За времето, в което в блога нямаше публикации, се случиха някои знакови геополитически събития, които въпреки всичко радикално не промениха хода на украинската война. Впрочем, ако преди месеци западната пропаганда все още фантазираше относно възможната военна победа на Украйна, то в момента всички превключиха на вълна пацифизъм. Но този пацифизъм, по стара англосаксонска традиция, е невероятно лицемерен и циничен. И съвсем не става въпрос за мир.

Най-главната причина западните медии да започнат да приказват постоянно за примирие, не е стремежът към мир или някакво състрадание към цивилното население (на колективния политически Запад понятието „състрадание” е непознато), а това че украинската армия е заплашена от реално поражение в много близка перспектива. Провал за украинците би означавал и провал за западните им спонсори, което пък тотално ще разруши и без това разклатения образ на западното превъзходство. А без този образ надеждите за съхранение на западната хегемония отиват по дяволите със съответните неприятни геополитически последствия за САЩ като предводители на западната хегемония. Затова и украинските спонсори не искат да спрат да финансират войната – хем не могат да победят, хем не могат просто да излязат от нея без това да изглежда като поражение.

Преди да преценим дали е възможен мир в Украйна, трябва да определим какво точно се има предвид по думата „мир”. Това е важно, тъй като за Русия и нейните противници въпросното понятие означава абсолютно противоположни неща. Ако за Русия под мир най-общо казано се подразбира безопасност по границите и неутрални съседи, които не се използват като антируски таран от САЩ (и западния блок като цяло), то за Вашингтон и европейците всичко е точно обратното.

За Вашингтон и компания „мир” означава Русия да е максимално ослабена (в идеалния случай – разрушена), да е обкръжена от американски/европейски военни бази по целия периметър и да получи военно поражение в Украйна, тоест Украйна да си остане завинаги натовско прокси и площадка за американските ракети, защото е супер изгодно да поставиш ракети на две крачки от Москва.

Нужен ли е на Москва мир по западен образец? Естествено, че не. Могат ли Вашингтон и компания  да наложат своите интереси и да накарат Русия доброволно да признае поражението си и да отстъпи назад? Категорично не. Нито в един момент през последните три години руската армия не е била заплашвана от поражение, въпреки че западната пропаганда старателно градеше образа на „непобедимата” и супер „ефективна” украинска армия.

Да, украинците проявяват невероятна упоритост и с цената на огромни жертви (според изтекли наскоро документи украинските загуби достигат шокиращите 1,7млн. души!) ще могат да удържат фронта още няколко месеца, но това е всичко. Вместо победа украинците накрая ще получат национална катастрофа и гигантски дългове, които ще бъдат изплащани от бъдещите поколения, които имат лошия късмет да се родят на територията на Украйна (или каквото остане от нея).

И въпреки че Вашингтон не може да победи Русия, американците не искат да правят никакви компромиси и продължават с магарешко упорство да настояват на своето, надявайки се че в някакъв момент руснаците просто да се уморят или фалират и сами да вдигнат белия флаг. Съдейки обаче по случващото се на украинския фронт и устойчивостта на руската икономика, и този сценарий надали ще се изпълни. Пък и Кремъл няма как да бъде излъган повторно както се случи с Минските съглашения от 2015г., които също не доведоха до мирно решение, а само помогнаха на украинците да се въоръжат и усилят армията си преди ескалацията от 2022г.

Макар Тръмп да демонстрира поне някаква вменяемост в сравнение с администрацията на Байдън и дори да покани Путин в Аляска, американския подход в украинския конфликт не се е променил изобщо – украинците продължават да получават оръжие по график, разузнавателна информация и инструктаж от щатските военни специалисти. Можем да предположим, че това ще продължава докато украинската армия съхранява управляемост и фронтът не започне да се разпада катастрофално.              

Що се отнася до Русия, то за нея решението на украинския проблем е принципиален въпрос. Няма как в задния й двор да има русофобска държава-камикадзе, чиято единствена цел е да нанесе максимални щети на съседа си в интерес на чуждите си спонсори, които освен това искат да превърнат украинската територия в своя постоянна военна база, насочена срещу Москва. Първата стъпка в решаването на тази доста комплексна задача е разгромът на украинската армия. При това този разгром трябва да бъде на приемлива цена (тоест човешките и икономически загуби да не надхвърлят допустимия предел), за да може Русия да съхрани възможност да продължава успешно да противостои на западните си противници начело със САЩ.

 

Колкото и банално да звучи, всичко ще се реши на бойното поле. Както всъщност винаги е било в историята. Конкретно в украинския случай, измененията на фронтовата линия би трябвало да определят в коя посока ще се люшне Тръмп – дали наистина ще направи някакви истински компромиси, които да удовлетворят Москва, или ще заеме по-агресивна позиция, което пък ще е в интерес на глобалистите, които искат войната да продължава въпреки че не могат да я спечелят.