Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
15.05.2014 19:51 - Нацистите под крилото на Белия Дом
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 1350 Коментари: 1 Гласове:
2



По-долу публикувам превод на част от статията "The White House’s Nazis: From Hitler’s Germany in the 1930′s to Kiev Today, the US’ Disturbing Partnerships with Nazis" на Тони Карталучи (Tony Cartalucci Global Research, May 14, 2014 Land Destroyer)

Белият Дом възкресява нацистката заплаха на прага на Русия

Ясно е, че интересите, движещи външната политика на САЩ всъщност не се придържат към многото ценности, които Америка защитава на думи – те просто се прикриват с тях. Резултатът е, че Америка политически се обвързва с омразни диктатури като например Саудитите, режимът Шинаватра или пък бойците на Ал Кайда в Афганистан, Сърбия, Либия, а сега Сирия.

По същата причина Щатите и ЕС – чрез НАТО – се съюзяват с неонацистите и ултрадесните в Украйна, възраждайки около границите на Русия заплахата от нацизма, в борбата с който милиони жертват живота си по време на Втората световна война.

Укрепването на украинските ултрадесни започва през 2004, когато Съединените Щати директно спонсорират и организират „Оранжевата Революция”. Изданието Гардиън признава в статията си от 2004, “US campaign behind the turmoil in Kiev,” (Кампанията на САЩ, скрита зад киевския смут) че:

…докато постиженията на оцветената в оранжево “кестенова революция” са на сметката на Украйна, кампанията на е американско създание, а сложно и брилянтно изградено упражнение по западно брандиране и масов маркетинг, което за четири години бива използвано в четири страни за спасяването на нагласени избори и свалянето на неудобни режими.

Спонсорирана и организирана от правителството на САЩ, включително с помощта на щатски консултанти, анкетьори, дипломати, двете големи американски партии и щатските неправителствени организации, кампанията за първи път бива изпробвана в Европа, в Белград през 2000, с цел Свободан Милошевич да загуби изборите.

Докато Гардиън се опитва са оправдае американската намеса в различни страни в опит да „спасяват нагласени избори и да свалят неудобни режими”, изданието не отрича, че намеса е имало и детайлно обяснява процеса. Ултрадесните неонацисти, окупирали Киев в зората на така наречения „Евромайдан”, са наследници на „Оранжевата Революция”. Партиите, възползвали се от вълненията през 2004, включително партията „Батькивщина” (Татковина), в момента са на власт.

Ако „Оранжевата революция” бе проведена по-прикрито, „Евромайданът” е открито поддържан от САЩ и Евросъюза. В разгара на протестите щатският сенатор Джон Маккейн буквално се качва на една сцена с лидерите на ултрадясната неонацистка партия Свобода, а също се среща с члена на партията Батькивщина и бъдещ „премиер”, Арсений Яценюк.

Освен това, в средата на април, се потвърждава, че директорът на ЦРУ Джон Бренан посещава Киев. Форбс пишат в статията си “Why CIA Director Brennan Visited Kiev: In Ukraine The Covert War Has Begun” (Защо Бренан посещава Киев: В Украйна започва тайна война), че:

През уикенда директорът на ЦРУ Джон Бренан пътува до Киев, никой не знае с каква именно цел, но някои подозират, че той е възнамерявал да предостави на украинските лидери разузнавателни данни, касаещи руските военни маневри в реално време. САЩ в последствие се отказват от споделянето на подобна информация, тъй като се предполага, че Москва е проникнала дълбоко в украинските комуникационни системи – а Вашингтон няма особено желание да споделя с руснаците разузнавателните си тайни.

Форбс предполагат, че са били обсъждани планове за подготвянето на Украйна за възможна локална война с Русия – описвайки недостатъците на западната поддръжка по време на друга конфронтация с Русия, конфликтът с Грузия през 2008, където екипираните по западен образец грузински войски претърпяха унизително поражение след нахлуването в Южна Осетия и предизвиквайки контраудар от страна на руските сили.

