Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
12.09.2015 14:30 - Нефтопроводите към 11 септември (2 част)
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 795 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  • Неоконсервативните идеи

Tази втора част започва със септември 2000, когато неоконсерваторите представиха вижданията си. Техните идеи ще се разпространят и в Администрацията на Белия Дом след изборите на Джордж У. Буш. Дори преди да влезе в Белия Дом, на дневен ред са две империалистични войни: Ирак и Афганистан. Афганистан получава приоритет.

През септември 2000 неоконсервативният център Project for a New American Century (PNAC) публикуват империалистичните си виждания относно САЩ. [24] В документа те предупреждават, че процесът на трансформиране на САЩ в „доминираща сила на утрешния ден” би заел много време в отсъствието на „някакво катастрофално и катализиращо събитие, такова като Пърл Харбър”. [25]

След 9/11, на тези, които още не са осъзнали ползите от събитията в Пърл Харбър през 1941, Буш обяснява: „4-те години, които следват, промениха начина, по който Америка воюва” и „което е по-важно, американският Президент и наследниците му оформят следвоенния свят”. И, за да е сигурно, че хората разбират, че 11 септември е същото като Пърл Харбър, той добавя: „11 септември 2001 – три месеца по-рано и много години преди това – постави нова разделителна линия в живота ни и в живота на нацията”. [27]

Мнозина от членовете на мозъчния тръст PNAC впоследствие влизат в администрацията на Буш. Сред тях са Дик Чейни, Д. Ръмсфелд, Пол Волфовиц, И. Люис „Скутър” Либи, както и Ричард Пърл.[26]

На 12 октомври 2000, три седмици преди президентските избори, на населението на Щатите бива кратко напомнено за терористичните заплахи в света. Щатският есминец USS Коул в йеменското пристанище Аден бива атакуван от надуваема лодка, напълнена с експлозиви, и повреден. Публикуваните данни: изглеждаше все едно лодката се приближаваше, за да помогне на кораба да акостира. [28] Посланието: не може да се вярва на никого.

На 7 ноември 2000 се провеждат изборите. Джордж У. Буш и Ал Гор се борят за президентството. Преброяването показва много близък резултат. Изборните резултати във Флорида стават решаващи, но преброяването е и остава далеч от прозрачността.

Опонентите се борят в много различни съдилища до 13 декември. Оказва се, че във Флорида 180 000 гласа не са били включени в преброяването. По такъв начин Буш води с по-малко от 600 гласа. Частичното преброяване дава още по-малък резултат. Накрая повторното преброяване излиза извън рамките на определеното от Върховния Съд време и се прекратява. По такъв начин Буш печели изборите. [29]

Диктатор

Няколко дни по-късно на 18 дек., изнасяйки реч пред Капитолия, Буш се шегува за отношенията си с някои лидери в Конгреса: „Ако това беше диктатура, щеше да е доста по-лесно… поне ако аз съм диктатора”. [30]

Грешка на езика? Не съвсем. През 1998 относно губернаторството в Тексас той казва: „Диктатурата би била по-лесна”. [31] А на 26 юли 2001, отново изказвайки се по повод борбата му с Конгреса, той повтаря: „с диктаторство щеше да е много по-лесно”. [32]

Е, за амбициозните планове на неоконсерваторите Щатският Конгрес се оказва сериозна спънка. Военния бюджет се свива с 40% след Студената война, а за войните, които те замислят, биха били необходими много повече пари.

Как те биха могли да получат нужния им бюджет? В случай, че САЩ бяха атакувани, тогава нямаше да има проблем. Те щяха да получат нужния бюджет, политическа подкрепа и обществените симпатии, които са им необходими. Но, както пише в документа, без нов Пърл Харбър това би отнело доста повече време. [25]

Когато Буш зае президентското кресло, мнозина неоконсерватори сметнаха Ирак като първостепенна мишена. В документите им от септември 2000 те наричат Ирак „потенциален опонент” на САЩ. [24]

Първа цел Ирак?

