Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
22.02.2015 16:35 -
Отчаяно отстъпление или организирано изтегляне?
Дебалцевския "котел" се свари. По някои данни в района остават още около 500 обкръжени укросолдати. Това е второто тежко и унизително поражение, което понасят ВСУ в рамките на половин година (първото, без да броим боевете за граничните пунктове, беше в Иловайск през август; загубите там бяха толкова тежки, че Киев отказва да ги коментира). Но имайки предвид бездарното управление на укровойските, неадекватната тактика и цялостния хаос, който цари в редовете им, този провал беше закономерен.
Порошенко обаче не само пак си направи пиар, пристигайки в Артьомовск (градче на север от Дебалцево, където се преместиха повечето украински части, успели да се измъкнат от "котела"), но и намери доста оригинален начин да превърне поражението в "победа".
Първо, той продължи да твърди, че Дебалцево не е било обкръжено, че това не бил котел, а плацдарм за бъдещо настъпление. Второ, укросилите не били отстъпили, а се "изтеглили" според предварително начертан план от командването. Трето, така те успели да "засрамят" Русия (?). Четвърто, шоколадовият олигарх твърди, че се е евакуирала 80% от цялата групировка и загубите са има-няма десетина убити.
Е, още докато котелът се "вареше" украинските фейсбук-пълководци биеха тревога и настояваха президента да прати подкрепления и да вдигне авиацията (макар след като загубиха почти целия си боен парк лятото, украинските ВВС практически престанаха да изпълняват бойни полети), за да деблокират Дебалцево и да се спре настъплението на опълченците. Хвърчаха взаимни обвинения, обвиняваха генералитета в бездействие и предателство. Киев пък продължаваше да твърди, че обкръжение няма и всичко е наред (също така киевската власт не предоставя данни за точната бройка на дебалцевската групировка).
Постоянните опити на укросилите да се измъкнат от капана, в който сами се набутаха, завършваха с множество убити, ранени и унищожена техника, тъй като всички входни и изходни пътища се обстрелваха от артилерията на опълчението, така че единственото ясно нещо е, че тези, които успяха да се спасят, са значително по-малко от тези, които не успяха. В крайна сметка съумяха да си пробият път навън - или "изтеглят" според терминологията на Порошенко - само отделни малки групи. По думите на укросолдатите пък нито е имало заповед за изтегляне, нито някакъв организиран общ план за това, отсъствало е взаимодействието между подразделенията, а в последните дни не е имало и връзка с висшето командване.
В околностите на злополучния град остава голямо количество трупове на украински войници и е показателно, че ги събират и извозват граждански доброволци, а не армията, която не проявява никакъв интерес към загиналите си бойци (всъщност отношението към живите е също толкова лошо). Не е учудващо, че при това положение принудително мобилизираните нямат никакво желание да воюват и да се превръщат в пушечно месо в угода на олигархията.
Артьомовск пък стана нагледен пример за това как се държи укроармията – един от американските журналисти описа как украинските войници влизали в скъпите ресторанти, поръчвали си коняк без да плащат и стреляли в тавана, също така си викали таксита и също отказвали да плащат. Улиците на градчето се напълнили с дрипави пияни мъже с автомати, от време на време стрелящи напосоки. Освен това много от тях нямало къде да отседнат и останали да мръзнат на улицата. И да пият...
Не е чудно при такова поведение местното население в Донбас ги смята не за "освободители", а за "окупатори". Друг щатски журналист отбеляза, че при влизането си в Дебалцево опълченците организирали и раздаването на храна на бедстващото население на града (нещо което укроармията никога не прави, макар да се представя за "освободителка"). Киев също така не полага никакви грижи и за бежанците, които решават да останат на територията на Украйна, и с техните проблеми отново се занимават само доброволци по лична инициатива.
Междувременно укроартилерията практически престана да обстрелва градовете и селата, което си е направо чудо. Само нацбатальона "Азов" продължава да пострелва в района на Мариупол. Между другото в канала си в ютуб на 20.02 "Азов" публикуваха пропагандистко видео, в което се вижда как обстрелват с тежка артилерия позициите на опълчението край мариуполското село Широкино. Това нарушение на примирието обаче минава за незначителна работа.
