Описвам един типичен мой работен ден при социализма така,както го преживях на времето- тогава работно ми време почваше в 08,00 ч. Станах в 06,30 ч.,направих сутрешен тоалет,закусих надве-натри,преоблякох се и отидох на спирката . Мина се половин час и не дойде никакъв рейс,а стана 07,45 ч. Уплаших се да не закъснея и тръгнах пеш почти на бегом- трябваше да мина близо 4 км,а не минаваха никакви таксита. Накрая го обърнах на силен бегом,но тогава бях млад. Справих се за 13 минути и за мое учудване стигнах навреме,макар и препотен.

  Имаше много работа и си тръгнах с над 1 час закъснение,което бе сравнително обичайно. Прибрах се спокойно но жена ми ми каза,че нямаме хляб. Преброих остатъка от последната ми заплата (135 лева)- бяха останали 7 лева и стотинки. Това не ме притесни и отидох до магазина но се оказа,че хлябът се е свършил. По това време имаше само два магазина в цялото Же-ка. Претичах до втория,но хлябът бе свършил и там. Наложи се да се връщам до Центъра,за да се помоля да ми дадат от някой ресторант. Тръгнах в тъмното пеша- от рейсовете видях само един насрещен. Централния ресторант беше затворен и надеждата ми бе във втория. Помолих се на сервитьорите и те ми намериха половин нарязан хляб на цената на два. Исках да взема цял,но в момента нямали.

       

  Тръгнах обратно пешком и извадих късмет- на 1 км от нас ме видя един познат шофьор,качи ме и ме откара с рейса до нас. Благодарих му топло,огледах се и видях че преди малко са спрели тока,понеже бяхме под режим- 3 часа има ток,3 часа няма и така с години. Зарадвах се,че не съм бил в асансьора точно тогава и се качих в тъмното до седмия етаж. Оставих ценните филийки и отидох да се измия но се оказа,че няма и вода. От 1984 до 1991 г. режимът на тока и водата бе непрестанен: спираха ги или пускаха през три часа. Легнах си ядосан,понеже не можех да прочета няколко страници от любимата книга. Понеже тоя тормоз продължаваше вече с години,на другия ден по светло написах едно кратко послание до поколенията върху малка медна плочка и го пуснах зад ламарините,които ограждаха водопроводната инсталация. То падна на метър и 50 см под тесния отвор и стана недосегаемо. Последните ми думи в него бяха "Срамувам се,че живея при социализма". Реших,че дори и някога да го намерят при разрушението на блока,никой няма да узнае кога и кой го е написал.

цитат:"трябваше да мина близо 4 км,а не минаваха никакви таксита. Накрая го обърнах на силен бегом,но тогава бях млад. Справих се за 13 минути и за мое учудване стигнах навреме,макар и препотен."

За твое учудване, си мнго близо да републиканския рекорд. Като облечеш анцуга и гуменките и разгрееш малко, като потренираш пет шест месеца (предвид, че не си имал време от ходене на работа) и си готов за медалист минимум от европейско на средни разстояния.

цитат:"Срамувам се,че съм живял при социализма"

От всяко изречение струи чистосърдечно признание, че не си (живял при социализма). Даже и от това. Ако беше живял, щеше да си написал "Срамувам се, че живея при социализма."
Щото по онова време, никой не е знаял, че социализмът ще свърши. Освен това, тия лафове, за срамуването, кога немаш некакви материални неща (примерно че заплатата ти е малка), ги измислиха после (при т.нар. "демокрация"). По онова време, на никой не би му хрумнало да се срамува, кога е жаден, гладен или му е студено. А такива по-скоро нямаше. Даже и кокошките (както и козите и прасетата), масово ги хранеха с хляб. Във всеки двор в провинцията имаше минимум кокошки. Много често прасе. А така също и кози. И ги хранеха с леб. Не знам, за тебе как не е имало.

За тока съм ти казвал много пъти (ама изглежда едвам си връзвал тройката в трети клас и не можеш да запомниш) - два часа има, два часа нема. Беше една или две зими - не повече. И т.н.

Вместо да си измисляш, по-добре кажи нещо разумно!

Не си във час както виждам - средната скорост на един пешеходец при спокоен ход е 6 км в час, а тогава съм се движил на бегом със средна скорост 17 км в час- смешна в сравнение с онези 30; 32 и повече километри в час, които развиват тренираните бегачи. Тогава бях младеж и доста трениран - не бях пенсионер като теб. Справих се точно по начина, по който съм го писал - може да съм сгрешил малко километрите но все мисля, че по-скоро съм ги малко намалил а не увеличил. Затова нещата са съвсем реалистични - просто ти не си във час, но се чудиш как да се заяждаш.

