Предстоящото украинско настъпление, ако то все пак се случи, ще влезе в историята като най-широко рекламираното военно събитие в историята. Никога преди нито едно настъпление не е било толкова предсказуемо, обсъждано и… отлагано. Всъщност то може да стане и най-шумния провал в историята в случай, че украинците не постигнат дори мним успех.

Шансовете на киевския режим за успешно настъпление са близки до нулата, а рисковете са огромни. Не просто огромни, а направо застрашаващи президентството на Зеленски. Затова и Киев постоянно отлага началото на офанзивата и призовава да се избягват завишените очаквания. В западната преса също цари песимизъм, тъй като всички осъзнават, че да бъдат пробити руските укрепления, особено в ситуация, при която руската авиация има решаващо преимущество, е нереална задача сравнима със самоубийство.

Така или иначе, колкото и да не им се иска, украинците ще трябва да настъпват. От Вашингтон публично заявиха, че украинската армия е получила 100% от обещаното въоръжение, което е явен намек, че Киев няма право да отлага повече и в крайна сметка ще трябва да атакува, при това съвсем скоро.  

Ще има ли обаче решаващо значение планираното настъпление? Не. То може да има определен тактически успех, но не и стратегически (също както харковския успех от миналото лято не повлия на хода на войната). Най-вероятно ВСУ ще успеят да пробият първата отбранителна линия на руснаците и да заемат няколко десетки квадратни километра (и то в случай, че съумеят да създадат ефективен ударен клин и намерят дупка в отбраната), но това ще стане с цената на огромни загуби и настъплението в един момент ще започне да буксува много силно. Украинските загуби при всички положения ще са огромни и дори можем предварително да прогнозираме минималната цифра на убитите украинци – 50 000. За тази цифра можем косвено да съдим по плановете на украинското командване да строи военен мемориал в Киевска област с капацитет именно 50 000 места. Това също така означава и че в предстоящото пролетно-лятно настъпление фактически ще бъде унищожен целия настъпателен ресурс на ВСУ, натрупван с месеци. Трябва да се има предвид, че Зеленски не може безкрайно да запълва украинската армия с пушечно месо и мобилизационния ресурс на страната е към края си. За второ мащабно настъпление догодина достатъчно хора вече няма да има, въпреки че украинците провеждат перманентна насилствена мобилизация и буквално хващат мъжете по улиците и ги хвърлят в окопите (в повечето случаи без нормална подготовка и оръжие, със съответния печален резултат).

Кои ще са главните направления на украинското настъпление? Основните направления са три: северозападната част на ЛНР по линията Сватово-Кременная, където от месеци се води позиционна борба и украинските сили безуспешно се опитват да пробият; Донецка област в района на Бахмут, където украинския вермахт иска реванш; южния фронт в Запорожска област в посока Мелитопол, който е политически най-интересен както на Киев, така и на Вашингтон.

Тук трябва да споменем и битката за Бахмут, която стана една от главните причини не само за провала на зимното украинско настъпление, което така и не се случи, но и за отлагането на тъй нареченото пролетно контранастъпление. Естествено, за отлагането му бе виновно и лошото време с аномални валежи, които направиха пътищата непроходими. Но не само то.

Сами по себе си боевете за Бахмут (Артьомовск) са към края си, украинските сили контролират вече под 8% от града и фактически понесоха поражение. Разбира се, докато ВСУ контролират поне една къща или панелка, киевската власт ще има повод да отрича поражението си, но факта си е факт и резултата е неизбежен. Единствено интрига в цялата ситуация внася конфликта между руското МО и шефа на ЧВК “Вагнер“, който постоянно се оплаква, че Генщаба не му дава достатъчно снаряди и заради това фирмата му губи излишно много бойци. Удивителното в случая е, че самите украинци казват, че Пригожин лъже и вагнеровата артилерия ги обстрелва денонощно. CNN дори посочват конкретна цифра и твърдят, че върху Бахмут ежедневно се изсипват по 20 000 руски снаряда и историите със снарядния “глад“ на Вагнер са опит за заблуда на противника.

