Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10 17:27 - САЩ се готвят за Трета световна, Путин отговаря
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 2276 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 28.10 17:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Преди дни САЩ обявиха, че късат едно от най-емблематичните споразумения, подписани още по времето на СССР, а именно – Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДЛРСМ). Естествено, това веднага предизвика буря в медиите, заговори се за нова надпревара във въоръжаването, приближаване към Трета световна война и т.н.

Да, действително, действията на Щатите увеличават вероятността от нов сериозен конфликт, способен да прерасне в ядрена война. Този ход също така ще провокира и надпревара във въоръжаването, нещо против което американците публично се борят (но само на думи).

В западните и прозападните медии пишат за това решение на Тръмп така все едно то е изненада. Но Щатите се държат така през последните 20 години. Те системно водят войни, въоръжават се, водят агресивна политика срещу Русия (и Китай) и вече успяха да излязат от цяла редица международни договори – договора за климата, ядрената сделка с Иран, ЮНЕСКО, съвета по правата на човека и др. Вашингтон стигна и до там, че да заплашва Международния съд в Хага със санкции, в случай че той си позволи да заведе дела срещу американски военни (а там може да се събере материал за няколко трибунала наведнъж).

Ето така действат Щатите – този договор ни е изгоден и ще го изпълняваме, а този не ни харесва, затова ще го задраскаме. Ако някой не е доволен, ще му наложим санкции или ще го бомбардираме демократично, защото ние сме изключителни и ще правим каквото си искаме. Едновременно американците имат наглостта да говорят за „международно право” и „демокрация”, въпреки че сами ги нарушават когато си поискат.

С ДЛРСМ е същата ситуация. Макар западната преса да поднася решението на Тръмп като изненада, то съвсем не е спонтанно. Щатите имаха намерение да излязат от договора още по времето на Обама, но политическа воля тогава явно не достигна, пък и Белия дом имаше други проблеми за решаване. Въпреки това в публичното пространство постоянно се говореше, че договора вече не е изгоден на САЩ и че трябва да му се сложи край.

Формалния повод за излизане от ДЛРСМ е, че Русия „нарушава договора”. Поводът действително е формален, тъй като Щатите не могат просто да скъсат договора, защото искат да попълнят арсенала си с нови ракети. Затова и е нужно оправдание в стил „Русия е виновна” (това оправдание действа безотказно във всяка ситуация). Американците имат претенции към една от руските ракети (която не е приета на въоръжение, проекта е в разработка), макар че тя пряко не нарушава условията на договора. Руснаците също така биха могли да обвинят в нарушения САЩ, чиято система ПРО край руските граници може да носи не само отбранителни, но и нападателни ракети (това вече е нарушение).

Ако Вашингтон действително бе заинтересован в намаляването на напрежението и ядреното разоръжаване, то той щеше да търси начини да преговаря с Москва и да намери компромис по спорните въпроси. Но САЩ не само не търсят компромиси (за тях компромисите са признак за слабост), но и се стремят да увеличат бойния си потенциал.

Впрочем, факта че Тръмп анулира ДЛРСМ не значи, че американците тепърва започват да разработват ракети от този тип. Разработки се водят отдавна, но за да може тези оръжия да се приемат на въоръжение, е необходимо първо да се премахнат всички юридически спънки (въпросния договор е една от тях).

От друга страна главната мишена тук не е Русия (въпреки че договора бе сключен между САЩ и СССР), а Китай. Докато Щатите и руснаците бяха ограничени от ДЛРСМ, страни като Китай, Индия и Пакистан можеха свободно да развиват и трупат ракети с малък и среден обсег на действие. Особено в тази насока преуспя Китай, а имайки предвид задълбочаващото се противостоене на Вашингтон и Пекин, САЩ се оказват в неизгодна позиция заради договора. Съответно Щатите си развързват ръцете и занапред могат да произвеждат нужния им тип ракети, които евентуално ще бъдат пратени да сплашват Китай, а не Русия. Те ще бъдат насочени именно към Китай, тъй като в Европа има вече предостатъчно ракети и системи, които държат Москва на прицел.

