Пакетът с военна помощ, заради който демократи и републиканци с месеци водеха драматична битка помежду си в медиите, в последния момент все пак бе одобрен от американските законодатели и стана реалност. Всъщност тук се случи същата история като с американския дълг – пресата първо плаши електората, че заради борбата на демократи и републиканци таванът на американския дълг няма да бъде вдигнат и САЩ ще фалират, но накрая и двете партии внезапно се договарят и дълговия таван отново предсказуемо се вдига, тъй като никой и в двата лагера няма интерес Щатите да станат банкрут. Иначе политическия театър и междупартийните препирни си вървят като сериал, който да създава видимост у избирателите, че в страната има някаква демокрация.

Що се отнася до пакета с военна помощ за Украйна, то той при всички случаи щеше да бъде приет по две основни причини: а) почти всички пари в него са предназначени за американските военни корпорации, а думата „помощ” е само декорация, б) никой във Вашингтон не иска Украйна да загуби войната, дори и противниците на демократическата партия.

Украинците счетоха приемането на американския военен пакет като своя победа, но поводи за радост тук няма. Първо, че американското ръководство изобщо не се интересува от това какво мислят в Киев – ролята на украинците е да бъдат пушечно месо в интерес на Вашингтон и спонсорските пари се отпускат именно за тази цел. Второ, Украйна получава съвсем малко и то под формата на заем, който ще трябва да бъде изплащан, въпреки че страната е практически фалирала и съществува за сметка на западните кредити, които я обричат на дългово робство.  

Макар сумата в пакета – над $60 милиарда – да изглежда внушителна, тя на практика ще стигне горе-долу до американските избори и е предназначена максимум да позволят на украинците да удържат фронта (самият украински фронт рискува да рухне още това лято). Впрочем, пакетите с военна „помощ” на първо място са легален начин за източване на бюджета и пренасочване на тези пари в джобовете на американските оръжейни олигарси, които по съвместителство са и щедри спонсори на избирателните кампании както на демократи, така и на републиканци. По тази причина вечно не стигат пари за образование и здравеопазване, но лесно се намират стотици милиарди за оръжие.

Военните помощи, които отпуска Вашингтон, обаче не са достатъчни за победа над Москва. Всъщност американците нямат никаква възможност да победят с военни методи, въпреки че нееднократно заявяваха публично, че искат да нанесат стратегическо поражение на Русия. Желание за победа има, но възможности няма. А как да е иначе щом в основата на западната отбрана лежи един крайно порочен принцип – дайте да харчим бюджета за сложни и много скъпи оръжейни системи, които даже не стигат до бойното поле, но пък пълнят джобовете на нашите партийни спонсори.

Глобалното поражение, което Щатите искат на думи да нанесат на Русия, обаче се сблъсква с ограниченията на американския бюджет, както и с недостига на оръжие, тъй като западната промишленост няма достатъчно производствени мощности (а те не могат да се увеличат просто като се напечатат нови долари). Освен това Вашингтон поне засега се придържа към любимата си тактика да създава горещи точки по границите на противниците си (както сега става в Украйна) без да вдига прекалено залозите и съответно да увеличава кратно разходите си. Пък и ако един конфликт се разрасне до глобален, то последствията му биха били абсолютно непредсказуеми, заплашвайки инвестициите на западната (най-вече американската) олигархия.

Вашингтон може още определено време да подлива масло в украинския огън, но това само временно отлага неизбежния въпрос – какво да се прави, когато Киев изгуби войната (не дали, а кога именно). В момента украинския фронт в Донбас се огъва и руските войски продължават всекидневно да заемат нови точки на картата. САЩ хем не искат да влизат в пряк военен сблъсък с Русия, хем не искат мирно споразумение на взаимни условия. Позицията на администрацията на Байдън звучи приблизително така – никакви компромиси с руснаците няма да правим, мир може да има само ако те приемат нашите условия и капитулират. Вашингтон явно не само че не се притеснява от евентуален колапс на украинската отбрана в Донецка област, но и иска от Зеленски да организира наесен преди щатските президентски избори ново настъпление подобно на онова, което се провали миналото лято (това е и едно от условията на новия пакет военна помощ).

Ако ново мащабно украинско настъпление наистина се случи, то почти гарантирано ще се провали като офанзивата от миналото лято, тъй като сега условията за укровермахта са дори по-лоши и има остър дефицит на бронирана техника (пък и не само на нея). Киев изпитва и проблем с недостига на жива сила, въпреки че провежда перманентна мобилизация и по украинските улици всекидневно ловят мъже и насила ги вкарват в армията. Така че пропагандистките разкази, че руската армия губи по сто хиляди човека на ден по-скоро се отнасят за украинците.

Нов шумен провал за украинците ще означава и още едно неприятно нещо – нови пакети военни помощи най-вероятно няма да дойдат изобщо. Това от своя страна ще е проблем за Зеленски, който може да остане на власт само докато продължава войната. Без оръжие пък съответно не може да се воюва, колкото и украинско пушечно месо да бъде хвърлено на фронта (а украинците, предвид ужасната им демография, не са безкраен ресурс). Западът начело със САЩ също е в сложна ситуация – той хем не иска компромиси с Русия, хем не може да спечели войната срещу нея. Единият от вариантите е войната да продължи, но вече с участието на европейците. Тук също има много неясноти – кои европейски държави ще се навият за участие, кои от тях имат потенциал да воюват с руснаците, ще стигнат ли снарядите и т.н.

Единственото ясно е, че американците отново ще си измият ръцете и ще се опитат да прехвърлят украинския проблем на плещите на ЕС, попътно източвайки европейските активи. Този вариант е напълно възможен, тъй като начело на ЕС и повечето му членки стоят американски марионетки, които са готови да загробят родните си държави в интерес на Вашингтон и глобалисткия елит, който спонсорира кариерния ръст на мнозина от европейските политици и дипломати.