Ирак притежава вторите по големина нефтени запаси в света. Страната се оказва изтощена. Тя се опитва да завладее Иран от 1980 до 1988, нахлува в Кувейт през 1990, бива победена по време на операция Пустинна Буря през 1991, а последвалото ембарго на ООН довежда иракската икономика до застой, а населението до глад.

От 1996 програмата Нефт срещу Храна на ООН носи на иракското население частично облекчение. Страната бива разоръжена. Разширените оръжейни инспекции заключават, че страната повече не представлява заплаха. Е, поне във военен смисъл. През 2000 Саддам все пак намира начин, за да подкопае главната основа на щатската хегемония, долара. Той започва да продава нефта си в евро, вместо долари.   [http://www.raisethehammer.org/ index.asp?id=252 , виж: Dollar Hegemony]

Афганистан отново на дневен ред

Въпреки това, по-малко от седмица след като Джордж У. Буш печели изборите, Афганистан се връща на международен дневен ред. Резолюцията на Съвета за безопасност на ООН № 1333 от 19 декември 2000 налага санкциите, обещани от ООН повече от година по-рано, заради това, че талибаните на предават Осама бин Ладен преди 14 ноември 1999 (забрана за полети и замразяване на банкови сметки). [33]

Афганистан в Каспийския контекст

Геополитически Афганистан става по-спешната цел. От 1996 САЩ се сблъскват с няколко тежки спънки, пречещи на амбициите им да контролират таза и нефта на източния бряг на Каспия, и губят контрол в региона. Липсата на контрол над Афганистан води до сериозни усложнения.

Както бе споменато по-рано, проблемите започват през февруари 1996, когато афганския президент Рабани подписва договор с конкурента на UNOCAL компанията BRIDAS за построяване на газопровод през Афганистан, между Туркменистан и Пакистан. [8] През март 1996 САЩ се опитват да блокират тази сделка, упражнявайки натиск върху Пакистан и казвайки им, че те трябва да дадат ексклузивни права на UNOCAL. Това води до дипломатически сблъсък с пакистанското правителство. [8]

Същия месец Пакистан официално се съгласява да позволи на предложения ирански тръбопровод да премине по пакистанска земя по пътя си към Индия, съответно позволявайки на иранския газ да бъде продаван в Индия. Газът би дошъл от огромното иранско находище Южен Парс в Персийския залив и би при пресякъл южен Иран от запад на изток през още непостроения тръбопровод. [34]

Междувременно, през февруари 1996, Туркменистан показва, че не иска да зависи изключително от отлагания афгански тръбопровод и подписва договор с Турция за доставки на туркменски газ през тръбопровода, който трябва да бъде построен край северния бряг на Иран. При необходимост Турция би била способна да абсорбира целия туркменски газ. [34]

Ирано-либийският санкционен акт

Споменатите по-горе ирански тръбопроводи биха направили афганските тръби повече или по-малко безполезни. За да попречи на построяването на иранския тръбопровод, щатският Конгрес издава ирано-либийския Санкционен акт, [35] заплашващ всеки, който се опита да поомогне на Иран да го построи, и забраняващ сделки с Иран на суми по-големи от 4 милиона долара. Това става на 18 юни 1996.

Въпреки това на 30 август 1996 Турция подписва 20-годишна сделка за покупката на газ от Иран. [34] & [36] Турският президент бива наказан за ислямската си солидарност с военен преврат, накарал го да подаде оставка. Това става на 18 юни 1997. [37]

Благодарение на ирано-либийските санкции друга компания от САЩ, Енрон, увеличава дейността си в региона. В Узбекистан Енрон се сдобива с договор за 11 газови находища. През април 1997 Джордж У. Буш дори се намесва, за да помогне на Енрон да получи узбекските сделки. [38] Енрон разчита на контролиран от САЩ тръбопровод през Афганистан, за да изнася част от узбекския газ до индийското си предприятие. [39]

