За времето, което измина от последния постинг, украинския фронт успя забележимо да се раздвижи в посока Харковска област, словашкия премиер Фицо едва не бе убит, а Зеленски продължава да е президент, нарушавайки конституцията. Единственото, което не се промени, е стремежът на Запада да предотврати неминуемото поражение на Украйна, което би означавало и поражение на целия глобалистки проект.

Да започнем с Фицо. Защо по него стреляха е ясно – той заедно с Орбан използва реторика, която либерали и глобалисти просто ненавиждат. Разговори за суверенитет, национални интереси, традиционни ценности, критика на вашингтонско-брюкселската диктатура и призиви за прекратяване на украинската авантюра – това за (псевдо)либералите и европейците, подчиняващи се на Вашингтон, си е направо смъртна присъда. Всъщност даже неутралната позиция по украинския въпрос е достатъчна, за да те нарекат путински агент (даже да не си русофил, а Фицо със сигурност никога не е бил русофил). Дори начина, по който западните медии, особено британските, отразяваха атентата си е доста показателен – нито грам съчувствие за пострадалия, постоянно подчертаване, че словашкия президент е проруски и против Украйна, намеквайки, че едва ли не той си е заслужил да го застрелят.

Е, повечето хора доста ясно разчетоха скритото послание на атентата – ако критикуваш либерал-демократическата диктатура на глобалистите, която налагат от Вашингтон, и се опиташ да плуваш срещу течението, приготви се и теб да те застрелят/взривят/отровят. Надали словашките следователи ще открият в покушението преките следи на американските или британските разузнавания, но службите и на двете англосаксонски държави имат както мотив, така и интерес да отстранят политик като Фицо.

Да се върнем обаче на украинския фронт и това, което се случва в момента в района на руско-украинската граница в Харковска област. Това, че в района всеки момент може да има раздвижване, беше ясно от доста време, особено след като украинците започнаха редовно да обстрелват руските гранични градове и села. Впрочем, тук създаването на санитарна зона, която да изтласка украинската артилерия и да обезопаси жителите на Белгородска област, не е единствената причина руското командване да започне харковската операция. Руския генщаб преследва и друга цел, а именно – разтягането на линията на фронта, което претоварва украинските сили и ги кара да прехвърлят нови резерви на различни участъци, оголвайки на места украинската отбранителна линия. Така украинците хем губят доста повече жива сила, хем рискуват отбраната им някъде да се прокъса със съответните фатални последствия.

Между другото руснаците за една седмица успяха да постигнат в Харковска област повече, отколкото украинците за три месеца неудачно контранастъпление миналото лято. Освен това руската армия успя да изненада противника си, въпреки че атакува на доста предсказуем участък, който е под наблюдението на натовското разузнаване.  

За пореден път украинците се оказаха в неизгодна позиция, принуждавайки се да играят по правилата на руснаците. Украинската войска е в ролята на губещия без да може да промени хода на бойните действия, което е напълно закономерно. Причината е все същата – руския генералитет е много по-качествен и кадърен от украинския си противник (всъщност от натовския също) и е способен да действа гъвкаво и изненадващо. Единствената тактика, която Киев умее да прилага успешно, е хвърлянето на огромни количества пушечно месо с цел забавяне на руската офанзива. Да, руските атаки се забавят, но не спират, освен това украинския човешки ресурс не е безкраен (да не говорим, че Украйна вече е в състояние на демографска катастрофа и тези, които умират всекидневно на фронта, няма от кого да бъдат заменени в бъдеще).

Всъщност има още една тактика, с която Киев се справя удачно, макар и тя да не може да донесе военна победа. Става въпрос за атентатите на руска територия и обстрелването на мирното население. Преди февруари 2022г. украинците активно обстрелваха Донецк, убивайки и осакатявайки всекидневно жителите му, а след това започнаха да целят руския граничен град Белгород, традиционно избирайки не някакви военни обекти, а жилищните квартали, за да може да има повече жертви и съответно медиен шум, който Зеленски да продаде на своя електорат като победа.  