Тук си прав - точно така го написах но текстът вече ми избледнява, понеже събитието е на 37 или 38 години. Затова съм неволно перифразирал - опитах се да го възстановя по памет, понеже не помня всички детайли и в крайна сметка съм допуснал малка грешка но бе точно така, както си го написал: благодаря че ми го припомни!

Нима си бил трениран (младеж). Вероятно и жена ти така се обръщала към тебе "Ей, младеж, я скокни като по-млад до магазина?

И по колко тичаше, я кажи?

Прочее, тука се сблъсквам с непреодолимата заблуда, на човек, който си няма никаква представа от бягане, щото не е тренирал. И си мисли, че като е чул нещо за скоростта на спринтьорите, и той я може. При това на дълги разстояния.

Та значи, ако позволиш все пак да ти обясня? Щото освен че съм виждал соца, вкл. и петъчния РАЗГОВОР С ВАС на Божана Димитрова, която за голямо съжаление, не я намирам в тубата и не мога да ти я пусна, ми се е случвало да пробягам за година, примерно 10 хиляди километра. А и в момента, редовно тичам по над две хиляди. Плюс некои други упражнения. Та по тоя случай, те уверявам, че със 6 км/час си вече в режим на бързо ходене. Или на бавно бягане. А в твоя случай си със средна скорост не 17, а 18 км/час. Т.е. съвсем близо до скоростта на републиканския рекорд за въпросната дистанция.

И тъй, като освен, че нищо не знаеш, не щеш и да се вразумиш, кога човек ти подсказва, ето глдедай:

5000 м - 12.58,39 (1987) WR*

Поставен от легендарния Саид Ауита. Горе доле по това време за което говориш. Ама е тренирал много. А ти не си. Следователно ако потренираш, го стигаш одма.
За републикански шампион си готов даже и без тренировка - само малко да разгрееш.

Прочее, Саид Ауита последните двеста метра на бягането на 5 000 се е случвало да ги избяга за 21 секунди.

Като ти казвам 13 минути - точно за толкова се справих а ако съм сбъркал разстоянието, това е друг въпрос! Тогава го мерих на око но съм уверен, че грешката ми е малка! Теб обаче не те вълнува такава грешка - ти търсиш повод да се заяждаш и търсиш теле под вола та и на други места, но няма да те огрее! Разстояние,за което съм писал че е "близо 4 км" спокойно може да си е 3,6 км, а тогава средната ми скорост ще е точно 16,6 км в час т.е. - няма и 17. Затова отново ти казвам - не си в час! Най-добрите жени в маратона у нас са развили средна скорост 14 км в час, но са бягали с часове и са минали 42 км, а не 3,6 км като мен. На кратко разстояние по-лесно се поддържа висока скорост, а аз да не мога да се сравнявам с една жена та дори лекоатлетка - това е твърде абсурдно особено като знаеш, че постоянно правех упражнения на лост, успоредка, с лицеви опори, колоездене, плуване, туризъм и прочее! Бързото ходене т.е. бавното бягане, ако е на въпрос, го правят маратонците: всички сме виждали с какво темпо се движат те, но скоростта им не е много различна от 14, 15 или 16 км в час!

Разстоянието, което ти трови живота обаче е почти 12 пъти по-малко от това на маратонците: как няма да да го мина за 13 минути със скорост към 16,5 км в час, като жените минават 42 км със скорост 14 км в час, а тогава съм бил младеж??!! Ще го мина и оро ще играм, а ти си натискай парцалите! Не забравяй и друго: тогава не съм мерил времето с точен хронометър, а на око с ръчен часовник та когато съм отчел 13 минути, те може реално да са били 13,5 минути т.е. - скоростта ми тогава ще е била 16 км в час! Е, аз ако не мога на тия години да бягам с 16 км в час - ти ли ще можеш тогава???

Абе ти си смешен, та повече нема къде. Жена лекоатлетка в собствената си дисциплина на средни и дълги разстояния не може да я бие и много трениран спортист от комбинирани спортове, които също много бягат - борци, гребци боксьори.

Понеже си бил мъж, и от самосебе си се разбирало...

