Обсъждайки геополитическия сблъсък на САЩ и Русия в Украйна, който западната пропаганда нарича „непровокирана руска агресия”, макар че даже на много от украинците им е ясно, че западните спонсори ги използват като евтино пушечно месо, не трябва да забравяме и ролята на Европа.

А ролята на Европа, в частност Европейския съюз, съвсем не е равна на тази САЩ, въпреки че те взаимно се наричат партньори. Но партньорството предполага равноправни отношения, а такива няма. Точно обратното – Брюксел изпълнява ролята на прислуга, която не смее да каже и дума без разрешение от вашингтонския си господар. На този фон смешно звучат периодичните оплаквания на някои от европейските политици и висши чиновници, че Европа не играе никаква значителна геополитическа роля. А Стария континент не може да стане самостоятелен, защото от Вашингтон не му позволяват.

Именно поради тази причина ЕС не го очаква нищо хубаво в близките години. Нито в политически, нито в икономически план. Особено що се отнася до украинския конфликт, в който вече можем да посочим двамата задължителни губещи – а) Украйна и б) колективната Европа.

Европа е губеща именно защото не играе самостоятелна роля, а се подчинява сляпо на САЩ. А как да е иначе, щом начело на повечето европейски държави и евро-институции стоят американски пионки. Едни са получавали образование в САЩ и там са били вербувани, други са работели в разни щатски фондове и НПО-та (фонда на Сорос е само една от многото подобни американски организации), трети директно са били тласкани нагоре по кариерната стълба от американските си ментори. Е, в такъв случай какво да очакваме от подобни кадри? Да защитават националните интереси на страните си, рискувайки да влезнат в конфликт с Щатите и да си навлекат неприятни последствия? Естествено, че никой не го прави и всички играят по свирката на американците без да им пука, че родните им страни по тази причина затъват все повече в социално-икономическа криза.

ЕС започна санкционна война с Русия, но я губи. Самоограничи използването на евтините руски газ и нефт, което закономерно доведе до икономическа криза в съюза. „Независимите” европейци станаха енергийно зависими от САЩ, които продават на „партньорите” си гориво без отстъпки. Изобщо, ситуацията изглежда доста идиотски – ЕС воюва с Москва, но продължава да купува руски газ чрез разни сиви схеми (на завишена цена естествено), тъй като нужните количества синьо гориво няма как да паднат от небето. Пряко да купуват газ директно от Русия на нормални цени не могат (въпреки че го искат), защото Щатите не им разрешават, а и практически не останаха цели тръбопроводи (пак „благодарение” на американците).

Изобщо, трудно е даже да се определи САЩ и ЕС съюзници ли са или противници? Да, европейския елит е фактически управляем от американските глобалисти, които в същото време са в опозиция с Тръмп. Новата американска администрация, ако съдим по действия й, възприема Европейския съюз повече като икономически конкурент и дойна крава. Особено по повод дойната крава – Вашингтон иска именно ЕС да поеме разходите по украинския конфликт. Тоест войната е в интерес на САЩ, а сметката трябва да я плащат европейците. Звучи абсурдно, но имайки предвид, че на повечето постове в Европа (особено в Брюксел) седят управляеми от американците марионетки, това меко казано неизгодно решение ще бъде прието. Тоест даже няма значение кой в дадения момент седи в Белия дом – републиканци или демократи – Евросъюзът ще козирува и ще изпълнява.

Проблемът е, че европейците нямат пари, за да финансират войната. Няма и съгласие сред членовете на съюза, тъй като всяка страна си има свои интереси и не всички искат да бъркат в полупразните си джобове особено за обречена кауза каквато е украинската война. Единственото, което формално осигурява консенсус, е диктатурата на Еврокомисията, която налага общи решения без да се съобразява с мнението на отделните държави и изнудва несъгласните, че ще спре финансирането им. Пък и защо евробюрократите да се съобразяват с някой? Те избират сами себе си, националните законодателства са безсилни срещу тях и контрола над евро-бюджета е в техните ръце.

Но факта, че няма пари не значи, че пари не може да се намерят. Решението вече е на масата – войната ще се финансира за сметка на социалните разходи. Населението естествено ще е недоволно, но това изобщо не вълнува властите. Европейските политици не се боят от гнева на народа, тъй като този гняв не може да промени политическото статукво на континента. Както и да гласува недоволния електорат, изборите се печелят от лоялните на глобалистите партии, ако ще тези партии на думи да се борят с американския глобализъм.  

Има ли изход за ЕС от тази крайно лоша за него ситуация? Изход от ямата има, ако се стремиш да се измъкнеш на повърхността, но в нашия случай Брюксел се закопава все по-дълбоко под вещото ръководство на щатската олигархия.