Колко време ще продължи затишието е голям въпрос. Позициите на двете страни са диаметрално противоположни, особено тази на киевската власт, която не вижда друг вариант освен пълна военна победа. Проблема обаче е, че укроармията е неспособна да я постигне. А Порошенко толкова се заигра с войнствената риторика, че дори най-слабия намек за преговори със "сепарюгите" се възприема като поражение и може да му струва президентското кресло. А Яценюк и Турчинов отдавна са му вдигнали мерника.
Междевременно преди два дни на централния площад в Киев бе почетена годишнината от кървавите събития на Майдана. На път за главната трибуна, която предвидливо бе отдалечена от публиката, за да не могат да я замерят с яйца и домати, тълпата посрещна Порошенко с освирквания и викове "позор!".
Хората палеха свещи в чест на "небесната сотня", разстреляна от неизвестни провокатори, които едновременно стреляха и по полицаите, обявени от новата власт за главни виновници.
Но в онази нощ никой не запали и една свещ за тези, които всекидневно гинат под ударите на укроартилерията, никой не съжали собстените си съграждани, живеещи от другата страна на Днепър, все едно това се случва в някаква паралелна реалност, в друга държава. Да, в Киев и в Донбас светът се възприема по много различен начин, всеки си има своя истина и свои герои. Навярно и децата и внуците им ще изучават историята на Украйна по различни учебници. А уж главният лозунг на тази война бе запазването на единството. Единство, което го няма.
Да, от трибуната на Майдана звучаха прекрасни лозунги за свобода, справедливост и шенгенски визи и тълпата се увлече по тях. Но какво получиха украинците вместо шенгенски визи година по-късно?
Както се казва, пътеката към ада е постлана с добри намерения...
Порошенко обаче не само пак си направи пиар, пристигайки в Артьомовск (градче на север от Дебалцево, където се преместиха повечето украински части, успели да се измъкнат от "котела"), но и намери доста оригинален начин да превърне поражението в "победа".
Първо, той продължи да твърди, че Дебалцево не е било обкръжено, че това не бил котел, а плацдарм за бъдещо настъпление. Второ, укросилите не били отстъпили, а се "изтеглили" според предварително начертан план от командването. Трето, така те успели да "засрамят" Русия (?). Четвърто, шоколадовият олигарх твърди, че се е евакуирала 80% от цялата групировка и загубите са има-няма десетина убити.
Е, още докато котелът се "вареше" украинските фейсбук-пълководци биеха тревога и настояваха президента да прати подкрепления и да вдигне авиацията (макар след като загубиха почти целия си боен парк лятото, украинските ВВС практически престанаха да изпълняват бойни полети), за да деблокират Дебалцево и да се спре настъплението на опълченците. Хвърчаха взаимни обвинения, обвиняваха генералитета в бездействие и предателство. Киев пък продължаваше да твърди, че обкръжение няма и всичко е наред (също така киевската власт не предоставя данни за точната бройка на дебалцевската групировка).
Постоянните опити на укросилите да се измъкнат от капана, в който сами се набутаха, завършваха с множество убити, ранени и унищожена техника, тъй като всички входни и изходни пътища се обстрелваха от артилерията на опълчението, така че единственото ясно нещо е, че тези, които успяха да се спасят, са значително по-малко от тези, които не успяха. В крайна сметка съумяха да си пробият път навън - или "изтеглят" според терминологията на Порошенко - само отделни малки групи. По думите на укросолдатите пък нито е имало заповед за изтегляне, нито някакъв организиран общ план за това, отсъствало е взаимодействието между подразделенията, а в последните дни не е имало и връзка с висшето командване.
В околностите на злополучния град остава голямо количество трупове на украински войници и е показателно, че ги събират и извозват граждански доброволци, а не армията, която не проявява никакъв интерес към загиналите си бойци (всъщност отношението към живите е също толкова лошо). Не е учудващо, че при това положение принудително мобилизираните нямат никакво желание да воюват и да се превръщат в пушечно месо в угода на олигархията.