Даже мъж лекоатлет, дето е спринтьор, до 400 метра, не може да бие специалистка на средни разстояния.

Добра жена на средни разстояния даже ще бие по-слабите специалисти мъже на средни разстояния.

И ти се разбира от само себе си, ама що не можеш да се сетиш, че дисциплината от 1500 метра нагоре (и даже 800) изисква подготовка, която е подобна на маратонската?

Много ти се иска да съм смешен та да ме обявиш за лъжец, но въпроса не ти се урежда: грешката не е лъжа ако я има, определено не е лъжа! А 16 км в час в рамките на 13 минути са напълно възможни за трениран младеж при положение, че тренирани жени поддържат почти същата скорост не за 13 минути, а за цели 3 часа (180 минути)! Времето,през което ми се е наложило да поддържам тази скорост е 14 пъти по-малко от времето на спортистките в маратона: да не ме помисли за хърбав като ленин, та аз да не мога да го спазя ??? Но защо ли обръщам толко внимание на злобното ти заяждане, като близо 3 часа ни занимаваш с дребнави неща и дискусията за глупостите на социализма ги превърна в празнодумство и тавтология? Заниманията ти са глупави и комплексарски: заеми се с нещо по-полезно и спри да защитаваш червените хайдуци, които ни докараха до тук! Ако ти имаш време за писане на глупости, аз нямам това време: пиши ги на себе си ако искаш и сам си отговаряй, че ми омръзна да се водя по кривашката ти гайда!

Ма ти си лъжец от секъде, както ти казах още в началото. Въпроса е, че тука си и много смешен с пълното си неведение по въпроса за възможностите ти. Говориш тамън като човек, дето прави смешни сметки, щото никога не се е пробвал, не е виждал жени бегачки, самият той не е бягал за време на определеното разстояние, не знае, за каква подоготовка става въпрос, не знае, че дори трернирани мъже, от аеробно силови спортове трудно го постигат това време.

Начи глей сега - след втората минута на бягането вече си в аеробен режим. Това означава, че от тука нататък, натоварването е в сърцето и белите дробове. Немаш кислород в кръвта, бе будала. Вече си маратонец. Разликата с по-късите аеробни дистанции е много малка, и за доказателство ти вадя, Хайле Гебресаласие - световен рекордьор на разстоянията от 1500 метра до 42, 195 км.

Ти не ни занимавай с Хайле Незнам си там Каквие, а погледни себе си и нашите маратонски бегачки: те опровергават всичките ти твърдения! Затова е време да спреш с глуподумното ломотене и да отговориш на следния важен въпрос: Кога при демокрацията, която реално започна у нас в 2014 г. имаше режим на тока и водата по три часа да има и три да ги няма, кога е имало 200-метрови опашки за хляб у мирно време и кога на демократитe се е налагало да строят стена, за да не побегне от тях народа им ???

Е тристаметровите опашки беха точно при демокрацията. Преди 89та не съм виждал такива чудеса. Падна соца, и след 90та година се появиха.

Както вече ти казах един път (още колко пъти да ти повторя, та да вденеш) - преди 89та, народът масово си хранеше животните с хляб. Требва да е имало много от него, след като десетилетия животните са отглеждани на хляб.

Тва за тока - тока ти го направиха комунистите. Вкл. електроразпределителната система, която е направена за десетки пъти по-голямо потребление от днешното. Же-пе транспорта беше на ток, с него се транспортираше маса народ и маса индустриален материал. Заводите потребяваха ток - огромни количества. При 2 стотинки на киловат дневна и 1 нощна, потреблението на средно семейство беше в пъти по-голямо от днешното, вкл. по време на режима. Сега като направят тока шейсет стотинки, и нема да има нужда от режим, щото хората, ще си спрат и компютрите.

Предлагам ти, да направят, сега тока по 2 стотинки и ше разбереш, много бързо къв ше бъде режима на тока.

При комунистите цената на тока не мръдна. Имаше режим, цената не мръдна. Можеха ли да направят тока по 4 стотинки? Можеха. Но не го направиха.

Електрификацията я направиха - цялата, дето още е останало от нея и до днес. Нищо не са направили т.нар. демократи. И ще видиш, кво ше стане, като дотрошат и това което е останало.

