Швейцарската конференция за мир, предвождана от украинския вече нелегитимен президент Зеленски, премина и завърши така, както и миналогодишното украинско контранастъпление – с пълен провал. Реклама много, а резултата е нулев.

Впрочем, швейцарското сборище изобщо нямаше намерение да търси никакъв мир. Първо, че на него даже не бяха поканили Русия, второ, там бе представен само западния план, който предвижда капитулация на Путин, а не преговори. И, трето, събитието се провали още преди да е започнало, тъй като ден преди откриването му Путин направи ход, с който доста ефектно успя да надцака противниците си, а именно – обяви свой мирен план. Руският план съдържа няколко главни точки, които естествено са абсолютно неприемливи за Вашингтон (сред тях например са признаването на Херсонска и Заопорожска области като руска територия). Замисълът на Москва обаче сработи – цялото внимание се насочи веднага към предложенията на Путин, които и станаха главна тема за обсъждане вместо предложената от САЩ тема.

Зеленски се провали и в друг ключов момент – той не успя да привлече на своя страна така наречения Глобален Юг. Страните от ГЮ не влизат в блока НАТО, опитват се да провеждат самостоятелна политика спрямо Вашингтон и, най-важното, имат добри или поне нормални отношения с Русия, търгуват с нея и й помагат да заобикаля западните санкции.

Посланието на САЩ към ГЮ звучи просто: айде вие накарайте Москва да приеме нашия план и да капитулира, иначе ще продължим да ви създаваме икономически проблеми с нови санкции и други номера. Американците обаче традиционно забравят, че въпреки че ГЮ избягва пряка конфронтация със Щатите, страните от тази група също така не искат и да се подчиняват на Запада, което още повече подчертава отслабващото влияние на Америка. Затова и повечето страни, които все пак посетиха Швейцария, отказаха да подпишат формулата на Зеленски.  

Администрацията на Байдън (по-скоро глобалистите, които стоят зад нея) много иска да накара Москва сама да капитулира, но просто няма аргументи, с които да го направи. Със санкции не става, със заплахи не става, с оръжие също. В момента главната тема в западните медии са далекобойните западни ракети и самолетите Ф-16, които трябва съвсем скоро да пристигнат в Украйна. Те обаче също няма да донесат победа на Киев, а само ще отложат малко неминуемото му поражение.

Единствената надежда на англосаксонците остават постоянните провокации срещу Русия, с които те се надяват да накарат Путин да направи някакъв грешен ход или пък да разклатят вътрешната обстановка в страната, което да доведе до масов бунт със съответните фатални последици. Москва обаче прекрасно разбира каква тактика използват срещу нея Щатите и европейците и не се поддава на постоянните провокации, което някои грешно възприемат като проява на слабост. Руското общество също демонстрира завидна устойчивост и опитите за насаждане на етническо и религиозно напрежение поне засега не сработват (украинските служби, осъзнавайки невъзможността да спечелят на бойното поле, също се опитват да внасят раздор сред руското население).

Да подчертая още един път – Западът не иска никакъв мир. Под „мир” те имат предвид Русия сама да се обяви за загубила и да приеме западните условия, което би било равнозначно на самоубийство. Има ли вариант Кремъл да направи нещо подобно? Естествено, че не. Щом руснаците не искат да капитулират, то САЩ и компания са готови да продължават войната до безкрай, включително защото войната винаги носи печалба (всъщност печеливши са Щатите, а за ЕС накрая ще останат всички разходи). Вашингтон даже не се опитва да води някаква тънка дипломация или да предлага поне минимални компромиси. Не, американците действат открито и цинично, давайки ясен сигнал на руснаците – никакви преговори или компромиси с вас, ние даже за хора не ви смятаме. Или приемайте нашите условия, или ние ще продължим да ви правим мръсно с всички възможни средства. Даже и да ви обещаем нещо, накрая пак ще ви излъжем, защото правим само това, което ни е изгодно.

Мутренският подход на американците и магарешката им упоритост обаче не носят никакъв успех (няма и да донесе). Войната в Украйна те не могат да спечелят, но не могат и да спрат да воюват, защото нямат план Б. Ето така се оказваме в задънена улица.

Русия не се огъва, Вашингтон вижда това, но пак не иска да преговаря, затова ескалацията расте и изобщо не е ясно дали процесът ще спре преди да се стигне до обмяната на ядрени удари в Европа.