Постинг
22.11.2017 15:23 -
Не работи до забрава: забравяш Себе си!
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 2668 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2017 15:45
Прочетен: 2668 Коментари: 3 Гласове:
1
Последна промяна: 22.11.2017 15:45
Последните 3 месеца от живота си беснея, както никога досета. Да и преди съм бесняла, но не с такава интензивност и не с такава пагубност върху себе си!
Да работиш върху себе си е Висшето изискване, с което сме спуснати на Този свят. Предполагам, че и до скоро, това е било "да се изберат неблагоприятните условия, в които една Душа да бъде спусната Тук, за да се изпита твърдостта, устойчивостта, креативността й и т.н.". Или поне така е по нашите географски ширини. Моето чувство обаче е, че напоследък всичко ужасно се обърка - не само на Земята, но в по-висшите селения, защото глобално резултатът е плачевен, а все пак трябва да търсим "светлина в тунела".
Ако се върнем на Земята и нашите добродетели - ограничителни вярвания, то нас са ни учили, че би трябвало да живеем в "меритокрация" - всеки да получава според заслугите си - количеството и най-вече КАЧЕСТВОТО на труда си (или поне така е според лозунгите, било те религиозни или политически). На практика, това не работи: напротив - този, който работи повече, при всички случаи получава по-малко. Да се обоснова: в материално отношение - този, който работи повече, получава наравно с този, който работи по-малко - защото сме оценявани по "щатни таблици". Т.е. за еднакво "прослужено време" - еднаква плата. Какво обаче "влагаш" във Времето си е това, което съвестта ти ти вменява. За "съвест" пари не се плащат, там само губиш: защото надареният със съвест никога не е доволен от себе си и никога няма да се самоизтъква, напротив - ще се самокритикува, което е добре дошло за онзи, който иска да го атакува или дескредитира -;)) В морално отношение, пак губи - отново, защото не може (съвестта му) не им дава да се самоизтъкват, прекалено много се "впрягат" в решаване на морални и всякакви социални казуси - което си е губи енергия, енергия, която не се възстановява с едно "благодаря", дори да е искрено, а не само от уста.
Зада запълниш вакуума, в който сме изпаднали, малцината, които се впрягаме да работим и да теглим Аврам каиша, започваме "да изпрягаме".... работиш толкова и толкова повече (кога за да изкараш насъщния според собствената си мярка, кога защото Душа не ти дава да оставиш Андрешко, не бирника, в блатото), че започваш да си бъркаш понятията - в буквалния и преносния смисъл. Тогава започваш да губиш Себе си: защото не почиваш, а и няма перспектива някога да стигнеш до заслужена почивка - 70-75 години в нашите географски ширини е абсолютният край на физическия живот.
Мисля си, че дори нашите измислени държавници да не се укротят в щуротиите по отношение на това колко и докога да "ни изстискват", защото за кариера и заплата въобще не може и да става дума тук! То поне ние трябва да кажем в някакъв момент: Стига! Сутринта си говорихме с мъжа ми. Не исках да ходя на работа. Въпросът му беше: Колко години още имаме да плащаме кредит? Отговорът на увисналия въпрос мога ли да не ходя на едната си работа, беше самоочевиден и очертан като хоризонт от финансовата робия -;)))
Та някаква "девойка" тук в блога си позволи да ми каже, че съм "инфантилна", защото "рева", споделяйки какво мисля и как се чувствам... Напротив, това е единственото време, и едно от малкото места, когато аз съм себе си... Времето да съм Аз, а не някаквата бурмичка по всевъзможните колелета на една държавна и глобална машина, която изстисква всякаква живителна сила от мен, защото съм длъжна най-вече финансово, но и като енергия, знания и можения.... но с плата, която е на границата на оцеляването в един цивилизован, а не природен (приматен) свят. Мисля, че в България бе направено всичко възможно да бъдем докарани до примитивно съзнание и потребление.... Но това е грях, на тези които от висотатта на политическото си положение са в състояние да се продават, продавайки/залагайки нас, макар че и за нас не е по-малък грях, защото се съгласяваме да бъдем третирани по подобен начин!
Помни своето име, помни Себе си! Работи само толкова, за колкото ти плащат, а ако изискват повече, изисквай и ти съответното заплащане на труда си, както и съответното уважение!
Да работиш върху себе си е Висшето изискване, с което сме спуснати на Този свят. Предполагам, че и до скоро, това е било "да се изберат неблагоприятните условия, в които една Душа да бъде спусната Тук, за да се изпита твърдостта, устойчивостта, креативността й и т.н.". Или поне така е по нашите географски ширини. Моето чувство обаче е, че напоследък всичко ужасно се обърка - не само на Земята, но в по-висшите селения, защото глобално резултатът е плачевен, а все пак трябва да търсим "светлина в тунела".