САЩ заплашват със санкции и блокират завършването на турската тръбна връзка с Иран. Поради това газовите доставки от Иран за Турция биват забавени с няколко години. През август 2000 Иран и Турция се договарят газовите доставки да започнат на 30 юли 2001, няколко дни преди изтичането на ирано-либийския санкционен акт. [40]

Въпреки този санкционен акт строежът на северния тръбопровод започва в източната част на Иран. С иранско финансиране Иран заедно с Туркменистан отварят международна тръбопроводна връзка с дължина 200км към края на 1997. [36]

Подводна свръзка, заобикаляща Иран

За да попречи още повече на развитието на иранския тръбопровод към Турция, Щатите решават да създадат алтернативно трасе от Туркменистан, пресичащо Каспийско море в посока Азербайджан, а от там в Турция. Енрон правят необходимите изследвания за проекта. [39]

По това време започва да изглежда, че афганския тръбопроводен проект е на път да бъде изоставен. През юни 1998 Енрон напуска узбекския газов проект [41], а през декември UNOCAL се изтегля от консорциума по афганския тръбен проект. [8]

Щатските заплахи не пречат на големите компании като Шел и Тотал да подпишат сделки с Иран за разработването на нефтени и газови находища. [42] Въпреки това Шел се изтегля от тръбопроводния си проект в северен Иран. [43]

Подводната тръба, пресичаща Каспийско море, е вече на чертожната дъска, но във водите петте околни държави (Азербайджан, Русия, Казахстан, Туркменистан и Иран) все още не са достигнали съгласие относно това къде трябва да минават границите им и съответно кой е собственик на нефтените находища. Докато това продължава, според съществуващото споразумение от 1940, Русия и Иран първо трябва да се споразумеят за тръбопроводния проект. А това не се случва. [44]

През 2000 година туркменският президент обвинява САЩ за отлагането на транс-каспийския тръбопровод и възстановява доставките за Русия. [45] През май същата година президентът Путин дори посещава Туркменистан, за да предложи разширени сделки за няколко години. [9] Същевременно в Казахстан нефтът от находището Тенгиз (6-о по големина в света) се готви да бъде пренасян през Русия до Черно море. [46]

 

  • Богати актьори и влияния


Джордж У. Буш се заклева

На 20 януари 2001 Джордж У. Буш се заклева като президент на САЩ. Той е син на експрезидента Джордж Х. У. Буш. Семейството му е от Тексас и има тесни връзки с нефтените и енергийни компании от региона. Тези компании инвестират сериозен дял в избирателната кампания на Буш.

Фирми, които подкрепят избирателни кампании, е нещо обичайно в САЩ. Финансовата подкрепа на кампанията на кандидата определя какъв маркетингов дял той може да си позволи и, в крайна сметка, шансовете за победа. Разбира се, когато тези компании инвестират много пари, те очакват нещо в замяна в случай, че кандидатът им спечели, например места в администрацията му, влияние за получаването на големи бизнес поръчки или удобни закони и поправки. [47]

Енрон

Енрон е с най-голям принос в избирателната кампания на Буш през 2000г. [48] Всъщност компанията щедро спонсорира кампаниите и на бащата, и на сина Буш от 1985 насам. Председателят на Енрон, Кенет Лей, има тесни лични връзки с фамилията Буш. Той дори е нощувал като гост в Белия дом. [49] През тези години Енрон се разширява от регионален енергиен доставчик до гигантска мултинационална компания, 7-а по големина в САЩ.

Въпреки че е натрупала дългове заради огромните инвестиции зад граница, Енрон винаги отчита прекрасни резултати. Как? През 1997 Комисията по Ценни книжа и обмен освобождава Енрон от инвестиционния закон от 1940 година, който забранява на щатските компании да не вписват дълговете от външни проекти в счетоводните си документи. [47] По същото време Анди Фастоу, главният финансов вицепрезидент на Енрон, започва „креативното” си финансиране. [50]

От 1993 в Индия Енрон инвестира 2,9 млрд. долара за построяването на завод край Бомбай. По начало те разчитат на евтин вносен газ от Туркменистан през планирания афгански тръбопровод. Проектът със завода в крайна сметка се превръща в кошмар.