Щом не си виждал ужасни опашки до 1989 г., значи точно ти не си живял тогава - видя ли как те излових? Тока не ми е направен от комунистите - имало го и в царско време предоволно, но тогава са били първите му стъпки и хората се колебаели дали да го приемат в домовете си, а комунизмът не се церемонеше с тях: той насила им го вкарваше! Затова тук е време да отговориш: ако цената на тока с режим е могла да бъде 1 стотинка (което е лъжа!), защо преди режима не я намалиха до половин стотинка и как е могло при оня строг режим потреблението да е по-голямо от днешното а днес, без да има никакъв режим потреблението да е по-малко от тогавашното ??? Говориш абсурди разбира се - ловенето на маймуни с трици е любим похват на крадливите продажни социалисти, към които май се числиш и ти!

https://www/watch?v=yfazm7lwnBU&list=OLAK5uy_mqrF3p3sNVtJWG5nkfIFBZE9AjO73rzlM



Не съм виждал, щото не е имало. Питай некой, дето е живял тогава, дечко!

В магазините имаше често опашки от по два трима. Много пъти нямаше. От време на време, като докарат нещо имаше и по-големи - да речем от десет човека. Триста метра опашка, или дори петдесет - ти говориш за война. Война през соца не е имало. Е сега ще те подкрат и на война - тебе лично, щото толко ти е акъла.

През соца, при държавното планиране, относителния дял на търговския сектор от икономиката беше изчислен правилно. Т.е. нямаше търговски обекти и съответно хора които се занимават с тая работа, повече от необходимото. Поради това, се образуваха и повече опашки от днес, обаче продавачките, си имаха работа. Не стояха като сега, да се молят на аллах и да чакат да влезе некой клиент. Това е разхищение на работна ръка, която може да бъде пренасочена да извършва нещо полезно.



Преди 44та е имало ток, да. Питам майка ми, на бащата на която комунистите са национализирали етаж от триетажна къща (при пет деца - сметай ква е била мизерията, щом са преценили, че са богати и са им зели и етажа), и триста декара земя. Плюс колата с воловете са дошли да вземат.

И я питам, имаше ли ток, преди 44та? Всъщност тя помни малко след 44та. И ми отговаря "Имаше". Питам я "Какви уреди работеха на ток?". Оная: "Във всяка стая имаше ел. крушка." Викам й "Друго". Майка ми: "Радиото" Аз: "Друго". Майка ми: "Ютията. Не - юитията беше на въглища. Друго няма."

Те ти тука едно образователно предаване, какви мощности е имало преди 44та, и какви са били построени седващите 25 години - т.е. до 69, т.е. преди да заработи и АЕЦ Козлодуй.

Почни след 1:45 минута!

Бе ше ти отговорим, нема се косиш! Проблемът е, че нема да разбереш. Ама на мене тва не ми пречи.

1. Цената на тока, през осемдесетте години до 89та, беше: дневна енергия - 2стотинки на киловат; нощна - 1 стотинка на киловат.
Тва е сигурно. Питай кой искаш, дето е живял тогава, а не питай твои другарчета, дето са гледали Такър Карлсън, който рече, че седемдесетте години в Москва, не е имало ток.
2. По време на режима, който е бил преди 44та година (кървав да, и ни вкара във война даже, с много жертви, а също така и бомбардировки вкл. на София от партнеририте), нема как да ти е евтин тока, щото, както ти каза и човекът от клипчето, през 1968, т.е. 25 години по-късно, България произвежда 50 пъти повече електроенергия в сравнение с 1944та.
А цената на всяка стока ти е зависимост от количеството й, спрямо броя на хората. Ако у хората има повече, пари, цената й в пари е повече, ако у хората има по-малко пари, цената й е по-малко пари. Във всеки случай обаче, покупателната способност за съответната стока е следствие от количеството на стоката на глава от населението. През 68 година, количеството ел. енергия се повишило 50 пъти. Това означава, че цената й е паднала 50 пъти.

След това, се появила некак си и АЕЦ Козлодуй. А така също и още други неща свързани с тока.

Съответно, всеки дето е живял тогава, е видел за кво става въпрос. Т.е. при режим на тока "два часа има, два часа нема", в продължение на една или две зими (в които студовете беха редовно по мунус 20, и минус 25 градуса, а па се появи и некаква авария), та при тоя режим, имаш ток 12 часа в денонощието. Във повечето домакинства имаше ел. печки от по средно 4 киловата на час.
Т.е. 4 киловата, които работят 12 часа. Т.е. това прави:

4 Х 12 = 48 киловата на денонощие

48 Х 30 (дена в месеца) = 1440 киловата на месец

плюс някаква още ел. енергия - да речем, че средното месечно потребление е било 1600 киловата.

