На фона на взривените газопроводи, кримския мост и ядрените заплахи някъде на заден план останаха събитията на украинския фронт, въпреки че именно те ще определят в каква посока ще се движи конфликтът, а заедно с него и голямата геополитика.

След еуфорията по повод успехите на украинската армия в Харковска област, медиите отново затихнаха, все едно нищо не се случва. Къде е обещаното поражение на Русия, къде са новите победи на украинците и защо руската войска все още не се е разбягала в паника?

Истината е, че амбициозните планове на украинците се пообъркаха и настъплението им отново се препъна. Да, украинския вермахт продължава опитите да атакува практически на всички участъци на фронта, но тъй като руската отбрана се стабилизира, всички тези напъни се провалят и не носят успех на Киев. По правило там, където руснаците създават качествени защитни линии, украинската войска не може да премине дори да има числено превъзходство.

Особено напрегната в момента е обстановката на южния фронт, в Херсонска област. Украинските войски атакуват всеки ден, опитвайки се да напипат слабите места в руската отбрана и там да насочат основния си удар. Тези атаки обаче се отблъскват от руската артилерия и авиация, които нанасят сериозно поражение на настъпващите – украинците всекидневно губят по няколко стотин човека и десетки бронирани машини. По същия начин имаше и нов опит за десант с цел превземане на Запорожската АЕЦ, но и там украинската авантюра се провали като цената пак беше твърде висока (около рота войници и поне дузина катери и лодки). Смайващото в случая е, че тези атаки ще продължават по същия сценарий и занапред като киевското командване изобщо не жали бойците си и ги праща на самоубийствени мисии, което постепенно изтощава украинските резерви.

За всички тези интензивни събития обаче западната преса не пише, така както не пишат и българските медии, повечето от които се превърнаха буквално във филиали на украинската пропаганда. Така беше и с настъплението в Харковска област. В първите дни, когато не беше ясно как ще завърши украинската офанзива, западните медии (заедно с българските) мълчаха и изчакваха какво ще се случи. Когато най-накрая стана ясно, че украинското настъпление е успешно и всичко върви по план, журналистите като по команда внезапно започнаха да пишат за победите на Зеленски. С Херсон ще е същата история – медиите продължават да игнорират случващото се там въпреки всекидневните сражения. Докато не стане очевидно, че украинците успешно настъпват към града, медиите ще мълчат. Това също така е добра застраховка в случай, че Киев се провали – всички ще се престорят все едно настъпление изобщо не е имало.

Именно Херсон в момента е най-горещата точка на картата и повод за тревога, тъй като в Киев планират (и вероятно вече са решили) да разрушат местния бент и да наводнят районите край Каховската ВЕЦ. Зеленски вече заяви, че руснаците се готвят да взривят обекта, което си е недвусмислен намек, че украинския режим е решил да направи немислимото. Русия няма никакъв интерес да разрушава водното съоръжение, точно обратното. Обширни територии, контролирани от руснаците, биха били разрушени, включително част от самия Херсон, би се нарушила логистиката и съответно снабдяването на руските войски на западния бряг на Днепър и не на последно място – Крим отново би останал без водоснабдяване. Тоест Киев има огромен интерес да нанесе удар и така да улесни настъплението си срещу Херсон.

В Москва осъзнават огромния риск и затова още преди две седмици започнаха да евакуират населението от районите, които могат да пострадат в случай, че украинския режим реши да изпълни престъпния си замисъл. Преди два дни украинската артилерия нанесе умишлен ракетен удар по една от колоните с евакуиращите се мирни граждани, при което загинаха четирима и бяха ранени над 10 души. Киев даже и не отрече, че е стрелял, но се оправда доста нескопосано с това, че там не е имало мирни граждани, а само „преоблечени” военни (което естествено не е вярно).

Изобщо, за украинския режим начело със Зеленски човешкия живот не струва абсолютно нищо, даже живота на тази част от населението, което още го подкрепя. Украинците ще разрушат Херсонска област без никакви колебания. Донецк ще бъде обстрелван постоянно и занапред. Украинския президент ще продължи да нарежда нови настъпления без да се съобразява със жертвите даже от своя страна (украинските сили губят по няколко стотин човека дневно, но командването им ги кара да продължават да атакуват отново и отново).

При всички положения битката за Херсон обещава да бъде най-ожесточеното сражение във войната до момента. И най-кървавото. То обаче няма да е решаващо, още по-малко пък ще може да прекърши руската армия (която в момента успешно атакува край Донецк). Руските войски съвсем не мислят за поражение, а точно обратното – те планомерно се готвят да настъпват в началото на зимата, когато до фронта ще са стигнали основните мобилизирани резерви. Затова и Зеленски бърза със своето настъпление преди лошото време и руските подкрепления да са си казали думата.

Впрочем има още една причина защо Зеленски иска да настъпва в Херсон на всяка цена. Тази причина се крие отвъд океана и е свързана с предстоящите на осми ноември избори в американския Конгрес. Байдън и администрацията му искат Зеленски да покаже някакъв резултат, който да демонстрира, че милиардите военна помощ за Украйна не се хвърлят на вятъра.

Именно американците (заедно с британците) са тези, които не позволяват на украинския конфликт да завърши по мирен начин. Вашингтон воюва не само с Русия, но и с Евросъюза, от когото американците активно изсмукват всички най-ценни икономически активи, особено германските. Германците гледат на това безпомощно и не могат да направят нищо, тъй като германските политици са в абсолютна зависимост от САЩ. Примирие можеше да настъпи още през април след преговорите в Истанбул, но след намесата на Борис Джонсън Зеленски се отказа от всички предварителни договорки с Москва и продължи войната. Последваха още няколко провокации – взривовете на Северен поток 1-2 и Кримския мост – които допълнително ескалираха конфликта и предизвикаха ответния удар на Москва по украинската енергийна инфраструктура.

Сега украинските власти плашат Европа с нов огромен поток бежанци, ако Русия не спре ударите с дронове, които се оказаха крайно ефективни въпреки разказите, че украинското ПВО ги сваля всичките. Новата бежанска вълна е неизбежна по принцип, тъй като войната заедно с чудовищната корупцията на режима на Зеленски продължава да съсипва украинската икономика, която и без това вече се сви с над 30%. Свиването ще продължава, а с него и разрушаването на инфраструктурата и провала на отоплителния сезон, които ще тласкат все повече украинци да търсят възможности за оцеляване в чужбина. На този фон и САЩ и Европа обещават нова военна помощ, въпреки тежката криза, която вече тотално налегна ЕС. Разликата е, че САЩ не страдат от енергийната криза като европейците и до тях украинските бежанци просто няма да стигнат. До Европа и, уви, България обаче те ще достигнат и още как. И именно европейските страни ще продължат покорно да поемат тежкото финансово бреме на американската хегемония. По-точно стремежа на САЩ да си върнат угасналата хегемония.

Продължаваме да наблюдаваме ситуацията и да чакаме нови кървави провокации и повишаване на ставките от страна на Вашингтон, особено по ядрения въпрос. Единствената хубава новина в случая е, че не ни заплашва ядрена война и Русия не се кани да хвърля атомни бомби по никого. Възможен е не ядрен удар, а ядрена провокация по сирийски сценарий, но в много по-сериозен мащаб. Заплашват ни на първо място икономически проблеми, които впрочем могат и да се сравнят по сила с ефекта на ядрена бомба. За съжаление живеем в кризисно време и буквално пред очите ни назрява глобална смяна на геополитическите полюси със всички произтичащи от това опасности.