Енрон се сблъсква с тежки критики заради грубите си бизнес практики. Те срещат упорита съпротива от страна на местното население след като компанията наема полицаи, за да бият протестиращи и опоненти. Срещу компанията повдигат и обвинения за нарушаване на човешките права. [39]

Не на последно място, доставяната на местната компания електроенергия от страна на Енрон се оказва с двойна надценка в сравнение с цените на другите доставчици. [51] Имайки предвид истинската цена, която плаща местната електрическа компания, стойността, определяна от Енрот, се оказва дори със 700% надценка. [52] Местната компания се оказва неспособна да плаща сметките на Енрон. В знак на отмъщение през януари 2001 Енрон спират тока на 200 милиона души в Сев. Индия, в същото време настоявайки за тройно по-голяма цена. [53] (Приблизително по същото време Енрон предизвиква режим на тока и в Калифорния, опитвайки се да наложи по-високи цени [54]).

През 1997 Енрон стартира газови проекти в Узбекистан, за които Джордж У. Буш се свързва лично с узбекския посланик.

Веднага щом администрацията на Буш встъпва в длъжност, вицепрезидентът Чейни се отблагодарява на Енрон за подкрепата по време на изборите. Председателят на Енрон Кенет Лей има цял списък с пожелания, които почти напълно съвпадат с предложенията на Чейни за нова енергийна политика на САЩ. [55] Чейни също се намесва, за да помогне на Енрон да си върне 64 млн. долара дългове за централата си в Бомбай, по време на среща с индийския опозиционен лидер Соня Ганди, проведена във Вашингтон на 27 юни 2001. [56]

Енрон – бин Ладен

Енрон има връзки и със строителната фирма на БинЛаден от С. Арабия, с която те построяват завод в Ивицата Газа. (предприятието остава недостроено заради банкрута на Енрон през декември 2001). [57]

БинЛаден – Карлайл

Богатата фамилия бин Ладен е добре известна на Буш. Салем бин Ладен осигурява част от парите за първата нефтена компания на Джордж У. Буш Арбусто през 1978. [58] Баща му Джордж Х. У. Буш се присъединява към Карлайл груп след президентството си [59] и развива връзки с компанията на бин Ладен. [60] Той се среща с представители на фамилията през ноември 1998 и януари 2000. [61]

Бин Ладен също инвестира в Карлайл груп. Х. У. Буш се среща с Шафик бин Ладен, брата на Осама, на 10 септември 2001, ден преди атентатите, на годишната конференция на инвеститорите на Карлайл Груп. [62] Както и Енрон Карлайл отбелязва невероятен ръст.  

В началото на 1990-те Буш-младши е член на борда на кетъринг компания, обслужваща авиолиниите. [60] Карлайл купуват фирмата за кетъринг. Въпреки че кетъринг услугите се провалят, Карлайл израства до важен контрактор в сферата на отбраната в САЩ. [61] Няколко добре известни политици, в тома число Джордж У. Буш-старши, бившия британски премиер Джон Мейджър и бившия президент на Филипините Мистър Рамос печелят доста добре от „войната срещу тероризма”. [59]

Осама

Има огромно количество достъпна информация за сина на бин Ладен, Осама. Обаче почти цялата тази информация идва от източници, които не могат да бъдат проверени, като например коментари на анонимни хора, които уж са го срещали или познавали. Други истории се основават на доводи на хора, които имат големи бизнес интереси, замесени във „войната срещу тероризма” като Буш например. Освен това може да се открият коментари на официални лица, „убедени”, че всичко казано за Осама е истина.

