Постинг
22.11.2017 15:23 -
Не работи до забрава: забравяш Себе си!
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 2668 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2017 15:45
Прочетен: 2668 Коментари: 3 Гласове:
1
Последна промяна: 22.11.2017 15:45
Последните 3 месеца от живота си беснея, както никога досета. Да и преди съм бесняла, но не с такава интензивност и не с такава пагубност върху себе си!
Да работиш върху себе си е Висшето изискване, с което сме спуснати на Този свят. Предполагам, че и до скоро, това е било "да се изберат неблагоприятните условия, в които една Душа да бъде спусната Тук, за да се изпита твърдостта, устойчивостта, креативността й и т.н.". Или поне така е по нашите географски ширини. Моето чувство обаче е, че напоследък всичко ужасно се обърка - не само на Земята, но в по-висшите селения, защото глобално резултатът е плачевен, а все пак трябва да търсим "светлина в тунела".
Ако се върнем на Земята и нашите добродетели - ограничителни вярвания, то нас са ни учили, че би трябвало да живеем в "меритокрация" - всеки да получава според заслугите си - количеството и най-вече КАЧЕСТВОТО на труда си (или поне така е според лозунгите, било те религиозни или политически). На практика, това не работи: напротив - този, който работи повече, при всички случаи получава по-малко. Да се обоснова: в материално отношение - този, който работи повече, получава наравно с този, който работи по-малко - защото сме оценявани по "щатни таблици". Т.е. за еднакво "прослужено време" - еднаква плата. Какво обаче "влагаш" във Времето си е това, което съвестта ти ти вменява. За "съвест" пари не се плащат, там само губиш: защото надареният със съвест никога не е доволен от себе си и никога няма да се самоизтъква, напротив - ще се самокритикува, което е добре дошло за онзи, който иска да го атакува или дескредитира -;)) В морално отношение, пак губи - отново, защото не може (съвестта му) не им дава да се самоизтъкват, прекалено много се "впрягат" в решаване на морални и всякакви социални казуси - което си е губи енергия, енергия, която не се възстановява с едно "благодаря", дори да е искрено, а не само от уста.
Зада запълниш вакуума, в който сме изпаднали, малцината, които се впрягаме да работим и да теглим Аврам каиша, започваме "да изпрягаме".... работиш толкова и толкова повече (кога за да изкараш насъщния според собствената си мярка, кога защото Душа не ти дава да оставиш Андрешко, не бирника, в блатото), че започваш да си бъркаш понятията - в буквалния и преносния смисъл. Тогава започваш да губиш Себе си: защото не почиваш, а и няма перспектива някога да стигнеш до заслужена почивка - 70-75 години в нашите географски ширини е абсолютният край на физическия живот.
Мисля си, че дори нашите измислени държавници да не се укротят в щуротиите по отношение на това колко и докога да "ни изстискват", защото за кариера и заплата въобще не може и да става дума тук! То поне ние трябва да кажем в някакъв момент: Стига! Сутринта си говорихме с мъжа ми. Не исках да ходя на работа. Въпросът му беше: Колко години още имаме да плащаме кредит? Отговорът на увисналия въпрос мога ли да не ходя на едната си работа, беше самоочевиден и очертан като хоризонт от финансовата робия -;)))
Та някаква "девойка" тук в блога си позволи да ми каже, че съм "инфантилна", защото "рева", споделяйки какво мисля и как се чувствам... Напротив, това е единственото време, и едно от малкото места, когато аз съм себе си... Времето да съм Аз, а не някаквата бурмичка по всевъзможните колелета на една държавна и глобална машина, която изстисква всякаква живителна сила от мен, защото съм длъжна най-вече финансово, но и като енергия, знания и можения.... но с плата, която е на границата на оцеляването в един цивилизован, а не природен (приматен) свят. Мисля, че в България бе направено всичко възможно да бъдем докарани до примитивно съзнание и потребление.... Но това е грях, на тези които от висотатта на политическото си положение са в състояние да се продават, продавайки/залагайки нас, макар че и за нас не е по-малък грях, защото се съгласяваме да бъдем третирани по подобен начин!
Помни своето име, помни Себе си! Работи само толкова, за колкото ти плащат, а ако изискват повече, изисквай и ти съответното заплащане на труда си, както и съответното уважение!
Да работиш върху себе си е Висшето изискване, с което сме спуснати на Този свят. Предполагам, че и до скоро, това е било "да се изберат неблагоприятните условия, в които една Душа да бъде спусната Тук, за да се изпита твърдостта, устойчивостта, креативността й и т.н.". Или поне така е по нашите географски ширини. Моето чувство обаче е, че напоследък всичко ужасно се обърка - не само на Земята, но в по-висшите селения, защото глобално резултатът е плачевен, а все пак трябва да търсим "светлина в тунела".
