Откакто украинската армия започна да трупа неуспехи на фронта и положението й само се влошава, западните спонсори на Зеленски в един глас лицемерно разказват колко е важно да се достигне мир. Само дето „мир” за НАТО и „мир” за Русия са две абсолютно противоположни понятия.

Освен това как може Вашингтон хем да настоява за мир в Украйна, хем да продължава да снабдява с оръжие Киев? Ами как да може? Лесно. Както винаги го е правил в историята (с едната ръка се бият в гърдите колко са демократични, а с другата хвърлят бомби по поредната страна, изпречила се на пътя на финансовите им интереси).

За да започнем да правим изводи как би могъл да изглежда хипотетичният мир в Украйна, трябва първо да определим какво подразбират САЩ и Русия, говорейки за мирни преговори. Ще споменем накратко и Украйна, въпреки че нейната позиция е твърде слаба и зависи от решенията на спонсорите й начело със САЩ.

Мирът по версията на САЩ:

Русия по някакъв неясен начин претърпява поражение, отстъпва от украинските територии, превзети през последните почти 2 години, изнася се от Крим и започва да плаща репарации на Киев, с което да компенсира разходите на Вашингтон по войната. НАТО и САЩ влизат официално на територията на Украйна, строят свои бази там и разполагат ракетни комплекси, насочени срещу Москва. В Русия в резултат на поражението от власт пада Путин, настъпва смут и в Кремъл влиза проамерикански президент, който слага дебел кръст върху руските национални интереси. Щатите отново са глобален хегемон.

Гореописаният сценарий е абсолютно неосъществим, но за Вашингтон той би бил идеалния вариант. Естествено, че Русия няма да понесе поражение и това е очевидно, особено след провала на украинското контранастъпление. Е, Киев и спонсорите му официално използват по-меки формулировки, но и те фактически признават, че украинската офанзива даде нулев резултат.

Действията на американците показват, че за тях мир означава единствено поражение на Путин, а не мирен и конструктивен изход от украинската криза. Щом Путин не е победен, значи войната може да продължава. За компромиси не може да става и дума – Вашингтон не смята Москва за равноправен събеседник и изобщо не иска да признава руските национални интереси. Оттам е и налудничавото желание поне част от Украйна да бъде погълната от НАТО и то на всяка цена. Напълно очевидно е, че Кремъл е категорично против натовския обръч около руските граници да се затяга още повече, камо ли пък да се усилва за сметка на нови бази на украинска територия. Това вече е прекалено.

Щатите обаче са като кон с капаци. Удобно ли е край руските граници да има тлеещ военен конфликт, който да отнема ресурсите на Русия и да й създава перманентни проблеми (и едновременно да лишава Европа от самостоятелност)? Удобно е. А щом е удобно, значи американската политика няма повод да се променя, пък и чуждото мнение за нея никога не е било важно.  

САЩ сами се вкарват в задънена улица – не се съобразяват с интересите на Русия, но и не могат да наложат собствените си интереси. Америка сериозно отслабна за последните двайсет години и вече е неспособна да диктува правилата на играта, а Русия за същото време укрепна дотолкова, че да може да защитава позицията си въпреки натиска на колективния Запад. Вашингтон, естествено, продължава да живее с убеждението, че още е глобален хегемон и разчита на старите методи, които явно вече не работят.

Оттук идва и упоритото желание на администрацията на Байдън да продължава да спонсорира украинския конфликт, въпреки че Украйна не може да победи и на практика план Б не съществува. Путин трябва да бъде победен и точка. Как да стане това обаче никой на Запад не знае. При всички положения за Байдън е важно Украйна да устои поне до президентските избори, за да не развали сметките на демократическата партия. Оттук идват и размишленията в западната преса, че конфликта трябва да се замрази в рамките на сегашната линия на бойните действия (и съответно така да се предотврати евентуален пробив на фронта и украинско поражение).

При това западните писачи така поднасят идеята за замразяването, все едно всичко вече е решено и на Вашингтон е достатъчно просто да щракне с пръсти и всички веднага ще изпълнят командата му. Ще се съгласи ли Русия на неизгодни за себе си условия, които просто целят да нулират достиженията на руската армия и да дадат на противниците й допълнително време за подготовката на реванш?

Дори да бъде достигнато някакво споразумение (което ще се изрази в това Москва да направи поредния компромис в замяна на фалшиви западни обещания), мир няма да настъпи. Нагледен пример са съглашенията Минск 1 и 2. Документите бяха подписани, но Украйна не изпълни нито едно от условията, продължавайки без прекъсване да обстрелва Донецк и Луганск, а накрая вече бившия немски канцлер Меркел призна в интервю, че минските споразумения са били нужни, за да може Киев да спечели време и да се подготви за война. С предлаганото от Запада „замразяване” би се случил същия сценарий. На Кремъл обаче вече му омръзна да го лъжат, а Белия дом пък няма с какво да принуди Путин да отстъпи.                      