Другата крайност е образът на Осама, обрисуван от самия него в интервю за репортера на CNN Питър Арнет през 1997. Според това интервю той, преди всичко, е вярващ човек, който разбира хората, които се борят срещу американските войници, идващи с цел да завладеят нефта им и които атакуват ислямския регион. Самият той отрича да е организирал каквито и да е атентати срещу САЩ. [63] (Мнозина помнят видеозаписа с „признанията на Осама”, че е знаел предварително за атентатите 9/11, но записът по-късно се оказва фалшив. [64])

Осама се превръща в главния повод на Буш за нахлуването на Афганистан. На 17 септември 2001 Буш произнася реч, заявявайки, че Осама бин Ладен е издирван „жив или мъртъв”. [65]

Защо Осама бин Ладен остава в Афганистан? И тук различните източници дават различни обяснения. Той вече е посещавал Афганистан през осемдесетте, помагайки на муджахидините в борбата със съветската окупация (същото правят и САЩ). В Саудитска Арабия през 1989г. той се противопоставя на съюза на саудитския крал със САЩ.

След като паспортът му бива отнет, той първо избягва в Афганистан, а след това се заселва в Судан през 1992, където мюсюлманите стават добре дошли след преврата година по-рано. През 1994 заради подкрепата за фундаменталистките мюсюлмански движения С. Арабия отнема гражданството му е замразява сметките му. [66]

След опита за убийство на египетския президент Мубарак в Етиопия на 26 юни 1995 срещу Судан се посипват обвинения за организиране на атентата. Отношенията между Египет и Судан след този случай се влошават.

Тук позволете да направим препратка към Афганистан. През февруари 1996 щатският тръбопроводен проект в Афганистан се сблъсква с нови проблеми. Президентът Рабани в Афганистан избира аржентинската BRIDAS вместо UNOCAL за строежа и използването на газовия тръбопровод. На САЩ, за да се върне тръбния проект в ръцете на UNOCAL, е необходимо Рабани да изчезне. Но върху кого може да се хвърли вината в случай, че Рабани бъде убит?

Обратно в Судан. На 8 март 1996 САЩ внезапно настоява Судан да екстрадира Осама. Те не посочват в коя точно. Тъй като саудитите отнемат паспорта му и гражданството, Осама няма много варианти. На 18 май той напуска Судан и се завръща в Афганистан. [67]

Години по-късно мнозина все още се чудят защо той не е бил арестуван в този момент.

В Афганистан нещата поемат в друга посока. От 20 март до 4 април 1996 лидерите на талибаните се събират на шура (среща) и решават да обявят джихад на Рабани [68] Осама пристига на 18 май, но не участва в това. На 27 септември талибаните завладяват Кабул, а президентът Рабани бяга и се присъединява към Северния алианс. В този момент ситуацията би трябва да изглежда обнадеждаваща за UNOCAL и тръбния им проект. За тяхно съжаление през ноември 1996 BRIDAS подписва нов договор с талибаните.

В крайна сметка това довежда до сваляне от власт на талибаните. Клинтът не атакува Афганистан след атентатите срещу щатските посолства в Африка през 1998 може би заради аферата с Моника Люински. Буш обаче го прави след като настъпват „катастрофалните и катализиращи събития” на 9/11.

След като използва присъствието на Осама бин Ладен в Афганистан като главно извинение за нахлуването в страната, Буш в своя изява на 13 март 2002 казва, че Осама бин Ладен всъщност не го притеснява чак толкова. [69]

Карзай

След като САЩ покоряват Афганистан (или поне столицата), съветникът на UNOCAL Хамид Карзай бива назначен за Председател на временната администрация на Афганистан. На 16 юни 2002 още преди да бъде избран президент Карзай подписва официално споразумение с Туркменистан и Пакистан за построяването на газов тръбопровод през Афганистан. [70]

Но дори ако газопроводът за пренасяне на туркменски газ към Пакистан се забави прекалено, Афганистан си остава интересна плячка. Той си има свое огромно газово находище на юг от туркменското, край Мазари Шариф. Също има и няколко нефтени и въглищни находища. Освен това през 1970-те британски геолози откриват 1600 находища на минерали.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 2423255
Постинги: 1036
Коментари: 1618
Гласове: 1404
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31