Ако се върнем на Земята и нашите добродетели - ограничителни вярвания, то нас са ни учили, че би трябвало да живеем в "меритокрация" - всеки да получава според заслугите си - количеството и най-вече КАЧЕСТВОТО на труда си (или поне така е според лозунгите, било те религиозни или политически). На практика, това не работи: напротив - този, който работи повече, при всички случаи получава по-малко. Да се обоснова: в материално отношение - този, който работи повече, получава наравно с този, който работи по-малко - защото сме оценявани по "щатни таблици". Т.е. за еднакво "прослужено време" - еднаква плата. Какво обаче "влагаш" във Времето си е това, което съвестта ти ти вменява. За "съвест" пари не се плащат, там само губиш: защото надареният със съвест никога не е доволен от себе си и никога няма да се самоизтъква, напротив - ще се самокритикува, което е добре дошло за онзи, който иска да го атакува или дескредитира -;)) В морално отношение, пак губи - отново, защото не може (съвестта му) не им дава да се самоизтъкват, прекалено много се "впрягат" в решаване на морални и всякакви социални казуси - което си е губи енергия, енергия, която не се възстановява с едно "благодаря", дори да е искрено, а не само от уста.
Зада запълниш вакуума, в който сме изпаднали, малцината, които се впрягаме да работим и да теглим Аврам каиша, започваме "да изпрягаме".... работиш толкова и толкова повече (кога за да изкараш насъщния според собствената си мярка, кога защото Душа не ти дава да оставиш Андрешко, не бирника, в блатото), че започваш да си бъркаш понятията - в буквалния и преносния смисъл. Тогава започваш да губиш Себе си: защото не почиваш, а и няма перспектива някога да стигнеш до заслужена почивка - 70-75 години в нашите географски ширини е абсолютният край на физическия живот.
Мисля си, че дори нашите измислени държавници да не се укротят в щуротиите по отношение на това колко и докога да "ни изстискват", защото за кариера и заплата въобще не може и да става дума тук! То поне ние трябва да кажем в някакъв момент: Стига! Сутринта си говорихме с мъжа ми. Не исках да ходя на работа. Въпросът му беше: Колко години още имаме да плащаме кредит? Отговорът на увисналия въпрос мога ли да не ходя на едната си работа, беше самоочевиден и очертан като хоризонт от финансовата робия -;)))
Та някаква "девойка" тук в блога си позволи да ми каже, че съм "инфантилна", защото "рева", споделяйки какво мисля и как се чувствам... Напротив, това е единственото време, и едно от малкото места, когато аз съм себе си... Времето да съм Аз, а не някаквата бурмичка по всевъзможните колелета на една държавна и глобална машина, която изстисква всякаква живителна сила от мен, защото съм длъжна най-вече финансово, но и като енергия, знания и можения.... но с плата, която е на границата на оцеляването в един цивилизован, а не природен (приматен) свят. Мисля, че в България бе направено всичко възможно да бъдем докарани до примитивно съзнание и потребление.... Но това е грях, на тези които от висотатта на политическото си положение са в състояние да се продават, продавайки/залагайки нас, макар че и за нас не е по-малък грях, защото се съгласяваме да бъдем третирани по подобен начин!
Помни своето име, помни Себе си! Работи само толкова, за колкото ти плащат, а ако изискват повече, изисквай и ти съответното заплащане на труда си, както и съответното уважение!
До Витоша по въздух и земя
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
ЗАЩО НИКОГА НЯМА ДА СИ КУПЯ НЕЩО НА ИЗПЛ...
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
ЗАЩО НИКОГА НЯМА ДА СИ КУПЯ НЕЩО НА ИЗПЛ...
Проблемът далеч не е само български, той е цивилизационен. Обичайно след този отговор се дава пример, че на запад получават далеч повече...Стрес има и пак парите ти стигат само за една сносна пенсия.
цитирайГоворя по принцип и въобще не става въпрос за Запад-Изток -;)))
цитирай
3.
trakietsadobri -
Работи сякаш не съществуват пари – обратното не е работа, а счетоводна сметка.
27.11.2017 10:33
27.11.2017 10:33
Животът не се оплаква и не търси отплата.
Всеотдайността, съвестта и творчеството са радостта на живота. В същината си те са изцяло нематериални.
Материалните въпроси и права са нещо съвсем друго.
За лошо или добро, материалните неща и права човек може да купува и продава.
Ако не е доволен от покупката или продажбата търси промяна и се бори за правата си.
цитирайВсеотдайността, съвестта и творчеството са радостта на живота. В същината си те са изцяло нематериални.
Материалните въпроси и права са нещо съвсем друго.
За лошо или добро, материалните неща и права човек може да купува и продава.
Ако не е доволен от покупката или продажбата търси промяна и се бори за правата си.
Търсене
Блогрол
1. Дневник
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer