost.com/wp-srv/ inatl/europe/caspian100598.htm

[6] http://www.hrw.org/reports/1999/enron/ enron2-4.htm

[7] http://www.hri.org/news/balkans/rferl/ 1999/99-08-03.rferl.html

[8] http://www.worldpress.org/specials/ pp/pipeline_timeline.htm

[9] http://www.gasandoil.com/goc/ company/cnc02739.htm

[10] http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/ stories/august/7/newsid_3131000/3131709.stm

[11] http://www.washingtonpost.com/wp-srv/ politics/special/clinton/stories/ clinton081898.htm

[12] http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/ africa/155252.stm