В медиите, най-вече след провала на украинското настъпление и общата умора от вече почти двугодишния конфликт, започна постоянно да се говори, че Вашингтон е решил да се откаже от войната и окончателно да спре да я финансира. Да, спонсорския поток към Киев почти напълно секна и Зеленски се оплаква, че без пари и оръжие не може да продължи да воюва, но това не значи, че администрацията на Байдън е развяла белия флаг. Да, парите станаха съвсем малко, особено на фона на борбата на републиканците и демократите, но това не значи, че всичко вече е свършило. Хората, които стоят зад Байдън и глобалистската фракция на демократите, не могат да си позволят да допуснат Украйна да бъде разгромена, тъй като украинската загуба автоматично ще се възприеме като американска загуба. Вашингтон съответно окончателно би изгубил статуса на глобална сила в очите на света, а това в Америка не иска никой. Така че Зеленски ще продължи поне засега да получава минимално финансиране, което едва-едва да покрива текущите нужди на украинския вермахт и да предотврати бързото сгромолясване на фронта. В такава ситуация ще се умножат загубите на живата сила, но колко стотин хиляди украинци допълнително ще умрат не вълнува никого – евтиното украинско пушечно месо трябва да мре в името на американската външна политика и точка.

Впрочем, ако всичко се оплеска тотално, американците все пак ще са принудени да си тръгнат, преструвайки се, че нищо не се е случило (да си припомним позорното им бягство от Афганистан, което бързо се позабрави само защото се разгоря украинския конфликт) и ще се опитат да подхвърлят Украйна на ЕС, който сам да се оправя с проблема. Даже и в момента администрацията на Байдън се опитва да накара Европа да поеме основната финансова издръжка на Киев. Това е доста възможен вариант, тъй като начело на повечето евродържави стоят американски марионетки, които ще направят всичко в името на Америка, пренебрегвайки националните интереси на собствените си страни. Германия в момента е ярък пример за подобно прислужване, което обаче стремително разрушава икономиката на немската държава (германците започнаха масово да протестират, но канцлера Шолц се интересува само от мнението на Белия дом). Проблемът тук е, че ЕС е неспособен сам, без участието на Щатите, да храни и въоръжава украинците. Европейският съюз и без това затъва в икономическа криза заради провалилия се икономически блицкриг с Русия, към който го тласнаха именно американците.

Всички тези прогнози обаче могат мигновено да се окажат безсмислени ако конфликта в Близкия изток се разрасне до много по-голям мащаб от сегашния (дали това ще стане отново зависи от намеренията на САЩ). Тогава Украйна наистина ще остане без никакви американски пари и оръжие, защото те ще се насочат към по-важните за Белия дом локации. За Киев (и по-точно, режима на Зеленски) подобен сценарий ще е просто фатален, тъй като украинците на 100% зависят от външните кредити.                        

Мирът по версията на Русия:

Тук всичко е достатъчно просто и логично. Русия не желае да има на границата си идеологизиран съсед, който да е готов непрестанно да воюва с нея или да осъществява атентати на руска територия. Още по-малко пък руското ръководство иска Украйна да се влее в НАТО. В този смисъл украинците са идеалната страна-камикадзе, която е готова доброволно да се самоунищожи в името на чуждите геополитически интереси (колкото и парадоксално да звучи това).

Също така ръководството на Русия иска да бъдат договорени нови справедливи правила на глобалната игра, които да определят допустимите граници на действие на всички играчи, така че да се избегне постоянното повишаване на напрежението и съответно опасността от избухване на глобален конфликт с неясни последствия. Логичен въпрос: биха ли се съгласили Щатите на нови справедливи правила, които да ги изравнят с всички останали? Разбира се, че не.      

Чуват ли в САЩ и Европа напълно обоснованото недоволство на Русия? Чуват го естествено, но се правят на ударени. Колективният Запад упорито не иска да прави никакви компромиси и да се съобразява с Москва, както вече написах по-рано в статията. Изгодно ли е на Вашингтон Русия да е обкръжена от натовски бази и ракети, които пряко да застрашават националната й сигурност? Да, много е изгодно. Само че САЩ са в такива условия, че не могат да накарат Русия да отстъпи и накрая неизбежно ще трябва да търсят някакво компромисно решение с Кремъл, колкото и да се инатят.

До този момент обаче е още сравнително далеч и първата стъпка към него ще е поражението на Украйна, което неминуемо ще настъпи в обозримо бъдеще (въпросът е не дали, а кога).