Историята действително се повтаря и то по доста извратен начин – осемдесет години по-късно украинската земя отново ще бъде газена от немски танкове, които отново ще настъпват срещу руснаците. Както помним, танковете с германски кръстове претърпяха поражение и днес всичко върви към повторение на историческия опит. Промениха се само нюансите – сега вместо тигри и пантери имаме леопарди, но емблемите са същите, тъй като на украинците много им харесва да си слагат нацистки емблеми. Даже и в инстаграма на Зеленски често се мяркат войници с такива емблеми, въпреки че уж официално в Украйна нацизъм няма. Но както и да е.   

Западната пропаганда се опитва да ни убеди, че танковете са поредното чудо-оръжие, което ще промени баланса на силите и украинците ще спечелят войната. За цяла година война имахме цял куп подобни чудо-оръжия, които трябваше да донесат победа на ВСУ. Първо бяха противотанковите ракети Javelin, след това байрактарите, после и HIMARS, но чудото така и не се случи. Да, тези оръжия създадоха проблеми на руските военни, но те постепенно се адаптираха към тях и минимизираха ефекта им. За дроновете Байрактар даже вече и не се чува, тъй като руската ПВО лесно се справят с тях още от първите месеци на конфликта. Защо тогава някой си мисли, че танковете ще могат да променят нещо? Впрочем, леопардите още не са пристигнали на украинска земя, а в медиите вече насаждат темата за западните изтребители. Естествено, тези изтребители също са „чудо-оръжие”, което сто процента ще гарантира победа на Зеленски. Поне според вестниците.

Наистина ли танковете са това, което ще донесе успех на Киев? Ако ключът към успеха е в тях, защо те още не са изпратени? Всъщност украинците за изминалите месеци получиха стотици танкове, само от Полша бяха получени над 200 танка Т-72 (плюс десетки съветски танкове от останалите източноевропейски хранилища), които допълниха танковия парк на украинската армия. Две трети от тези машини обаче са вече или унищожени, или се нуждаят от ремонт, което води до сериозен дефицит на тежка бронирана техника в състава на ВСУ, а без нея на бойното поле успех не може да се постигне.

От това произтича и друг проблем – на украинците са нужни не десетки, а стотици танкове и то наведнъж. Фронтът е с дължина близо хиляда километра, което изисква просто гигантско количество техника. Кой може да даде на Зеленски такъв обем военна помощ?

Получава се интересен парадокс – Столтенберг от името на колективното НАТО казва, че загубата на Украйна би била загуба на целия алианс и че Путин не трябва да спечели войната в никакъв случай. Тоест НАТО поставя на карта всичко и не може да си позволи да загуби (поне на думи). При такова положение Вашингтон би трябвало да е заинтересуван до украинските му марионетки да стигнат максимално количество танкове за минимално време. На теория е така, но в реалност се случва съвсем друго.

Досега Киев получава оръжие на пакети, които освен това са разтегнати във времето. На хартия цифрите изглеждат внушително, но на практика това, което пристига в зоната на конфликта, едвам покрива текущите нужди на украинския вермахт (а на моменти даже и не стига). Причините са няколко – спонсорите на Зеленски имат ограничени оръжейни запаси и просто не могат да пратят повече, има проблеми и с логистиката, а на всичкото отгоре част от оръжието дори не стига до фронта, а се препродава на черно от украинските власти. Едновременно с това руската армия всекидневно унищожава големи количества от придошлото чуждо въоръжение и материални ресурси. В такава ситуация решителна победа украинските нацисти не могат да постигнат. Те имат възможност единствено да разтягат конфликта във времето, надявайки се че в един момент по някакъв магически начин Русия ще се разпадне отвътре и сама ще капитулира.

Да се върнем обаче на танковете. САЩ и европейските им марионетки с доста усилия, но все пак успяха да се договорят да изпратят бронирани машини на Зеленски. На думи Западът е единен, но всички се пазаряха до последно, тъй като никой не искаше да дава машините първи. Германците в крайна сметка се оказаха изиграни от „съюзниците” си и именно те ще са основния донор на Леопарди. На Вашингтон се наложи да обещае да прати от своите абрамси, за да склони Берлин, който до последно се опитваше да се абстрахира от темата (Германия разполага с нулев суверенитет затова канцлера Шолц издържа на американския натиск само три дни). Но и тук американците показаха отношението си към европейските си сателити – щатските абрамси може и да стигнат до Украйна, но не сега а може би догодина и то само трийсет и един на брой. Страхотна позиция – САЩ печелят време, за да може да се презастраховат в случай, че танковата идея се окаже провал (плюс това си оставят пространство за политически търгове с Москва). Едновременно с това, докато немските леопарди горят в украинските степи, американското военно министерство ще подписва договори с европейците и ще им продава своите абрамси. Просто гениална схема, при която всичкия негатив ще се стовари върху плешивата глава на канцлера Шолц , а американците като най-големи тарикати ще приберат печалбата.