Косвено за това говори и едно от последните изказвания на Джон Болтън, който бидейки в Грузия заяви, че китайския ракетен потенциал е „заплаха и за Русия” и че Щатите се канят да започнат разговори с Путин относно „агресивните действия на Китай”. Попътно Болтън препоръча на Москва да „престане да се намесва в американските избори”. Също така той намекна и за възможността за нови санкции заради тъй наречената руска намеса в щатските избори. Тоест излиза, че Тръмп се кани да наложи нови санкции заради това, че Русия се е намесила в изборите, които спечели „руският агент” Тръмп? Макар че и досега американците не могат конкретно да кажат как именно Русия се е намесила в изборите и как точно е повлияла. Може би в Кремъл има някакъв секретен психотронен облъчвател, който бие чак до Америка и обработва мозъците на американските избиратели?

Замисълът на Тръмп тук е ясен – той разбира, че е невъзможно САЩ едновременно да се борят и с Русия, и с Китай, затова идеалният вариант би бил Вашингтон да използва Москва срещу Пекин, а след това да се справи отделно и с Русия. Но проблемът е, че концепцията на Тръмп се сблъсква с концепцията на либералите и глобалистите, които смятат, че за да се запази глобалната американска хегемония е нужно да се води борба на всички фронтове едновременно. Сблъсъкът на тези два противоположни подхода в крайна сметка води до това, че Русия и Китай все повече се обединяват, а влиянието на САЩ намалява. Тръмп разбира това, но доколко ще може да промени неприятната тенденция не е ясно, тъй като политическите му противници се опитват постоянно да клатят стола му. Впрочем в Кремъл също не са балами и прекрасно осъзнават не особено хитрата стратегия на американците и явно нямат желание да се превръщат в инструмент на вашингтонската борба за глобално доминиране.

Общо взето наблюдаваме ликвидирането на поредния символ на Студената война, какъвто беше ДЛРСМ. В това всъщност няма нищо учудващо – СССР вече го няма, Студената война формално завърши, а старите договорки вече са неактуални спрямо новата геополитическа реалност. Като наследство от миналото остана само стремежът на САЩ да станат глобален хегемон. За известно време след разпадането на СССР изглеждаше, че Щатите са постигнали целта си, но, както е известно, всичко тече и всичко се променя. И с глобалната хегемония се случи същото – постоянните опити на Вашингтон да поддържа лидерството си с годините подкопаха позициите му, Русия постепенно възстанови възможностите си, започнаха да се появяват и регионални центрове на сила начело с Китай.

САЩ се опитват да реагират на тези неизбежни промени както могат – късат международните договори, които им се струват неизгодни, активно разработват нови оръжейни системи, които евентуално да им дадат предимство пред конкурентите, провокират нови „управляеми” конфликти (който в крайна сметка се превръщат в неуправляеми) и се опитват да нанасят икономически удари на противниците си (санкции, ограничителни такси и т.н.).

В резултат от всичко това напрежението по света ще се увеличава, ще избухват нови регионални конфликти, ще има нови финансови кризи, а терминът „Студена война” ще се използва във всяка втора фраза (всъщност този тип война и в момента си тече макар и в малко по-различен формат) и всичко това заради стремежа на Съединените Щати да останат единствен военно-икономически хегемон на планетата. Историята обаче показва, че подобна роля е непосилна за една държава и не може да бъде поддържана дълго време. Щатите обаче не искат да се разделят с удобния статус, който заеха след края на Втората световна война и са готови на всичко, за да го запазят, ако ще да се наложи да удавят останалия свят в кръв.

А междувременно ще продължим всекидневно да слушаме историите за това как Русия е виновна за всичко, намесва се навсякъде и подкопава „глобалния ред” (тоест реда, при който Щатите се определят като единствен господар на планетата).

Уви, глобалният ред, с който бяха свикнали във Вашингтон, неизбежно си отива и САЩ няма как да върнат лентата назад, без значение колко нови ракети ще произведат и колко нови санкции ще наложат.           

Sic transit gloria mundi…




Гласувай:
6
0



1. planinitenabulgaria - Колкото и да се подготвят, няма да им се получи -
28.10 19:02
Путин мамето им че поебне!
цитирай
2. radostinalassa - Единственото ми удовлетворение ще бъде от това, че ....
28.10 21:58
най - после някой ще затвори устата ви.
цитирай
3. apostapostoloff - На този някой ние
29.10 05:33
ще му се изкензаме в устата.
цитирай
4. myriad - Съвсем нормално
29.10 17:04
И Русия и САЩ действат съвсем империалистически. Ако не е едната водеща, другата ще стане и ще поеме щафетата. По-далеч и двете от България - пу-пу.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 1835708
Постинги: 968
Коментари: 1463
Гласове: 1114
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930