Артьомовск пък стана нагледен пример за това как се държи укроармията – един от американските журналисти описа как украинските войници влизали в скъпите ресторанти, поръчвали си коняк без да плащат и стреляли в тавана, също така си викали таксита и също отказвали да плащат. Улиците на градчето се напълнили с дрипави пияни мъже с автомати, от време на време стрелящи напосоки. Освен това много от тях нямало къде да отседнат и останали да мръзнат на улицата. И да пият...
Не е чудно при такова поведение местното население в Донбас ги смята не за "освободители", а за "окупатори". Друг щатски журналист отбеляза, че при влизането си в Дебалцево опълченците организирали и раздаването на храна на бедстващото население на града (нещо което укроармията никога не прави, макар да се представя за "освободителка"). Киев също така не полага никакви грижи и за бежанците, които решават да останат на територията на Украйна, и с техните проблеми отново се занимават само доброволци по лична инициатива.
Междувременно укроартилерията практически престана да обстрелва градовете и селата, което си е направо чудо. Само нацбатальона "Азов" продължава да пострелва в района на Мариупол. Между другото в канала си в ютуб на 20.02 "Азов" публикуваха пропагандистко видео, в което се вижда как обстрелват с тежка артилерия позициите на опълчението край мариуполското село Широкино. Това нарушение на примирието обаче минава за незначителна работа.
Колко време ще продължи затишието е голям въпрос. Позициите на двете страни са диаметрално противоположни, особено тази на киевската власт, която не вижда друг вариант освен пълна военна победа. Проблема обаче е, че укроармията е неспособна да я постигне. А Порошенко толкова се заигра с войнствената риторика, че дори най-слабия намек за преговори със "сепарюгите" се възприема като поражение и може да му струва президентското кресло. А Яценюк и Турчинов отдавна са му вдигнали мерника.
Междевременно преди два дни на централния площад в Киев бе почетена годишнината от кървавите събития на Майдана. На път за главната трибуна, която предвидливо бе отдалечена от публиката, за да не могат да я замерят с яйца и домати, тълпата посрещна Порошенко с освирквания и викове "позор!".
Хората палеха свещи в чест на "небесната сотня", разстреляна от неизвестни провокатори, които едновременно стреляха и по полицаите, обявени от новата власт за главни виновници.
Но в онази нощ никой не запали и една свещ за тези, които всекидневно гинат под ударите на укроартилерията, никой не съжали собстените си съграждани, живеещи от другата страна на Днепър, все едно това се случва в някаква паралелна реалност, в друга държава. Да, в Киев и в Донбас светът се възприема по много различен начин, всеки си има своя истина и свои герои. Навярно и децата и внуците им ще изучават историята на Украйна по различни учебници. А уж главният лозунг на тази война бе запазването на единството. Единство, което го няма.
Да, от трибуната на Майдана звучаха прекрасни лозунги за свобода, справедливост и шенгенски визи и тълпата се увлече по тях. Но какво получиха украинците вместо шенгенски визи година по-късно?
Както се казва, пътеката към ада е постлана с добри намерения...
Тагове:
Равносметката 2023 година
Какво е православието към днешна дата и ...
Изкуствено създадени войни или как се пр...
Какво е православието към днешна дата и ...
Изкуствено създадени войни или как се пр...
Оставам с впечатление, че за зрителите му такъв въпрос като война в Украйна не съществува. Излъчват се занимателни предавания и новини за руска агресия, там, някъде, което не засяга седналите на диванчето.
цитирайРезултатът от тази тяхна избирателна "слепота" е налице. По-добре няма как да стане ако продължават да се самозалъгват.
цитирай
3.
syrmaepon -
Ето малко разсъждения за бъдещето, коментарите също са интересни - на руснаци са
23.02.2015 12:25
23.02.2015 12:25
http://kolobok1973.livejournal.com/3252266.html#comments
цитирай