При всички случаи “украинската крепост“ Бахмут скоро ще падне, което ще ознаменува поредното сериозно поражение за Украйна. Главният виновник за изгубената битка ще е именно Зеленски, чиято грешна стратегия не само доведе до загубата на града, но и сбърка плановете за пролетното настъпление. Украинската войска можеше да отстъпи още преди няколко месеца, както й съветваха от Пентагона, и по такъв начин да запази десетки хиляди бойци, които са нужни за контранастъплението. Зеленски се отказа да отстъпва, тъй като това щеше да се възприеме като поражение и да удари по рейтинга му. Тъй като за украинския президент най-важен е медийния ефект, а не военната необходимост, той нареди войската му да стои до последно в Бахмут. Резултатът е налице – украинците не можаха да удържат града и загубиха огромно количество войници, принуждавайки се да вкарват в действие подготвените за настъплението опитни резерви, които обаче също гинат без да дадат нужния резултат.

Подобна ситуация е изгодна за руското командване, тъй като руските сили губят в пъти по-малко войници и в същото време изтощават ресурсите на противника, поставяйки го в доста по-неизгодна позиция преди решаващия сблъсък.

И за десерт – ударите с украински дронове по Кремъл от изминалата седмица. Както обикновено това беше провокация, която носи нулев военен успех, но пък дава медийни дивиденти на Зеленски, за когото телевизионната картинка е много по-важна от това, което се случва в реалност. Целите на украинците бяха изключително пропагандистки, тъй като двата дрона се опитаха да бутнат руския флаг върху купола на една от главните сгради в Кремъл. Знамето обаче така и не падна, въпреки че единия взрив бе точно до него, което малко намали радостта на украинците. Допълнително огорчение донесе и инцидента в центъра на Киев на следващия ден, при който украинците свалиха свой собствен дрон, който падна на улицата и подпали местен супермаркет. Впрочем, в тези провокации има и други заинтересовани, а по-точно западните спонсори на Киев в лицето на Вашингтон и Лондон. Идеята е Москва да бъде провокирана да реагира емоционално и агресивно, което да намали подкрепата й от страна на Китай и другите страни, заемащи неутрална позиция (спекулациите, че Русия иска да хвърли ядрена бомба са от същата серия). Тъй като обаче Москва никога не предприема необмислени стъпки и действа внимателно, остава втория вариант, а именно – западната пропаганда разказва, че Кремъл е слаб и нерешителен. Западните медии междувременно игнорират факта, че руската армия всекидневно нанася стотици ракетно-бомбени удари по украинския тил, унищожавайки складове и резервоари, крайно необходими за офанзивата на Киев.  

Украинско настъпление ще има. Кога точно не знаем, но ще го има задължително. И то е нужно не толкова на Киев, колкото на Вашингтон. От една страна Зеленски трябва да демонстрира поне някакъв мижав успех, за да оправдае милиардите, които администрацията на Байдън налива във войната срещу Русия. Ако обаче настъплението се провали, спонсорските пари ще секнат и режима в Киев ще се окаже в патова ситуация. Ресурси за нови настъпления няма да има и Зеленски ще се принуди да търси преговори с Кремъл, а това за него е равносилно на политическо самоубийство, тъй като конкурентите му веднага ще го обвинят в предателство на националните интереси и ще се опитат да издърпат президентския му стол.

Общо взето, очаква ни горещо лято. И в пряк, и в преносен смисъл.                   

     

На един председател на ТКЗС му закарали една каруца дърва.
Половината били нацепени, половината не били нацепени...

След употреба- в коша.

"Тунберг и родители "станаха много заможно семейство-милионери,
а при Зеленски нещата не са сигурни-Президент и задгранично правителство, подсъдима скамейка, куршум с натовски калибър, но насочен от "подла руска" ръка