Водената от САЩ и ЕС киевска хунта е нацистка

Западът усилено инвестира в прикриването на факта, че новите му наместници в Киев са ултрадесни неонацисти. Обаче самите западни медии в миналото широко документират природата на всяка от най-отявлените групи, които влизат сегашния, неизбран режим.

През януари 2014 статия в Шпигел озаглавена “‘Prepared to Die’: The Right Wing’s Role in Ukrainian Protests,” (Готови да умрат: Ролята на ултрадесните в украинските протести) описва партията Свобода с доста прав текст (добавен курсив):

Свобода имат и тесни връзки в Европа, но те се отличават от тези, които Кличко би желал. Те са съюзени с френската дясна Фронт Насионал и италианската неофашистка група Фиамма Триколоре. Но когато става въпрос за потискането на хомосексуализма, представителят на партията Игор Мирошниченко е много близък до позицията на руския президент Путин, дори и да прави всичко каквото може, за да тушира влиянието на Москва в страната си.

Статията допълва (добавен курсив):

Мирошниченко е бил говорител на украинския национален футболен отбор в навечерието на Евро 2008, но той не може да се нарече точно космополит. Той дори би желал чуждите професионални футболисти да бъдат депортирани, защото „променят етническата карта на Украйна”.

Има и други подобни инциденти. През 2012 в дебат около родената в Украйна американска актриса Мила Кунис, той казва, че тя не е украинка, а по-скоро „еврейка”. Наистина, антисемитизмът е част от платформата на екстремистката партия; до 2004 те се наричат Социал-национална партия на Украйна, правейки умишлена връзка с национал-социалистическата партия на Хитлер. Миналото лято отявлен лидер на младежкото им крило разпространява цитати от главата на нацистката пропаганда Йозеф Гьобелс, преведени на украински.

Репортаж на британския 4-ти канал, озаглавен “Ukraine: far-right extremists at core of ‘democracy’ protest,” (Украйна: ултрадесните екстремисти в сърцевината на „демократичните” протести) споменава депутата от „Свобода” Мирошниченко и сегашния лидер на партията Олег Тягнибок (добавен курсив):

През декември щатския сенатор Джон Маккейн пътува до Украйна, за да предложи подкрепата си на опозицията, появявайки се на телевизионния екран редом с лидерите на опозиционните партии, предвождащи протестите – включително ултрадясната партия Свобода.

Свобода в момента е 4-та най-влиятелна партия в страната с 36 места в парламента. Тя също членува в Алианса на европейските национални движения, заедно с БНП и унгарската Jobbik.

Лидерът на партията О. Тягнибок е едно от лицата на протестите, редовно появявайки се рамо до рамо с опозиционния лидер и бивш боксьор Витали Кличко, гласно противопоставяйки се на влиянието на Путин в региона.

Обаче в миналото Тягнибок предизвиква скандал с антисемитските си заявления, че Украйна е контролирана от „московско-еврейска мафия”.

В друг репортаж на 4-ти канал, “Far-right group at heart of Ukraine protests meet US senator,” (Ултрадясна групировка от ядрото на украинските протести се среща с сенатор от САЩ), се казва (добавен курсив):

…през 2004 [лидерът на Свобода] O. Тягнибок в своя реч отправя нападки към това, което той нарича “московско-еврейска мафия, управляваща Украйна”, а в друга реч казва: „руснаците, германците, чифутите и другата измет, която иска да отнеме украинската ни земя”.

Въпреки полемиката, която тези изказвания предизвикаха на запад, Тягнибок е избран за личност на годината от читателите на украинското списание Кореспондент миналата година.

В друг нашумял случай заместник водача на партията, И. Мирошниченко, избухва с антисемитска атака срещу Мила Кунис във фейсбук: „Кунис не е украинка, а еврейка. Тя се гордее с това, така че нека си ходи със звездата на Давид”.

