Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
08.06.2016 16:05 - Операция Гладио: терорът и фашистите в служба на НАТО (2 част)
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 1953 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
*окончание на статията на А. Г. Маршал

Червените бригади

Червените бригади е лява италианска терористична организация, формирана през 1970. През 1974 основателите на организацията Ренато Курчио и Алберто Франческини биват арестувани. Франческини впоследствие обвинява висш член на Червените бригади, Марио Морети, че ги е натопил и че Морети заедно с друг високопоставен член на бригадите, Джовани Синзани, са шпионирали за италианското и щатско разузнаване.[11] Морети се издига в йерархията на Червените бригади благодарение на ареста на двамата основатели на организацията.

Червените бригади и ЦРУ

Бригадите работят тясно с парижкото езиково училище Хиперион, основано от Корадо Симиони, Дучио Берио и Марио Морети. Корадо Симони е работел за ЦРУ в радио Свободна Европа, Дучио Берио е снабдявал италианската SID с информация относно левите групи, а пък Морети, освен че е обвинен от основателите на Червените бригади в доносничество, също се оказва организатор и убиец на бившия италиански премиер Алдо Моро. Доклад на италианската полиция описва училището Хиперион като „най-важния офис на ЦРУ в Европа”[12].

image

Убийството на Алдо Моро

Моро си създава мощни врагове

Алдо Моро, заемал премиерския пост в Италия от 1963 до 1968 и след това в периода 1973-1976, бива отвлечен и убит от Червените бригади през 1978, съхранявайки влиятелна си роля в Христиан-демократическата партия. В момента на отвличането Моро е бил на път за парламента, за да гласува за встъпването в длъжност на новото правителство, което за първи път от 1947 получава, благодарение и на него, подкрепата на италианската Комунистическа партия (PCI). Против политиката на Моро за включването на комунистите в новото правителство се обявяват както СССР, така и САЩ.

Заплахата на Кисинджър

Моро е държан като заложник 55 дни преди убийството си. Причината е планът му да вкара в правителството Комунистическата партия. Четири години преди смъртта си, през 1974, Моро посещава в качеството си на италиански премиер Съединените Щати. Там той се среща с държавния секретар на САК Хенри Кисинджър, който казва на Моро: „Трябва да се откажете от идеята си да привлечете всички политически сили в страната си в пряко обединение… или ще платите скъпо за това”[13]

Моро е бил „пожертван”

Стив Пишеник, бивш посредник по заложниците в държавния департамент и мениджър по международни проблеми, “казва, че е изиграл решаваща роля в съдбата на Моро”. Пишеник заявява, че Моро е бил „пожертван” в името на „стабилността” в Италия.” Той е бил пратен в Италия от президента Джими Картър в деня на отвличането на Моро като част от кризисен комитет, за който той казва, че е бил „вкаран в действие от страх, че Моро може да разкрие държавни тайни в опит да се спаси”. Действията на комитета се състоят в това да пуснат съобщение, което твърди, че Моро е мъртъв и да припише това съобщение на Червените бригади. Целта била „италианската общественост да бъде подготвена за най-лошото и да даде знак на Червените бригади, че държавата няма намерение да преговаря за Моро и че вече го смята за мъртъв.”[14] В документален филм по темата Пишеник заявява, че „Решението е било взето 4 седмици след отвличането, когато писмата на Моро стават отчаяни и той е бил готов да разкрие държавни тайни”, както и че „това е било крайно сложно решение, но този който в крайна сметка се нагърбва с него е вътрешния министър Франческо Косига и, очевидно, заедно с премиера Джулио Андреоти”. [15]

image
Алдо Моро сниман от похитителите си / снимка: wikipedia.org

Писмата на Моро

Сред обнародваните писма на Моро, написани по времето когато е бил заложник, той твърди, че се бои, че тайна организация заедно с „други разузнавателни служби на Запад… може да е замесена в дестабилизацията на страната ни”. [16] По време на разпитите, провеждани от похитителите му, Моро дори говори за „анти-партизанските дейности на НАТО”. Червените бригади обаче не използват тази информация, [17] вероятно защото – според основателите на организацията – лидерът на Бригадите по време на отвличането на Моро, Марио Морети, е работел за италианското и американско разузнаване.[18]

Независим журналист бива ликвидиран от президента?

Скоро след смъртта на Моро италианския журналист Мино Пекорели, човек с „отлични връзки в службите”, открито заявява подозренията си в статия от 1978, че смъртта на Моро е свързана с Гладио, което не е официално признато чак до 1990 година. Година след смъртта на Моро Пекорели е застрелян в Рим. Той твърди, че похищението на Моро е било извършено от „изявена супер-сила”. През 2002 бившия седемкратен премиер Джулио Андреоти е обвинен в „поръчката” за убийството на Пекорели. [19] Пекорели се готвел да публикува книга, „съдържаща унищожителна критика по адрес на [премиера] Андреоти от страна на лидера на християндемократите Алдо Моро”.[20]

Бомбения атентат в Болоня

На сутринта на 2 август 1980 Италия преживява най-страшната терористична атака на гарата в Болоня, отнела живота на 85 и ранила над 200 души. Започнато е дълго и сложно разследване, което завършва със съд. През 1988 четирима крайно десни терористи са осъдени на доживотен затвор. Други двама обвиняеми са осъдени за възпрепятстване на разследването, „Франческо Пациенца, бивш финансист, свързан с няколко криминални дела в Италия и Личио Гели, бивш глава на тъй наречената Масонска ложа Р-2”. [21] Това е същия Л. Гели, който изпълнява функциите на посредник на ЦРУ между началника на италианското разузнаване и мрежата Гладио. Въпреки това впоследствие обвиненията са свалени от Гели.


Бележки

[11]    Philip Willan, Infiltrators blamed for murder of Italian PM. The Guardian: April 10, 1999: 
http://www.guardian.co.uk/Archive/Article/0,4273,3852325,00.html

[12 – 13]    Arthur E. Rowse, GLADIO: THE SECRET U.S. WAR TO SUBVERT ITALIAN DEMOCRACY. Covert Action Quarterly: December 1994

[14]    Malcolm Moore, US envoy admits role in Aldo Moro killing. The Telegraph: March 16, 2008: 
http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/1581425/US-envoy-admits-role-in-Aldo-Moro-killing.html

[15]    Saviona Mane, A murder still fresh. Haaretz: May 9, 2008: 
http://www.haaretz.com/hasen/spages/981929.html

[16]    Ed Vulliamy, Secret agents, freemasons, fascists… and a top-level campaign of political ‘destabilisation’. The Guardian: December 5, 1990:
 http://www.cambridgeclarion.org/press_cuttings/vinciguerra.p2.etc_graun_5dec1990.html

[17]    Philip Willan, Moro’s ghost haunts political life. The Guardian: May 9, 2003: 
http://www.guardian.co.uk/print/0,,4665179-105806,00.html

[18]    Philip Willan, Infiltrators blamed for murder of Italian PM. The Guardian: April 10, 1999: 
http://www.guardian.co.uk/Archive/Article/0,4273,3852325,00.html

[19]    Philip Willan, Moro’s ghost haunts political life. The Guardian: May 9, 2003: 
http://www.guardian.co.uk/print/0,,4665179-105806,00.html

[20]    BBC News, Giulio Andreotti: Mr Italy. BBC: October 23, 1999: 
http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/483295.stm

[21]    AP, Four Get Life in Prison In Bombing in Bologna. The New York Times: July 12, 1988: 

http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=940DE0D61131F931A25754C0A96E948260 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 2528080
Постинги: 1040
Коментари: 1618
Гласове: 1411
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930