Украинската войска продължава вече повече от месец да окупира част от граничните райони на Курска област, така че можем вече да направим някои първоначални изводи. Паралелно пък продължава сапунения сериал под название „Вашингтон се кани да разреши на Киев да обстрелва Русия с далекобойни ракети”.

Всички възможни експерти вече се изказаха по въпроса за Курската авантюра на Зеленски, но до момента никой не може да определи главната й цел. Според самия украински президент идеята била чрез курския блицкриг Москва да бъде принудена да прехвърли сили от донбаския фронт и така да спре настъплението на руските войски там. Ако това е била главната идея, то тогава плана на Зеленски не сработи (и няма да сработи в бъдеще). Също така нахлуването на украинската войска (в която има и голям брой чужди наемници) не можа да посее паника в руското общество и да го настрои срещу Путин. Размяна на територии също няма да има – Москва никога няма да се съгласи да разменя територии и вместо това постепенно ще ликвидира украинските формирования, окопали се на нейна земя (този процес вече започна).

Единствено можем да признаем медийния успех на курското нахлуване, но и то отчасти. Да, сам по себе си този ход вдъхна самочувствие на украинците и им позволи да кажат, че още са в „играта” и е рано да ги отписват (западните журналя даже го нарекоха „унижение за Кремъл”). Но това са всички плюсове, които получи Киев и лично Зеленски. Всичко останало е пълен минус. Украинската войска прахосва най-обучените си резерви в Курска област вместо да стабилизира с тях постепенно разпадащия се донбаски фронт. Да не говорим за огромното количество дефицитна западна техника, която всекидневно се унищожава из курските полета. От военна гледна точка това е абсурдно, но от гледна точка на Зеленски, за когото медийния ефект е по-важен от всичко останало, всичко е логично.

Киев по никакъв начин не може да спечели войната, така че това е единствената тактика, която му остава – да създава медийни победи и да отлага максимално неизбежното си поражение. Затова и Зеленски е готов да действа ва-банк и да хвърли всички резерви срещу Курск, рискувайки да загуби целия Донбас. Пък и загубата му няма да е фатална, тъй като войната с това няма да свърши, а и Киев все още контролира предостатъчно територия. От друга страна провалът на курската авантюра може да сложи кръст върху настъпателните планове на Зеленски за догодина, тъй като украинския вермахт може буквално да остане без резерви, а те все пак са нужни и за отбрана.

Поне засега киевския режим успява да набере необходимия минимум пушечно месо. Изобщо, украинската армия схематично можем да разделим на две части. Едната част е набираното насила по улиците пушечно месо – то е лошо обучено, лишено е от мотивация и се отнасят към него като към добитък, но то изпълнява основната си функция да спъва и бави руските войски. Да, това пушечно месо седи по окопите и умира масово, но пък от него не се и очаква повече. Другата част от украинската армия, напротив, е по-обучена, много по-добре екипирана и мотивирана да продължава да воюва. Именно тази втора част (в нея влизат и чуждестранните наемници, сред които има и действащи натовски военни) има за задача да атакува и настъпва, създавайки медийните успехи за пред западните спонсори.   

Фалшивата картинка от телевизора, естествено, не може да спечели на реалния фронт, но пък без нея западните спонсори няма да развържат кесиите си. Без външно финансиране Украйна няма да може да продължи да воюва и сегашния киевски режим съответно рискува да падне от власт. Президентството е единствената гаранция на Зеленски, че той ще запази не само награбените от него милиарди долари, но и живота си. По тази причина той е заинтересован войната да продължава максимално дълго, тъй като докато има война няма избори. Колко украинци ще умрат междувременно изобщо не вълнува Зеленски, още по-малко пък Вашингтон, който ще продължава да спонсорира кръвопролитието докато Украйна стабилно предоставя евтино пушечно месо и съхранява управляемостта на армията си.

Що се отнася до актуалните в момента разговори относно това дали на Киев ще разрешат да нанася удари във вътрешността на Русия, то фоновия шум, който вдигат западните медии и политици, няма никакво значение. Съответните решения отдавна са взети във Вашингтон и върху тях не влияят нито мрънкането на Зеленски, нито някакви разсъждения в публичното пространство. Това, което се пише и говори в медиите, просто цели да притъпи вниманието на електората така че когато ударите наистина се случат, хората да ги приемат като нещо напълно естествено (същата схема предшестваше всички останали военни доставки за украинците като се започне от Джавелин и се стигне до Ф-16). Засега още ракетни удари няма, но това е по-скоро защото американците изчакват най-подходящия момент. Най-вероятно този момент ще настъпи, когато фронтът в Донбас се разпадне окончателно. Ще помогне ли това на Украйна? Не. За да имат реален военен ефект тези ракетни удари, те трябва да са масови и постоянни. Но западните спонсори на Зеленски нямат толкова ракети, а очевидно нямат и желание рязко да вдигат градуса на напрежението. Засега САЩ се движат постъпателно, от една провокация към друга, проверявайки докъде стига търпението на Москва. В Кремъл прекрасно разбират какви капани се опитва да им залага Вашингтон и затова действат сдържано, което грешно се възприема като слабост. Сегашния ход на конфликта напълно устройва ръководството на Русия и макар той да не дава бърза победа, но пък и не изисква излишни ресурси. Именно затова Путин в момента има възможност хем да воюва, хем да демонстрира икономически показатели, недостижими за ЕС (благодарение на некадърните си и зависими управници ЕС е в тежка криза, а не Русия, въпреки че Брюксел смяташе, че ще съкруши икономически Москва).

Замисълът на САЩ и европейските им съюзници се състои в това да принудят Кремъл да хвърли излишни ресурси в Украйна, което да претовари руската икономика и съответно да накара Путин да сдаде назад и да се съгласи на неизгодни за себе си условия. Това е и причината спонсорите на Зеленски чрез него постоянно да извършват все нови и нови провокации, да обстрелват руската територия, да атакуват Крим, Курск и руските атомни централи, а сега дори заплашват да ударят руските градове с далекобойни ракети. Всяко следващо поражение за украинците на фронта води до нова по-сериозна провокация срещу Москва.

Проблема е, че в крайна сметка, ако ескалацията продължи, ще се стигне до един пределен момент, в който Кремъл ще бъде принуден да се откаже от сдържаността си и все пак да удари по натовски цели, които може да се окажат и извън Украйна. С какво тогава ще отговорят западните лидери? Ще тръгнат да воюват открито с Русия? Но това бързо ще доведе до обмяна на ядрени удари в Европа (а в последствие и по североамериканския континент) и глобална катастрофа, от която няма да има изход. Дали в западните столици се замислят за тези абсолютно реални сценарии или си мислят, че и този път всичко ще им се размине? По начина, по който действат до момента, е трудно да се определи. По-скоро не, което е много лошо.        

  

Лоша прогноза, но за ФАЩ така или иначе ножът е опрял до кокала, така че може да тръгнат Ва банк! Алчността ще погуби света, не за първи път!

В който и украински интернет ресурс или социална мрежа да влезеш, съобщенията там са на 99% с еднакво турбо-укро-патриотично съдържание и всички мечтаят за победа над Русия. Това не се променя, без значение колко зле става в Украйна. Реакцията по Курск беше същата.