Умножено по 0,02 лева това прави 32 лева. (даже малко по-малко, щото една част от тая енергия е по нощната тарифа от 1 стотинка, ама айде от мене да мине.

По сегашни цени на тока, това ти е сметка от 400 лева. Имаш ли на днешно време средно потребление на тока от по 400 лева на домакинство месечно?

А требва да вземеш и предвид, че през осмедесетте бехме 9 милиона. Плюс колосално количество ток, което потребяваше индустрията и же-пе транспорт.

Тези цифри, дето ти ги казвам, всеки ги е виждал - цена на тока от 2 стотинки. Отопление на ток във всеки дом. Плюс отопление на нафта и дърва, но като дял, ел. енергията беше основно перо.

Така, че днес немаш никакъв режим - дръжки. Бабини деветини, също така. Имаш режим та дрънка. Нарича се по-висока цена на тока. Това, уважаеми Незнайко е именно режим. Като ти турнат цена на тока, два и двайсет, и ще видиме, дали ще си пущаш, както ти казах компютъра. И тогава, ще продължиш все така да се чудиш, как така, днес няма режим, а па потребяваме по-малко ток - еми е така. Ако си беше учил уроците по математика в шести клас, щеше да знаеш как.

Добре е да питаш не само майка ти - питай някой италианец, испанец, швед, грък или австриец за същото, ще получиш същия отговор - да не говорим за сърбин, поляк, китаец, японец или руснак! Това означава, че отговорът ти не струва: намери някой по-добър аргумент, че засега доникъде не стигна!

Аа, дойдохме си на думата! Значи токът не е бил 1 стотинка - 2 стотинки е бил, а средната надница на интелектуалец беше 6-7 лева (но за простак и довереник на твоя Байтошо стигаше и до 150 лева)! Според твоята логика цените на Байтошовия ток показват колко пари е имало у хората тогава - нищожно количество, а от 1990 до 1996 и тях им ги взеха вашите банки: "върнаха" ги на кремълската ви сволоч, ако се чудиш къде са! Но отново се набива в главата ти най-жестокия ми въпрос, с който още не си се справил: щом имаше толкова много ток тогава а днес е по-малко, за чий ни беше режимът на тока тогава??!! Защо тогава имаше режим на тока при "повече" енергия" на глава от населението, а днес при "по-малко" го няма???? Семейства с малки деца премръзваха от студ през зимата и за пореден път ще те попаря: не можеш да отговориш на толкова въпроси колкото мога да ти задам, а най-често и няма да ти е изгодно да им отговаряш!

Както казах - ти нема да разбереш. Изглеждаш, като човек, който има навик, постоянно да си измисля разни небивалици.
А от друга страна, който не може да направи елементарни аритметически операции. Задай си въпроса (ама на себе си - на мене нема нужда да ми казваш) - колко ти беше оценката по математика в шести клас!

И тука обаче, при последния въпрос, имам и една забележка - въпросът е валиден, ако наистина си учил и завършил преди 89та годиниа. Щото, сега на децата им пишат шестици, без да изискват от тях знания.
Но тъй като, както казах, виждам, че ти постоянно лъготиш нещо си, и си измисляш, аз разбирам, че въобще не си виждал времето преди 89та.

И самият ти маниер, да ми хвърляш обратно на мене, това което аз ти казвам на тебе, т.е. аз ти казвам, че ти личи, че не си виждал соца - самият тоя твой маниер, който говори за извънредно нахалство, показва, че си именно същество, израсло и развило се при днешни пост социалистически условия. Ама много постсоциалистически.

На това си се научил, не за друго, а защото всички около тебе го правят. Но то не е някаква сложна наука. И не само че няма пред кой да блеснеш, след като всички са такива - но и ще те бият някъде в реалния живот.

Прочее, аз току-що те бих с клавиатурата по главата. Но ти разбира се не забеляза. И си мислиш, че е възможно да продължаваш да ми наглостираш, като директно наричаш бялото черно и черното бяло.

Не можеш да сФанеш, че по тоя начин, само провокираш болшинството от читателите (не всички, разбира се), да се настройват против това което говориш.

Kaкто винаги грешиш, та чак си ми смешен и виждам сигурно доказателство, че се заблуждаваш най-жестоко! А щом можеш да се излъжеш и самоизмамиш до такава степен, мнението ти значи нищичко не струва!