Партията Батькивщина (Татковина), която води коалиционната хунта, дори в името си носи тревожни навявания от националистическата номенклатура на партията на Хитлер. Зад риторичните прилики се крият притеснителни паралели от по-сериозен характер.

В редовете на същата партия е и сегашният „премиер” на Украйна, Арсений Яценюк. Той е известен с тесногръдието си. През 2008 той е споменат в доклада на Амнести Интернейшънъл, “Overview of Lesbian and Gay Rights in Eastern Europe (.pdf), (Обзор на правата на хомосексуалистите в Източна Европа), която цитира негово изказване – от времето когато възгледите му върху хомосексуалните бракове се определяха като „консервативни”:

 ”Не съм съгласен. Ако човек има нормални възгледи, тогава го наричате консервативен, но тези които се дрогират или насърчават содомията – вие ги наричате прогресивни. Всички тези неща са перверзии”.

През март 2013 в статия на LGBT Weekly, “Leading Ukraine Opposition figure surprises supporters by denouncing gay marriage,” (Водеща фигура на украинската опозиция учудва поддръжниците си, заклеймявайки гей сватбите) се посочва:

Водещият украински опозиционер Арсений Яценюк рискува да разочарова либералните поддръжници на всеукраинския сьюз на партията Батюкивщина, публично изказвайки се срещу гей браковете на скорошен митинг.

Срещу Яценюк се изправя представител на западноукраинската общност на хомосексуалните, бисексуалните и трансгендерните, който му казва: „много хора живеят в любов, но извън закона. Обещайте ми, че ако станете президент, вие ще легализирате еднополовите бракове, а аз ви обещавам, че всички гейове и лесбийки ще гласуват за вас”.

Но Яценюк, оглавяващ Батькивщина в отсъствие на лежалата в затвора Юлия Тимошенко, разкрива, че не приема гей браковете защото никоя политическа позиция не променя личните му възгледи.

И докато западът парадира пред световната публика с „еврейски” коментатори, които твърдят, че новият режим няма нищо общо с антисемитизма, сред украинската еврейска диаспора се забелязва нарастващ страх от антисемитизма, вследствие на последното десетилетие на подхранване на крайнодесните движения от страна на Щатите. Интересен доклад на изданието The Jewish Week, публикуван по време на неуспешния опит на Батькивщина да вземе властта на изборите от 2010, озаглавен “Change For Ukraine, But Likely Not For Jews,” (Промяна за Украйна, но надали промяна за евреите) описват страховете на украинските евреи от потенциалната победа на Батькивщина, която се възприема като националистическа и антисемитска. Видео репортаж от 2012 на канала News One, “Ukraine far-right Svoboda party anti-Semitism,” (допълнително разкрива сегашната позиция на Запада по отношение на киевските им храненици като пиар кампания, целяща да прикрие нацисткия характер на режима. 

Минало, настояще, бъдеще?

Според поговорката, който не се учи от историята е обречен да я повтори. Ясно е, че голяма част от населението на света не се е научила от историята, довела до почти пълно повторение на ужасите на Втората световна война. Някои предуепреждваха в миналото, че когато фашизмът се завърне, той няма да е толкова очевиден като архивните снимки на Адолф Хитлер и нацистките му легиони. Обаче, в Киев, буквално има неонацисти, възхваляващи Хитлер, носещи символиката на нацистката му партия, и провеждащи същата кампания на брутални репресии, политически заплахи и масови убийства, които бяха отличителен белег на мрака, в който се бе впуснала нацистка Германия.

Тези, които разбират, че тази история се повтаря и че зад нея стоят САЩ, ЕС и НАТО, трябва да научат тези, на които все още им предстои да видят чудовището, което е било пробудено.

 



Гласувай:
2
0



1. krumbelosvet - Само едно човешко право не е погазвалс Америка:
28.07.2016 10:48
Правото нс частно лице да има банка.Най-често е погазвано пработо нс живот.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 2482114
Постинги: 1040
Коментари: 1618
Гласове: 1411
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031