Между другото, пропускат факта, че руската военна машина продължава планомерно да унищожава украинската жива сила. Укровермахтът все още не е рухнал, но това не значи, че той е в добро състояние или че изпълнява ефективно задачите си – кумулативния ефект от всекидневното му обезкървяване неминуемо ще се прояви в един момент, което е пределно ясно на спонсорите на Зеленски. Затова и в западните медии постоянно се подхвърля идеята за незабавно примирие и замразяване на линията на фронта, което да предпази укровермахта (и съответно неговите спонсори начело с администрацията на Байдън) от поражение.

Тук стигаме и до тъй наречената мирна конференция в Швейцария, която трябва да се проведе в средата на месеца. Най-просто казано формулата за мир по версията на Зеленски предвижда Русия доброволно да се признае за победена, да изтегли войските си, да върне Крим, да плати репарации и да се откаже от ядрените си оръжия. Сама по себе си тази формула е толкова налудничава и нереална, че просто няма никакъв шанс Русия да преговаря по нея. Първо, Вашингтон и съюзниците му не могат да победят в Украйна, колкото и да се мъчат (затова и молят Москва сама да се признае за победена, защото по друг начин не става), второ, планът на Зеленски изобщо не се съобразява с интересите на Русия, тоест дори няма какво реално да се обсъжда. В това няма нищо учудващо, тъй като Западът принципиално не иска да признава руските национални интереси и да прави каквито и да е компромиси с Кремъл. Вашингтон ще използва Украйна като таран срещу Русия до последно, без значение дали се водят преговори или не (до последно, тоест докато Киев е способен да доставя пушечно месо на фронта и украинската войска съхранява управляемост).

Можем обаче да направим смела прогноза, че швейцарската среща няма да има успех, тъй като вече е известно, че там няма да присъстват Китай, С. Арабия, Бразилия и ред други страни, които не членуват в НАТО. В Швейцария не се очаква да пристигне дори Байдън, което силно раздразни самия Зеленски. В крайна сметка мероприятието ще се ограничи с разни дежурни обвинения по адрес на Русия, обещания Киев да продължи да получава оръжия, евтини лозунги за единството и силата на Запада, евроГейските ценности и т.н.              

Що се отнася до съобщението, че Западът разреши на Украйна да използва далекобойни ракети по цели навътре в Русия, тук няма никаква сензация (украинците още от миналата година обстрелват руската територия със западни ракети и дронове, така че това е просто признание на фактите със задна дата). Въпросното действие беше очаквано предвид това колко лошо се развива ситуацията на фронта за украинците и натовските им спонсори. Можем да сме сигурни, че това няма да е последната ескалация от страна на условния Запад, тъй като Украйна не може да спечели войната, а максимум да отложи с известно време поражението си. Тук дори няма значение как и с какво ще я въоръжават, защото крайният резултатът няма да се промени от количеството натовско оръжие.

На Вашингтон и компания им остава само да организират провокации и да ескалират, но без да задействат ядрената доктрина на Русия. Идеята тук вероятно е Путин да бъде накаран да извърши някаква спонтанна грешна стъпка, която да накара Китай и другите страни, които сътрудничат с Москва, да се отдръпнат и да заемат прозападна позиция. Ударите по руска територия, впрочем, имат и друга задача – да повишат недоволството сред руското население и да го настроят срещу властите. Поне засега нито Путин допуска някакви грешки, нито руското население се поддава на постоянните украински провокации.

А това подсказва, че ни очаква продължение на ескалацията, която няма да се ограничи само с далекобойни натовски ракети (а какво друго им остава на САЩ – как да победят Русия не знаят, а вариант „Б” нямат). Всяко следващо действие на колективния Запад от своя страна продължава да увеличава опасността от пряк военен сблъсък между НАТО и Русия в съвсем близко бъдеще. За Европа подобен сценарий би бил фатален, но за съжаление огромен процент европейци не осъзнават колко сериозен е проблемът и до какво могат да ги докарат техните управляващи политици, които покорно изпълняват всяко нареждане от Вашингтон.         

    

Путин дълго време отлагаше СВО, но го принудиха да я започне, макар и с фалстарт! Спомняте си лозунга - Путин вкарай войски! Путин не вкарва! Е, вкара ги, както искаха гнидите! Сега лозунга е - Путин удри с ТЯО! Путин пак за сега чака! Май пак ще ги "послуша"! Схемата е една и съща!