Както споменах по-горе, украинците получават военна помощ на пакети, които покриват текущите им нужди, но не са достатъчни, за да решат проблема с руското преимущество в артилерията и авиацията (и общата огнева мощ като цяло). И тъй като руснаците имат явно превъзходство в количеството артилерия, те нанасят повече удари и съответно унищожават много повече украински войници. Руските загуби в жива сила наистина са в пъти по-малки (приблизително осем пъти по-малки доколкото може да се съди по достъпните източници) от украинските, въпреки глупостите, които се пишат от разни псевдо-експерти в българските медии. Така че разказите, че руснаците са некадърни и губят по хиляда човека на ден са чиста пропаганда, която за съжаление всекидневно се препечатва от българските „журналисти”.

Самата медийна кампания около немските леопарди е обвързана с планираното украинско настъпление напролет. Удивителното е, че плановете на украинците даже не се крият – те искат да атакуват на юг в посока Мелитопол и по такъв начин да прережат логистиката между Крим и новите територии под руски контрол. За да атакува обаче на Киев са нужни танкове, иначе без тежко въоръжение украинската пехота масово ще гине в полетата както се случваше миналото лято по време на неуспешно украинско настъпление в Херсонска област.

Що се отнася до мирните инициативи, които се подхвърлят в западните медии, особено европейските, то те нямат никакъв шанс. Мирът по версията на Запада означава доброволна капитулация от страна на Русия и отказ от всичките й национални интереси. Путин обаче няма причина да капитулира, тъй като владее инициативата на украинския фронт, а Вашингтон няма с какво да подкрепи ултиматумите си, да не говорим, че Украйна е обречена да загуби войната. Съответно, тъй като позицията им е слаба, американците не искат да водят мирни преговори с Москва. Вашингтон се надява, че широко рекламираното украинско настъпление през пролетта (или когато се случи) ще има поне частичен военен успех, който ще даде възможност на администрацията на Байдън да се пазари с Кремъл и да измъкне някакви политически дивиденти. Също така е необходимо украинците да демонстрират успехи, поне медийни, за да оправдаят милиардите долари и евро, които се наливат в украинската криза. Оправдания са нужни, тъй като европейците стават все по-разочаровани от войната, която не носи никаква полза, а само икономически щети и то сериозни. В самите Щати също се увеличава броя на хората, които не разбират защо трябва да се финансира Украйна и корумпираното й правителство. На самия Зеленски също са нужни някакви успехи, поне виртуални, тъй като столът под него се клати все по-силно (рейтингът му пада, а западните спонсори могат да решат да го сменят във всеки един момент).       

       

Историята с леопардите по-скоро подсказва, че във Вашингтон не знаят какво да направят, за да може Украйна да победи. До пролетта украинците ще получат 30-40 танка (най-вероятно), а доставката на останалите машини може да се забави с месеци и дори години (а може и изобщо да не дойдат в случай, че ВСУ бъдат разбити преди това). Зеленски пак ще се оплаква, че западното оръжие идва със закъснение и в недостатъчен обем. Спонсорите му обаче не бързат да изпълняват наглите му молби не само защото пестят, но и защото западните оръжейни складове се опразват по-бързо от предвиденото.

Междувременно, до Украйна още не е стигнал нито един танк, а в медиите започнаха да разсъждават за бойни самолети. Никой от НАТО обаче не гори от желание да дава на украинците самолети по една проста причина – никой няма излишни самолети и никой не иска да купува нови западни самолети за своя сметка. Плюс това не е ясно къде ще се базират изтребителите, кой ще ги управлява, как ще преодоляват руското ПВО и т.н. А и те като немските леопарди ще пристигнат прекалено късно и в малки количества. Впрочем, предаването на самолети може да се ускори в случай, че украинците претърпят сериозно поражение през пролетта или лятото. Във всички случаи това няма да промени нищо и украинците няма да спечелят войната.

Изобщо е странно как в Украйна продължават да вярват, че могат да победят въпреки че икономиката на страната стабилно се разрушава, едновременно трупайки гигантски външен дълг. Без значение как ще свърши войната, сценариите за Киев са трагични. Абсолютно всички сценарии са трагични. Американците не смятат да се отказват и продължават да вливат пари в прокси войната срещу Русия, надявайки се да нанесат на Путин унизително поражение. Вече се вижда, че този план няма да сработи и Украйна ще се разруши окончателно доста преди Путин да бъде поразен и унизен.

Но Вашингтон не унива. САЩ имат доста външнополитически провали и загубени войни в историята си (като започнем от Виетнам и стигнем до наши дни). Обикновено, губейки поредната война, Щатите почти веднага се опитват да започнат нова, която впоследствие също носи само хаос и разруха. Така че Украйна рискува да се превърне във втори Афганистан, но не за Русия, а именно за САЩ.