Ако се върнем на Земята и нашите добродетели - ограничителни вярвания, то нас са ни учили, че би трябвало да живеем в "меритокрация" - всеки да получава според заслугите си - количеството и най-вече КАЧЕСТВОТО на труда си (или поне така е според лозунгите, било те религиозни или политически). На практика, това не работи: напротив - този, който работи повече, при всички случаи получава по-малко. Да се обоснова: в материално отношение - този, който работи повече, получава наравно с този, който работи по-малко - защото сме оценявани по "щатни таблици". Т.е. за еднакво "прослужено време" - еднаква плата. Какво обаче "влагаш" във Времето си е това, което съвестта ти ти вменява. За "съвест" пари не се плащат, там само губиш: защото надареният със съвест никога не е доволен от себе си и никога няма да се самоизтъква, напротив - ще се самокритикува, което е добре дошло за онзи, който иска да го атакува или дескредитира -;)) В морално отношение, пак губи - отново, защото не може (съвестта му) не им дава да се самоизтъкват, прекалено много се "впрягат" в решаване на морални и всякакви социални казуси - което си е губи енергия, енергия, която не се възстановява с едно "благодаря", дори да е искрено, а не само от уста.
Зада запълниш вакуума, в който сме изпаднали, малцината, които се впрягаме да работим и да теглим Аврам каиша, започваме "да изпрягаме".... работиш толкова и толкова повече (кога за да изкараш насъщния според собствената си мярка, кога защото Душа не ти дава да оставиш Андрешко, не бирника, в блатото), че започваш да си бъркаш понятията - в буквалния и преносния смисъл. Тогава започваш да губиш Себе си: защото не почиваш, а и няма перспектива някога да стигнеш до заслужена почивка - 70-75 години в нашите географски ширини е абсолютният край на физическия живот.
Мисля си, че дори нашите измислени държавници да не се укротят в щуротиите по отношение на това колко и докога да "ни изстискват", защото за кариера и заплата въобще не може и да става дума тук! То поне ние трябва да кажем в някакъв момент: Стига! Сутринта си говорихме с мъжа ми. Не исках да ходя на работа. Въпросът му беше: Колко години още имаме да плащаме кредит? Отговорът на увисналия въпрос мога ли да не ходя на едната си работа, беше самоочевиден и очертан като хоризонт от финансовата робия -;)))
Та някаква "девойка" тук в блога си позволи да ми каже, че съм "инфантилна", защото "рева", споделяйки какво мисля и как се чувствам... Напротив, това е единственото време, и едно от малкото места, когато аз съм себе си... Времето да съм Аз, а не някаквата бурмичка по всевъзможните колелета на една държавна и глобална машина, която изстисква всякаква живителна сила от мен, защото съм длъжна най-вече финансово, но и като енергия, знания и можения.... но с плата, която е на границата на оцеляването в един цивилизован, а не природен (приматен) свят. Мисля, че в България бе направено всичко възможно да бъдем докарани до примитивно съзнание и потребление.... Но това е грях, на тези които от висотатта на политическото си положение са в състояние да се продават, продавайки/залагайки нас, макар че и за нас не е по-малък грях, защото се съгласяваме да бъдем третирани по подобен начин!
Помни своето име, помни Себе си! Работи само толкова, за колкото ти плащат, а ако изискват повече, изисквай и ти съответното заплащане на труда си, както и съответното уважение!
ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В СЛОВАКИЯ
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
До Витоша по въздух и земя
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
До Витоша по въздух и земя
Проблемът далеч не е само български, той е цивилизационен. Обичайно след този отговор се дава пример, че на запад получават далеч повече...Стрес има и пак парите ти стигат само за една сносна пенсия.
цитирайГоворя по принцип и въобще не става въпрос за Запад-Изток -;)))
цитирай
3.
trakietsadobri -
Работи сякаш не съществуват пари – обратното не е работа, а счетоводна сметка.
27.11.2017 10:33
27.11.2017 10:33
Животът не се оплаква и не търси отплата.
Всеотдайността, съвестта и творчеството са радостта на живота. В същината си те са изцяло нематериални.
Материалните въпроси и права са нещо съвсем друго.
За лошо или добро, материалните неща и права човек може да купува и продава.
Ако не е доволен от покупката или продажбата търси промяна и се бори за правата си.
цитирайВсеотдайността, съвестта и творчеството са радостта на живота. В същината си те са изцяло нематериални.
Материалните въпроси и права са нещо съвсем друго.
За лошо или добро, материалните неща и права човек може да купува и продава.
Ако не е доволен от покупката или продажбата търси промяна и се бори за правата си.
Търсене
Блогрол
1. Дневник
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer